| » Браво, |
djemka |
2007-04-06 12:07 |
| Анубис, младостта си казва думата с бързата си мисъл , обаче се подготви за атаката на Наско, нямам глас вече от смях:) |
| » незнам:)) |
anubhis |
2007-04-06 12:10 |
дано да се справи и с този текст:))Наско,давай,ние вярваме в теб!:))
|
| » римейк на тексто |
nasko_viP |
2007-04-06 12:12 |
Ало... Да... Алоу... Кой?
Не може да бъде... жена ,къде си, кажи?
Гласа ти не познах... Променил се е... Моля те стой там...
Радвам се... Какво? От какво да горчи?
Годините... Чакай... Моля те остави...бебе
И двамата имаме своя вина...
Не... Защо?не съм ти простил...
Остави... Беше някога... Как си сега?
Тъй ли? Не знаех... Ех, жалко за Марийка...
Помниш ли нашата, първата среща?
Помниш ли как ни огря утринта,
слети в едно от целувки горещи?
Зная... Боли... За какво съжаляваш?
Аз все още не съм простил...
Спрях... Няма... Не те наранявам...
Как да не помня... Аз те обичам!
Нищо не искам... Бих желал да те видя,
за миг да надникна в твойте ..очи...
Не желаеш... Добре... Нещо съм се обидил,
аз виждам те в спомени нощи и дни.
Найден Найденов |
| » римейк на тексто |
nasko_viP |
2007-04-06 12:25 |
Помниш ли, помниш ли тихия двор,
тихия дом до под наще вишни? -
Ах,некой отрезал големия бор,
жалби далечнии оснанахме базпарични-
аз съм заключеник в моя двор,
жалби далечни и така си останхме безпарични,
моята стража кучето и мирише на пор ,
моята казън са дните предишни!
Помниш ли, помниш ли в тихия двор
шъпот и смях в белоцветните вишни? -
Ах, не мойто куче, моя пор,
хорът на девойките в дните делнични -
аз съм в моя двор,
жалби и така си останахме безпарични,
сън е бил,сички е това сън,
сън са били мойте вишни вишни!
|
| » малко ме умори |
nasko_viP |
2007-04-06 12:26 |
| тоя текст с вишните ,пфууу :))) дукат намера праилну тексче |
| » Който вярва в мене, ако и да умре, ще живее!!!!! |
Anelia |
2007-04-06 12:38 |
Иоана 11:26 и никой, който е жив и вярва в Мене, няма да умре до века. Вярваш ли това?
Иоана 11:27 Казва му: Да Господи, вярвам, че ти си Христос, Божият Син, Който има да дойде на света.
Иоана 11:28 И като рече това, отиде да повика скришом сестра си Мария, казвайки: Учителят е дошъл и те вика.
Иоана 11:29 И тя, щом чу това, стана бързо и отиде при Него.
Иоана 11:30 Исус още не беше дошъл в селото, а беше на мястото, гдето Го посрещна Марта.
Иоана 11:31 А юдеите, които бяха с нея в къщи и я утешаваха, като видяха, че Мария стана бързо и излезе, отидоха подире й, като мислеха че отива на гроба да плаче там.
Иоана 11:32 И тъй, Мария, като дойде там където беше Исус и Го видя, падна пред нозете Му и рече Му: Господи, да беше ти тука, нямаше да умре брат ми.
Иоана 11:33 Исус, като я видя, че плаче, и юдеите, които я придружаваха, че плачат, разтъжи се в духа си и се смути.
Иоана 11:34 И рече: Где го положихте? Казват Му: Господи, дойди и виж.
