Рано рани Маргита девойкя,
рано рани на ден, на Яневден,
рано рани, рано да отиде
у полето, у росно ливаге,
да набере цвеке миризливо,
да увие яневската китка.
Съгледа я овчар с крива гега,
па Маргити потихом говоре:
- Постой, постой, Маргито девойке,
доде дойда сас кривата гега,
да обия роса по тревата,
да не росиш твои бели поли,
да не мокриш твои жълти чехли. -
Маргита му потихом говоре:
- Ей овчарко, шупливо сирене,
да бих язе таквия гледала,
язе бих ги пълнобор набрала. -
Ей че иде орач с криво рало,
па Маргити потихом говоре:
- Постой, постой, Маргито девойке,
да си зема моя шарен остен,
да обия роса по тревата
|
