| » За да останеш,за да си потребен |
nasko_viP |
2007-04-05 16:59 |
| туй да не намеквъш нещо ,яз нема да участвъм |
| » anubhis, |
djemka |
2007-04-05 17:06 |
| чао и приятна вечер :) |
| » Насе, |
djemka |
2007-04-05 17:08 |
| голяма терца си , разсмя ме в този навъсен ден:) |
| » *** |
djemka |
2007-04-05 17:34 |
Посвещение
Веселин Ханчев
За да останеш, за да си потребен,
за да те има и след теб дори,
ти всяка вещ и образ покрай тебе
открий отново и пресътвори.
Пресътвори ги ти като лозата,
затворила пространствата в зърна,
като дървото в плод, като пчелата,
създала мед от пръст и светлина;
като жената стенеща, в която
по-траен образ дири любовта,
като земята връщаща богато
и облаци, и птици, и листа.
О, трябва всяка вещ да се изстрада,
повторно всяка вещ да се роди
и всеки образ, който в теб попада,
да свети с блясък непознат преди,
и мислите да правят в тебе рани,
мъчително и дълго да тежат
и всяка мисъл в тебе да остане
като зарастнал белег в твойта плът.
Как иначе това, което вземаш,
стократно оплодено ще дадеш
в горещи багри, в щик или поема,
в космичен полет и в чугунна пещ?
Как то ще стане дирене сурово
и кратък залез, и другарска реч,
и падане, и ставане отново,
и тръгване отново надалеч,
и ласка по косата и засада,
и хоризонти с мамещи звезди?
О, трябва този свят да се изстрада,
повторно трябва в теб да се роди
и всяка вещ и образ покрай тебе
сърцето твое да пресътвори,
за да останеш, за да си потребен,
за да те има и след теб дори
|
| » anubhis, |
djemka |
2007-04-05 17:40 |
| задачката е изпълнена:) |
| » * |
neferiti2 |
2007-04-05 18:06 |
Каква веселба с тези палачинки.
Остана ли една за мен,със сладко от боровинки!! |
| » * |
neferiti2 |
2007-04-05 18:18 |
- Ало... Да... Аз съм... Кой?
Не може да бъде... Къде си, кажи?
Гласа не познах... Променил се е... Моля те стой...
Радвам се... Как? От какво да горчи?
Годините... Чакай... Моля те остави...
И двамата имаме своя вина...
Не... Защо? Отдавна простих...
Остави... Беше някога... Как си сега?
Тъй ли? Не знаех... Ех, кофти съдба...
Помниш ли нашата, първата среща?
Помниш ли как ни огря утринта,
слети в едно от целувки горещи?
Зная... Боли... За какво съжаляваш?
Аз все още не съм безразличен...
Спрях... Няма... Не те наранявам...
Как да не помня... Аз те обичам!
Нищо не искам... Бих желал да те видя,
за миг да надникна в твойте очи...
Не желаеш... Добре... Не съм се обидил,
аз виждам те в спомени нощи и дни.
Годините бръчки безброй ми дариха.
Стилно в косите среброто блести.
Твоите думи не ме нараниха...
Бързаш ли? Чао! Пак позвъни...
Найден Найденов |
| » Нефи, |
djemka |
2007-04-05 18:19 |
| привет,мила:) Видя ли как ги преметнах , те помислиха,че съм ги изяла,обаче аз запазих за всички вас , така че хапвай си и оставям и за другите на твоята масичка под липичката до фонтанчето:) |
| » Хе хе Джемито ми!! |
neferiti2 |
2007-04-05 18:23 |
Знаех си аз!!Умница!!!
Хапвам,много ги обичам,мерси Джеми!!! |
| » * |
neferiti2 |
2007-04-05 18:25 |
Мрак, очи, ръце горещи,
безлунна нощна тъмнина,
вино, недогорели свещи,
сърце, любов и топлина.
Усмивка, смях и пожелания,
поглед,блясък и искра,
балада, щрайх или "Мечтание",
вечеря... Тост в нощта.
Найден Найденов |
| » ... |
rata |
2007-04-05 18:30 |
Ти си тръгваш -
слънчево затъмнение
петно до плач реално
странно живо.
Тежък, ореолът му
ме свързва с времето,
беше слънце, беше
тъй красиво.
Няма нищо вечно -
мракът в сънен полет
ще си отиде,
има лято звънчево.
Ще пратиш ли
чрез облаците поглед,
ти нямаш право да
докосваш слънцето.
Джемка, благодаря за палачинката!
|
| » Рата, |
djemka |
2007-04-05 18:34 |
| сладурче , здравей , радвам се ,че те прочетох преди да изляза:) |
| » ... |
rata |
2007-04-05 18:36 |
| Приятно Джемка! |
| » * |
neferiti2 |
2007-04-05 20:09 |
Зная, че боли и ти е тежко.
Ще премине вярвай ми дете.
Болката е силна, но човешка,
и така ще бъде векове.
Имал съм Любови и раздели.
Страсти силни - с много топлина.
Мигове от болка полудели,
до безумност в своята тъга.
Във косите ми сребрее вятър,
във очите - пламъчета жарки,
а живота ни - като в театър
сменя сцени, сценаристи, шарки.
Намери утеха във мечтите,
в римите написани със зов.
Украси ги със сълзи в очите
и онази истинска Любов.
Найден Найденов |
| » * |
neferiti2 |
2007-04-05 20:18 |
Помниш ли, помниш ли тихия двор,
тихия дом в белоцветните вишни? -
Ах, не проблясвайте в моя затвор,
жалби далечни и спомени лишни -
аз съм заключеник в мрачен затвор,
жалби далечни и спомени лишни,
моята стража е моят позор,
моята казън са дните предишни!
