| » римейк на тексто |
nasko_viP |
2007-04-08 17:17 |
Чудесно!!
Сядам на масичката под ореха и ви чекам
да видим на кой яйцъто е най-кураво.
Донесла съм куняче и бозичка,
ако случайно мине попа ,да поседне при Кичка.
Той нали го обича със бозичка.
Козунака е превъзходен .
Догодина ще направя аз дроп сърми.
Наспете се добре и после направо под ореха,
по нощнички и пижамки и пу офицерски презрамки,
на муабет и куняче.
По-късно ще пекнем и ягнето на шишо |
| » Честито Възкресение на всички! |
Jack |
2007-04-08 18:10 |
| Бъдете живи и здрави. |
| » ?? |
el_tigre |
2007-04-08 18:12 |
| попа Танас взе да се върти много около вас, че и поезия прописа......Скоро ще се чуе заради коя мома от вас го прави.. |
| » * |
nefertiti2 |
2007-04-09 04:17 |
ТРИ ЧУДНИ БИЛКИ
Български народни песни
Пойде Ивко лов да лови,
У срекя му чудно звере,
Тръгна пушка да го гадя,
Звере му се милно моли:
- Немой, Ивко, млади Ивко!
Я си имам до три билки,
До три билки босиловки:
Една билка - жив да бидеш,
Втора билка - лов да ловиш,
Трекя билка - син да имаш!
|
| » * |
nefertiti2 |
2007-04-09 04:22 |
ДАР ЗА НЕВЕСТА
Български народни песни
Не ходи в гора, Радо невесто, не бери биле,
Не бери биле под зелен явор,
На явор има славейно пиле,
Песна ти пее: - Пойди си дома,
Пойди си дома, гости ти дошле!
Гости ти дошле майка и татко,
Майка и татко и девет бракя,
И девет бракя и девет снахи,
И девет снахи, осем мнучиня,
Шчо ти донесле големи пешкиш,
Големи пешкиш, чистана фута,
Чистана фута, со девет калца!
|
| » * |
nefertiti2 |
2007-04-09 06:07 |
Аз...
Аз искам ти да си щастлива,
Забравила студа и самотата.
Така ще бъдеш по красива,
Ефирно елфче от гората,
Обожествявана фурия,
Безбрежна като океана,
Излъчваща света магия,
Чаровна, весела, засмяна.
Аз много, много те обичам,
Макар пред тебе да отричам!
|
| » Честит празник,сладурковци:)) |
anubhis |
2007-04-09 07:39 |
Молете неуморно
Молете се на царя - златокъдър ден, - владика сребролик
над черното безмълвие: молете се на царя,
когато рано той, в роса изкъпан ден, ликуващ приотваря
на родния възток кристалните врата...
Всеобличителен светлик
когато той прелей от край до край в нощта -
с издигната десница
възнесъл пламнала факла -
озърнат и засмян, надвластен и честит, сред
глухата мъгла...
На вихрокрила колесница,
когато отлети и своя щедър дар, с последен взор назад,
той лихо разпилее, - небокитен дар - разискрен звездопад.
Молете неуморно, сироти чада, в неведома тъмница:
"О царю, ние се боим! Когато се вестиш, пред твоя светъл взор
недвижими стоят, отрупани с цветя, вред скелети безмлъвни.
O царю, ние се боим! Когато отлетиш,
мъстителни и стръвни
въстават сенки гмеж, и следом и пред нас, по
схлупен кръгозор.
Боим се, остани! Боим се, наведи възнесена факла!"...
Молете се на царя,
небесните врати когато той отваря,
- и в предсънни самоти, когато ги затваря.
|
| » ... |
rata |
2007-04-09 08:30 |
Джемка, аз тръгвам, но съм сигурна, че отново ще се срещнем.:) Ако случайно попаднеш на ника "luna", да знаеш че вече принадлежи на друг форумист - мое приятелче.
Муф, много харесвам написаното от теб! Ако съм те засегнала с онази глупава шега в една друга тема, моля те за извинение.
На всички пожелавам много, много щастие!:) |
| » *** |
anubhis |
2007-04-09 10:51 |
----------------------------------------------------------------- ---------------
В часа на синята мъгла
На моите внучета
Найден, Малинка и Ганка
Седя и гледам от прозореца: деца
играят вън; - сега е утрината тяхна
и пролет грее на безгрижните лица.
Един ли цвят пред моите очи увяхна?
Седя и гледам: спомени придавят гръд.
Неволно пита взор посоките далеки,
където се преплитат пътища, пътеки...
Що иде тук - и кой отива там, - отвъд
сребровъздушните стени на кръгозора?
Но кой ще назове честта и кой позора?
Деца, боя се зарад вас.
Извършва слънцето заклетия си ход
над вашите глави открити. То прижуря -
и облачен дими припламнал небосвод.
Аз зная що е пек, аз зная що е буря.
Отдавна вече бдя - пребродих своя ден...
Деца, седя и гледам с горестна усмивка.
И кой ще ми натякне моята почивка?
Но на прозореца завесата пред мен
да падне чакам аз. От молниите блясък
ще свети вам по пладне. Бурята навън
ще заглушава вашия безсмислен крясък.
А без видения ще бъде моя сън.
