Царуването на император Константин е едно от най-важните в историята, понеже при него християнската вяра, тъй дълго преследвана, станала господстваща в обширната му империя. Три столетия продължили жестоките гонения без да попречат на разпространението на словото Божие. В началото на ІV в.сл.Хр. двамата императори Диоклетиан и Максимиан, за да изкоренят християнството, което те смятали за опасно за своята държава, издали указ, с който се заповядвало да се разрушават навсякъде християнските храмове, християните да бъдат лишавани от граждански права, да бъдат предавани на мъчения, робство, заточения и смърт.
Това гонение било от най-продължителните - цели десет години във всички области на Римската империя продължавали жестокостите над християните. Единствено в Галия (Франция), управляващият я цезар Констанций Хлор, се стараел да смегчи императорските заповеди, а по-късно, когато сам станал император, прекратил гоненията в своите области. Той бил миролюбив и великодушен човек и уважавал християните за техните добродетели.
Константин бил най-големият син на Констанций Хлор, роден от първата му жена Елена, която нямала знатен произход, но била умна и красива. Той бил красив, храбър и добродетелен мъж, любим на народа и войската. Когато Констанций умрял в Британия като император на Западната римска империя, Константин бил веднага провъзгласен за император вместо баща си. Това станало през 306 г. Тогава той бил на 34 години. Управлявал поданиците си с любов, великодушие и мъдрост. Не преследвал християните и областите му се радвали на мир и благоденствие. Останалите части на империята обаче страдали от жестоки владетели. В Италия управлявал Максентий - зъл и користолюбив цезар. Римляните не могли да търпят повече игото му и през 312 г. се обърнали с призив към Константин да ги избави от угнетителя и да ги приеме под своя власт.
Константин събрал войска и отишъл в Италия. Максентий приготвил срещу него огромни сили, но Господ помогнал на Константин. Когато приближавал Рим, изведнъж по пладне ясно видял на небето сияещ кръст от звезди с надпис: "In hos vinces!" - "С този ще победиш!". Всички били обзети от страх, сметнали знака за лоша поличба, защото римляните употребявали кръста като най-безчестното оръдие за смъртно наказание. Същата нощ на Константин се явил сам Христос и му заповядал да направи знаме, което да прилича на кръст, да изобрази кръстове на оръжията, шлемовете и щитовете на войниците. Константин изпълнил заповяданото. Под спасителния знак на кръста той победил Максентий, който искал да се спаси чрез бягство, но паднал в река Тибър и се удавил. Римляните провъзгласили Константин за император и на триумфалните врата, които били построени в чест на неговата победа, той заповядал да напишат, че победата е удържал с Божията помощ. По-късно на един от площадите издигнали статуя на Константин с дълго копие в ръка, което накрая завършва с кръст и отдолу има надпис: "Чрез този спасителен знак аз спасих града от игото на тиранина."
Това събитие още повече засилило доброто разположение на Константин към християните. Заедно с Ликиний, император на източната част на държавата, той издал няколко указа за християните, с които им разрешил да строят храмове. По-късно в 324 г. Константин победил Ликиний и станал пълновластен император на цялата Римска империя. Оттогава християните започнали да се ползват от неговото постоянно покровителство.
Не се знае достоверно кога и къде Константин е приел светото кръщение. Едно предание разказва, че това е станало в Рим скоро след победата над Максентий, след като заболял тежко.
Много по-достоверно е преданието, че това е станало в предградието Никодимия малко преди смъртта си, макар че изповядвал християнската вяра много по-рано. В старо време отлагали кръщението и се готвели за това тайнство чрез дълго изпитание.
Скоро след победата над Ликиний Константин пожелал да си построи нова столица. Понравило му се местоположението на Византион - неголям град близо до Босфора и Черно море. Той решил да основе столицата си тук и след няколко години на мястото на малкия Византион се издигнал голям великолепен град, който бил наречен "Нови Рим", "Цариград" или "Константинопол". Този град станал първата християнска столица. Във всички други градове имало идолски храмове, но не и в Константинопол, а многобройните великолепни християнски църкви свидетелствали за господстващата вяра.
През царуването на Константин се появила ерес - арианството. Тя дълго време смущавала Църквата. В същото време възникнали и други въпроси, свързани с църковното устройство. За да бъдат разрешени спорните въпроси, Константин свикал Вселенски събор на епископите от Запад и Изток. И през 325 г. в град Никея се събрал Първият вселенски събор, на който присъствали 318 епископи. Съборът започнал с встъпителна реч на Константин, който призовал към мир и съгласие, и продължил около два месеца, осъдил ереста на Арий, решил спорните въпроси и съставил "Символа на вярата", който по-късно бил допълнен на Втория вселенски събор (381г.), и чрез който и днес всички християни изповядват вярата си.
Константин започнал да строи храмове в Йерусалим. Дотогава градът бил под властта на езичниците в запустение и презрение. Той дори бил изгубил името си и се наричал по заповед на император Адриан "Елиа Капитолина". На хълма, където била гробницата на Христос той издигнал Форум и Капитолия, място за поклонение на триадата Юпитер, Юнона и Венера. За щастие, при издигането на Капитолийския храм Адриан не изравнил със земята хълма с гробниците, а само засипал ямите и насипал огромно количество пръст. Именно този земен насип спасил гробниците от разрушение.
Почитайки дълбоко Кръста Господен, Константин копнеел да намери кръста, на който бил разпнат Христос. За тази цел през 325 г. той изпратил своята майка царица Елена, която много по-рано била приела християнската вяра, в Йерусалим. Дал й големи пълномощия и материални средства. Там заедно с йерусалимския патриарх Макарий тя започнала разкопки. Под Капитолия била открита недокосната от времето гробницата на Христос, а малко по-далеч - в ямата кръстовете на двамата разбойника и животворния Кръст Господен. Константин заповядал на това място да се издигне базилика "Гроб Господен" , започната през 326 г. и завършена през 335 г. Храмът бил разрушен от персите през 614 г., отново издигнат и отново разрушен до основи през 1009 г. По-късно възстановеният от Константин Мономах храм бил доукрасен от кръстоносците и отново изгорял при силен пожар през 1808 г. По-късно зданието е възстановено от гръцката православна църква. Днес храмът "Гроб Господен", наричан от всички поклонници Божи гроб, е във владението на 6 религиозни общности - католическа, православна, арменска и още коптска, сирийска и абисинска.
|