Иоана 11:35 Исус се просълзи.
|
| » насе:)) |
anubhis |
2007-04-06 12:41 |
| не се предавай!:))Луд умора няма:)) |
| » Анелка, |
djemka |
2007-04-06 12:42 |
| привет, радвам се , че си сред нас:) |
| » джемка:)) |
anubhis |
2007-04-06 12:45 |
| ти боядисва ли яйца в4ера?моите станаха много хубави,на някой слойих и кристали:))ха 4ервените залепих едни златни букви4ки с "Христос Возкресе" и малки ангел4ета,които държат надписа:)) |
| » Чудесни сте.... |
qwertius |
2007-04-06 12:48 |
| .... сигурно е от палачинките:) |
| » Aнубис, |
djemka |
2007-04-06 12:50 |
| боядисах една кора, но пет се счупиха , аз ги рисувам и с восък и ги слагам в оцветен с всички бои памук , станаха красиви , обаче никога не съм правила козунак и ще си взема готов. |
| » qwertius, |
djemka |
2007-04-06 12:53 |
| здравей , вчера не си прочел май и днес ми дължиш един поздравителен клип , но ако не искаш , не се притеснявай, аз днес съм по поздравленията за хубав ден на всички:) |
| » djemka |
qwertius |
2007-04-06 12:59 |
| Прочетох го днес, но съм притеснен, че не знам как се прави. |
| » анелка:)) |
anubhis |
2007-04-06 13:08 |
| привет и на теб!!!хубава песен:)) |
| » qwertius, |
djemka |
2007-04-06 13:08 |
| досетих се , че има нещо такова , ами поне не съм единствена , защото и ние с техниката се чудим кой от нас е извънземното:) |
| » ... |
Anelia |
2007-04-06 13:16 |
Днес е Велики петък, или Разпети петък – денят, в който са разпънали на кръст Иисус Христос, "изтезаван за нашите беззакония и мъчен за нашите грехове, принесен в жертва за греховете на цялото човечество".
На Велики петък Исус е погребан в каменен саркофаг в пещера, пред която поставят стража и огромен камък на входа.
|
| » Сладурчета, |
djemka |
2007-04-06 13:16 |
беше ми приятно , но излизам по задачи , весело настроение ви пожелавам и до по-късно :) Чао ! |
| » джемка:)) |
anubhis |
2007-04-06 13:20 |
| козунаците са верно много трудни за правене,затова и аз ще взема от мама готов:))освен това те се месят утре,а аз съм на консултация и 6те се жърна 4ак дове4ера:))а и 4уждото винаги е по-сладко:)) |
| » 4ао,мила:)) |
anubhis |
2007-04-06 13:21 |
| усмихнат ден и на теб!:)) |
| » *** |
anubhis |
2007-04-06 15:02 |
Великден
На брат ми Атанас
Един - и втори удар в безмълвието нощно...
Задружно проехтяват църковните камбани
и светла вест се носи; повтаря я всемощно
разбуденото ехо в намръщени балкани
и тласка я нагоре към висини бездънни.
Нощ мрачна оживява - тържественост я пълни
и говор я оглася свръхземен и невнятен:
души безгрижни сякаш, професия безкрайна,
невидими към бога молитвата си тайна
възнасят - и обхождат простора необятен.
Звънят, ехтят камбани... На всеки удар нови
с по някой спомен сладък отеква памет будна:
сърце за миг забравя тъгата, що го трови,
и трепетно заслушва се в приказката чудна
за минало детинство, за дните невъзвратни
на младите надежди и сънищата златни
и вярата наивна... кога тече живота
безгрижно и щастливо под бащин покрив мили,
кога неволи още не са ни поразили
и впрегнали догробно на черен труд в хомота.
Пред погледа възкръсват, минуват като живи
ред образи и скъпи, близки на душата:
ту стар баща, унесен в мечтания щастливи,
ласкаещ мила рожба, ту майката благата,
загледана в хлапака, ту братя и сестрици,
ту весела дружина от палави връстници -
рой птички повилнели - в игрите, смеховете;
ту русокъдра дружка... и две очи засмени,
и две странички нежни - божурчета червени,
на млада, ранна пролет най-любавото цвете...
Честито, свидно детство - цъфтяща, рай долина,
останала далеко зад пътника утруден;
от буря сякаш носен, той бърже я отмина
и днес напразно гледа зад себе си учуден,
напразно... А пред него - белей се път незнаен,
а мръщи се над него и небосвод безкраен -
и страх неволен често смущава му душата:
че слънце го изгаря, а сянка не съзира,
че хала го настига, а завет не намира,
нито спътник някой - да си даде ръката...
П.К.Яворов
|