Помниш ли, помниш ли в тихия двор
шъпот и смях в белоцветните вишни? -
Ах, не пробуждайте светлия хор,
хорът на ангели в дните предишни -
аз съм заключеник в мрачен затвор,
жалби далечни и спомени лишни,
сън е бил, сън е бил тихия двор,
сън са били белоцветните вишни!
Димчо Дебелянов |
| » * |
neferiti2 |
2007-04-05 20:30 |
На злото...
На злото в безумния бързей,
пронизван от ледна мъгла,
удавих аз свойте възтързи
и морно отпуснах весла.
Напред ли, назад ли се вгледам,
не виждам, не помня, не знам,
и в немощ пред смисъл неведом,
взор склопвам покрусен и ням.
В тревожна мечта се унасям
и виждам през горестен сплин,
че в някаква светла страна съм
на Бога най-светлия син.
Димчо Дебелянов |
| » * |
neferiti2 |
2007-04-05 23:44 |
Днес е Велики Четвъртък
Интернет Медия БИГ.БГ 5/4/2007 11:30:00
Велики четвъртък е Възпоминание на Тайната вечеря, на която е установено тайнството причастие.
На тази вечеря Христос, като завещал новата заповед за любов към всички, заявил на учениците си, че ще бъде предаден. В недоумение учениците питали, кой ще стори това. Запитал и Иуда, и Христос му отвърнал тъй кротко, че другите не разбрали. Иуда станал, излязъл и те помислили, че отива да прави покупки, понеже той бил ковчежник.
След вечерята Христос с апостолите отишъл в Гетсиманската градина, дето се молил до идването на предателя. Обикновено в четвъртък вечерта се служи утренята на Велики петък, когато се четат така наречените Дванадесет евангелия, т.е. дванадесетте откъса от Евангелието, разказващи за Христовите страдания. На този ден свещенослужителите изнасят кръста от олтара, което символизира носенето му от Христос към Голгота. По време на маслосвета, всеки желаещ мирянин бива помазан с елей за здраве. Според традицията великденските яйца се боядисват рано сутринта на Велики четвъртък или през Велика събота преди празника. Първото яйце трябва да се боядиса в червено. С него се прави кръстен знак върху челата на децата, а после и на всички останали от семейството. Това яйце се оставя настрана от другите и се подменя с миналогодишното, което през цялото време е престояло в къщата - да носи здраве, радост и щастие на нейните обитатели. Яйцето се пази някъде във витринка, да не се счупи и да носи късмет. Следващото яйце също е червено - то се оставя в църквата в събота вечерта, след празничната литургия, която продължава след полунощ, или на другия ден. На Велики четвъртък се подновява квасът и се замесва тестото за великденските хлябове. Те носят най-разнообразни названия из България: великденски кравай, богова пита, кошара, харман, квасник, яйченик, плетеница или кукла. Обикновено се украсяват с нечетен брой червени или бели яйца и усукано около тях тесто. Жените приготвят и по-малки великденски хлебчета с по едно червено яйце в средата, които се дават на първия гостенин, на кумовете, и на роднини. От древни времена много култури асоцират яйцето с Вселената. Персите, например, вярвали, че Земята се е излюпила от гигантско яйце. Много народи виждали в яйцето символ на прераждането през пролетта. Яйцата са били боядисвани, декорирани и рисувани от римляни, гали, перси и китайци. След възникването на християнството яйцето започва да се възприема като символ на раждането на човека от природата. Червените яйца са символ на Христовата мъченическа кръв. В Гърция първоначално яйцата са боядисвани само в червено. В православния свят яйцата се използват като специално Великденско поздравление. Хората се чукат с яйца и до Спасовден се поздравяват с фразата "Христос Воскресе", на което се отговаря с "Воистина воскресе".
|
| » * |
neferiti2 |
2007-04-06 00:49 |
КАТО ИЗВОРЧЕ
Да гребем до капка от сърцата
пак ще има клетва непозната,
неизречена до края. Hяма
на се свърши сладката измама.
Да откъснем думите небесни,
да изпеем всичките си песни,
пак звезди ще има за пантофи,
пак за тебе ще се пишат строфи.
Да открием всички нежни тайни,
да открием знаците незнайни,
пак ще има вечери горещи,
пак ще има неразделни срещи.
Като изворче, при Бога скрито -
все остава нещо недопито.
Евтим Евтимов |
| » * |
neferiti2 |
2007-04-06 02:28 |
Ти ли си?
Защо ли тихо чукаш
на моята врата?
Сънувала ли съм, че си отиваш
или се връщаш пак?
Вечер е.Отвън листата шумолят,
опръскани от топъл дъжд
и котаракът черно-бял
някъде в дворовете се скита.
Умислена, загледана навън
люлеех се край старата камина
и огънят си шепнеше насън.
В сумрака твойта сянка
плахо влезе, мокра от дъжда.
В очите на избягалото привидение,
видях недоизказана тъга и спомен:
-Да, пазя тихите вечерни думи,
които никой никога не чу
и знаех че ще се завърнеш.
И стаята, пропита с бръшлянов полумрак,
тя те позна и те прие, Величествена нежност.
и мокра лилиевобяла пелерина,
кротко от ръцете ти пое.
Анастасия Терзиева |
| » * |
neferiti2 |
2007-04-06 04:28 |
Росата в равнината е изгряла
По капките и сребърни вървя,
а утре сам ще бъда капка бяла
под тая необятна синева.
Пчелите ще ме търсят по цветята,
щурците - в кладенчета от лъчи,
земята - в облаците и тревата.
А аз ще бъда в твоите очи.
Евтим Евтимов |