Разръфани и прашни, вечерния хлад
най-сетне ще ви лъхне. Морно меланхолни
чела ще наведете. Спомена нерад
ще пари - като въглен - на душите болни, -
като забита и прекършена стрела.
А медлено ще чезне вечерна позлата
на висоти, остали тайна за мечтата.
И ето в оня час на синята мъгла,
когато млъква шум и тишината стене,
при своите прозорци седнали без мощ,
спомнете си, деца, спомнете си за мене
и прошепнете - лека нощ!
П.К.Яворов
|
| » Рата , |
djemka |
2007-04-09 11:21 |
попътен вятър и късмет:)
***
Един живот
на срещи и раздели
с много емоции
и с много тъга.
Тръгваме,
но пак се завръщаме
събира ни
звънът на речта.
Докосваме
нечии струни
в сърцата горещи
и хората
стават добри.
Разделите тъжни са,
но пак ще се срещнем-
нали ?
Анубис, ведро настроение и на теб , аз бързам по задачки:)
Усмихнат ден и на останалите:) |
| » » Qnuari |
piuck_68 |
2007-04-09 15:52 |
Думи и слова
В мрежите на думите попадаме
ставаме коварни и дори
осъзнато искаме да страдаме
а отвътре огън ни гори...
И отричаме, и убеждаваме
и сънят,уви не е покой
В думите оловни се удавяме,
като в буен есенен порой...
СТРАШНО Е!
,,В началото бе Словото..."
Не думите!
В началото бе словото на зрънцето,
на вятъра ,на синьото небе!
В началото бе словото на слънцето,
на цветето и в него Бога бе!
Безкраят ни говори,но малцина
да чуват могат неговия глас
думите за тях са като глина,
можем да ги слушаме в захлас...
Те няма да ни убеждават,
че са сърдечни,мили и добри!
Те грешките ни тихо ще прощават
и няма да допуснат да сме зли!
В мрежите на думите попадаме,
ставаме коварни и уви
осъзнато искаме да страдаме,
а е по-добре да се мълчи!
"В началото бе СЛОВОТО..."
Не думите...
Аз
Харесвам Деси и Азис!
Не ДУМИТЕ! |
| » Пиук 68, |
KraKra |
2007-04-09 16:50 |
| в какъв смисъл харесваш Азис и Деси - сексуално или по принцип? |
| » кракра:)) |
anubhis |
2007-04-09 16:53 |
| 4удех се кога и как ще се вклю4иш:)) |
| » Анубис, |
KraKra |
2007-04-09 16:57 |
| винаги следя темата, защото е готина и ... чиста. но влизам само от време на време, за да не досаждам и омръзвам. Нали знаеш какво става и с най-красивата жена, която имаш ако само си остава такава - красива? И тя омръзва, ха-ха |
| » верно,кракра:))) |
anubhis |
2007-04-09 17:06 |
| ако ве4е сме изка4или Мон Блан,ни се иска да изка4им и Еверест,но ако ве4е сме изка4или Еверест по вси4ки възможни на4ини,и Черни връх ни се вижда достатъ4но предизвикателство:))) |
| » Рата |
nefertiti2 |
2007-04-09 17:24 |
Пътувай и предавай нашите поздрави навсякъде.
Танзания,нали!!Завиждам ти.
Желая ти приятни емоции и много слънце в очите!! |
| » * |
nefertiti2 |
2007-04-09 17:28 |
ТЪНКИ ЧАСОВЕ
минавам по часовете на тънките ти пръсти
тишината се изтяга като черна котка
така ми се иска
иска ми се
всички волности за които се сетиш
да спра в рими
по периметъра на всички хиперболи
от един равен мач помежду ни
но това се случва рядко
само когато по пето авеню
всички прозорци гледат навътре
Бина Калс |
| » Рата, |
Anelia |
2007-04-09 17:54 |
приятно пътуване и от мен!! Сигурно някой ден пак ще се "видим" ! Със сигурно ще има многоп риятни емоции и впечетления, и аз също ти зави... Забавлявай се !!!
Чае къде си бе душа?? Знам че и ти замина ама не се ли завърна вече!! Видях че си писал в темата на Рашо в стария форум, и вчера направих няколко безуспешни опита да влезна там, но..
Нефи, Анубис, Джеми, Кенди и Насе, а също и нашия приятел Джаки много ви се радвам!!! |
| » !!!!! И Аз им давам ВЕЧЕН ЖИВОТ!! |
Anelia |
2007-04-09 18:03 |
и Аз ги познавам, и те Ме следват.
Иоана 10:28 И Аз им давам вечен живот; и те никога няма да загинат, и никой няма да ги грабне от ръката ми.
Иоана 10:29 Отец Ми, Който Ми ги даде, е по-голям от всички; и никой не може да ги грабне от ръката на Отца.
Иоана 10:30 Аз и Отец едно сме.
|
| » !!! |
Anelia |
2007-04-09 18:06 |
В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и словото бе Бог.
Иоана 1:2 То в началото беше у Бога.
Иоана 1:3 Всичко това чрез Него стана; и без него не е ставало нищо от това , което е станало.
Иоана 1:4 В Него беше животът и животът бе светлина за човеците.
Иоана 1:5 И светлината свети в тъмнината; а тъмнината я не схвана.
Иоана 1:6 Яви се човек изпратен от Бога, на име Иоан.
|
