ЦСКА /ЦДВ -/е създаден през 1948г. след поредица от силови сливания и изземване на най-добрите футболисти от футболните клубове Спортклуб, Акоах, Възраждане, Сокол, Ботев, Устрем и разбира се най-важният елемент, който предопределя бъдещата политическата ориентация на отбора – „Физкултурен колектив Чавдар”. Ако на някой това име се струва познато и си мисли, че това е партизанска издънка на бригадата „Чавдар”, то той не е далеч от истината и сигурно ще се досети и защо е избран червеният цвят за основен на отбора! Тук само мимоходом ще отбележа, че ядрото от което е създаден отбора, софийският „Септември” е в екип червено-синьо-бяло, който бързо е сменен с комунистическото знаме. За да се разбере политическата принадлежност на отбора е достатъчно само да споменем кой е първият председател на клуба – комунистическият функционер Георги Дамянов. Офицер и гражданин на СССР, агент на Съветския съюз, Югославия и Коминтерна… Човекът обезглавил българската войска, включвайки в списъците за преследване от Народния съд 1433 български офицери от общо около 3000 действащи офицери! Половината!...Сталинската школа си казва думата!
Но да се върнем на ЦСКА. Първи финал на първото първенство на отбора. Стадион „Юнак”. Годината е 1948-ма. Датата – 5ти септември, неделя. Купата е на стадиона и е готова да бъде връчена… при победа на ЦСКА, с приготвения аргумент, че това е финал и не е редно да се играят два мача. Да, ама не! „Левски” бие с 2:1. В последната минута се взема решение за реванш седмица по-късно! Купата е „открадната” от истинския победител „Левски”! Казват им „Ако сте толкова добри ще си я получите на 12-ти септември.” Денят се пада в неделя, нормален ден за мачове и финал. Все пак по онова време се работи и в събота. Тогава се намесва добре смазаната комунистическа машина. На заседание на правителството министърът на отбраната Георги Дамянов внася предложение в чест на годишнината от победата, финалът да се играе на 9-ти септември. Приема се, нищо че денят е четвъртък – средата на седмицата! Футболистите на ЦСКА тренират, тези на „Левски” научават за промяната в деня преди мача! Привържениците на отбора – чак на осми вечерта. Касите на стадиона вече са затворили, а и билетите мистериозна са изкупени за „гости на деветосептемврийското празненство от провинцията”, чети „партизани, ятаци и верни партийни кадри”! Същевременно започват психологически атаки от страна на комунистите и към отбора на „Левски”от сорта на „Нали се досещате, че ако на връх 9-ти септември не спечелим, какво може да се случи на отбора ви!”…
Девети септември 1948г. Четвъртък. Стадион „Юнак” се пука по шевовете. 25000 зрители! Учудващо много сини поддръжници! Как са влезли, при изкупени от червените билети, не става ясно! Винаги е имало честни българи, пък били те и разпоредители и охранители на стадиона! Синята агитка надвиква „гостите от провинцията” и няколкото хиляди съветски войници, доведени под строй да викат за копието на московския ЦСКА. На стадиона влиза маршал Бирюзов, командващ окупационната Червена армия у нас. Той е действителният управляващ България. Все пак сме окупирани от съветски войски, а правителството на Георги Димитров е марионетно съветско правителство. Маршалът е намръщен. Не е очаквал подобно непокорство на синята агитка. Решава да покаже кой командва парада. Отива при убиеца на българската войска Георги Дамянов, който по съвместителство е министър на отбраната и началник на ЦСКА и крепко го прегръща. Дори и не поглежда към щаба на „Левски”. Стадионът замлъква. Жестът е ясен - „Мислете му!” Следва една тъжна предизвестена загуба… Подчертавам – не победа за ЦСКА, а загуба за истинския победител, който е трябвало да държи купата още на пети септември…
Манипулативният подход и насилието се харесва на касапина Георги Дамянов. Взето е решение основния конкурент „Левски” да се натика в миша дупка. Още на следващата година отнемат стадиона му. Претекста е, че на същото място ще се строи национален стадион. Защо общинския стадион „Юнак”, който е играел роля и на национален, не се реконструира, а се отнема собствеността на „Левски”, това може да си отговорите и сами! Първоначално сините са изпратени в кв. Иван Вазов, но някоя умна червена глава се уплашва, че е прекалено близо до центъра. Колкото по-далече, толкова по-добре! Изтикват основния конкурент извън града. „Герена” си е бил насред полето… Точка първа от дневния ред е изпълнена…
Един отбор се създава лесно. Но дали е така с една публика? Оказва се, че да, особено след като страхът и подчинението са в ръцете ти. Гореспоменатите червени глави са притеснени, че новосъздадения отбор няма привърженици. Не може на всеки мач на отбора да се водят „гости от провинцията”, а и Червената армия на Бирюзов напуска България. Но пък „братския” пример е даден! Войскови гарнизони има във всеки по-голям град. Заповед от командващия Георги Дамянов и хоп – първата агитка е готова! Я да си признае всеки отслужил мъж, не са го ли водили под строй на мач на ЦСКА, когато е бил в казармата! Може и да има такива, служили по границата или в градове, чиито отбори са били в по-ниски групи.
После лавината на измамата расте. Дребни душици, смятайки че като викат за червените ще демонстрират своята лоялност към комунистите, не пропускат мач на ЦСКА. И се дерат така, сякаш кандидатстват за членове на БКП! Други, които бленуват за така трудното софийско жителство, стават я трамвайджии, я леяри в Кремиковци. И се сещат, че в казармата са ги водили на мачове на ЦСКА. И къде да идат в неделя? Ами да люпат семки на Армията! Така се ражда червената публика. После следват второ поколение, трето поколение, сега червените фенове дори и не предполагат как дядовците и бащите им са станали „червени”. Но един факт е показателен! Червените привърженици до преди няколко години бяха подчертано съсредоточени в големите панелни спални „Младост” и „Люлин”. В центъра и старите квартали бяха привържениците на „Левски”, „Славия”, „Локомотив”. Който иска, сам да изтълкува този факт!
От всичко казано до тук става ясно, че ЦСКА е рожба на компартията. Далеч съм от мисълта, че сега отборът все още е свързан с наследниците на комунистите. Но пък е хубаво историята да се помни! И когато се биеш в гърдите, че си с десни убеждения, а същевременно си фен на ЦСКА, не е зле да прочетеш как аджеба са се получили нещата при армейците! За директивите на партията и на разни едри и дребни партийни функционери относно футбола и разпределянето на шампионски титли, не ми се говори. Това е дъвкано.
Всъщност исках само да разкажа за 1948-ма и страха…
|
