| » djemka |
luna |
2007-04-12 10:57 |
| Мерси за поканата,но не съм любител на поезията.Много харесвам стихотворенията на рата,защото тя с малко думи казва толкова много и ме кара да се замисля.Рата смята,че стиховетей са много елементарни и трудно я убедих да я включа в буквите.Предложението беше на нейният форумен приятел чае.:)))Чета вашата тема,защото тя ще ме пита за теб. |
| » K_A |
luna |
2007-04-12 11:00 |
| Никът на автора е rosa. |
| » Синеоката |
anubhis |
2007-04-12 11:41 |
Ей, ти, орис, мен орисана!
Майко моя, жалбо моя люта!
Как да кажа, как да бъда чута -
тъй било от бога писано.
Нямам ли сукна отрезани
и не съм ли млада, белолика?
Нямам ли снага на трепетлика,
тънки ризи, тежки везани?
Не мета ли ширни дворове
рано сутрин с китка на косите?
Песни ли не пея кръшно вити
по седенки и сборове?
Що ми са очи черничеви,
тъмносвилени косите? -
Той ги, майко, даже не поглежда.
Днеска го видях край чичови -
караше на паша стоката.
Беше му лицето восък бледно.
Ни ми проговори, ни погледна.
И разбрах тогава, аз, горкана:
той обича синеоката,
дето снощи другиму пристана.
Е.Багряна
|
| » *** |
anubhis |
2007-04-12 11:44 |
Кукувица
Ходиш, гледаш, сякаш обезсвесен,
залудо пилееш дни и нощи,
божий свят ти станал, казваш, тесен.
Не видя ли, не разбра ли още?
Неведнъж ти рекох и повторих:
не помагат билки и магии,
кой каквото иска да говори -
няма нивга аз гнездо да свия,
рожби румени да ти отгледам,
в къщи край огнището да шетам.
Мен ме е родила сякаш веда
и ми е прокобила несрета. -
Дай ми мене по света да скитам,
дай ми сборове, хора, задевки -
другите да слушам без насита
и сама да пея на припевки.
Моите очи се ненаглеждат,
моите уши се ненаслушват.
Не допридам свилената прежда,
недогаснал огъня потушвам...
И така живота ще премина
ненаситена, ненаживяна.
А кога умра, сама, в чужбина,
кукувица-бродница ще стана.
Е.Багряна |
| » *** |
credo |
2007-04-12 12:18 |
Ако знаех, че те тегли към мен -
Като глад,
Като дъно на бездна,
Като сияние на звезда -
Ако само знаех това,
Бих пресякла простора зелен
Между тебе и мен,
Бих тръгнала просто така-
По водата,
бих стъпвала с боси нозе
по белите гребени -
за да стигна до тебе,
за да плисне в дланта ти гореща
вълната на мойта коса.
Станка Пенчева |
| » Здравейте и от мен! |
credo |
2007-04-12 12:28 |
Радвам ви се, чета и стиховете, които копвате тук...
Луна, поздрави на Рата, идеята за буквите дойде от друг ценител, помолиха ме да я убедя само, нали имах чаровна усмивка! :))))
Успях, това е важното. Сега си мисля и другата ни поетеса да навием...:))
Благодаря на Су от чата, тя ми посочи една тема във ББ2, подобна на нашата, има какво да се прочете и там. Горният стих го копнах за вас, дано да ви е харесал. |
| » малко постмодерен нихилизъм |
liar |
2007-04-12 12:34 |
не е вярна общоприетата представа,
че словото създава свят
човек говори тъй, както лае кучето
за да изразява гняв или страх.
удоволствието е мълчаливо
като щастието
жалко за живота, който хората се опитват
да живеят
жалко за живота ,който водят
в света създаден от тях.
горките хора горките хора... те не
умеят да обичат
натежалите клепки
на съня ми смутен
са чаровни и бледи
като облачен ден
няма ,няма любов
не докрай, не съвсем.
от живота сме болни
и сами ще умрем
и зовът ни за милост
е слаб вик в пустошта.
вече нямаме сили,
но е жадна плътта.
край на всички надежди,
на младежкия взор,
страстта ни отвежда
в своя мрачен затвор,
скътал спомена празен
за отминали дни,
притъпена омраза
и разбити мечти.
животе мой, тъй стар ,сломен...
първа мечта- неосъществена
първа любов- осакатена...
добре че пак дойде при мен
добре че все пак осъзнах
ти може да си много хубав,
когато две тела се любят
и няма смърт и няма страх.
животе мой, мой наркотик
познавам всяка твоя тръпка,
желанието да си тръгна
и слънцето след всеки вик.
когато любовта е проста,
когато всичко те вълнува-
във времето навярно съществува
възможността за остров
мишел уелбек |
| » шега за дамите отново изплагиатствана |
liar |
2007-04-12 12:40 |
говори ми нежно ,казвай ми лъжи, защото съм жена и времето лети, а напоследък
не мога да бъда
щастлива
с моята
слива
|
| » liar, |
credo |
2007-04-12 12:46 |
Катето Евро е толкова щастлива с нейната слива, шегата ти не приемам, напротив, чумеря се леко, добре, че бързо ми минава, обаче...:)
Иначе, последният стих ми хареса...
|
| » .. |
Anelia |
2007-04-12 12:52 |
Яков 4:6 Но Той дава една по-голяма благодат; затова казва: "Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат".
Яков 4:7 И тъй, покорявайте се на Бога, но противете се на дявола, и той ще бяга от вас.
Яков 4:8 Приближавайте се при Бога, и ще се приближава и Той при вас |
| » ... |
Anelia |
2007-04-12 12:53 |
Наум 1:6 Кой може да устои пред негодуванието Му?
И кой може да застане, когато пламне гневът Му?
Когато яростта Му се излива като огън,
Скалите се разпадат пред Него.
Наум 1:7 Господ е благ, крепост е в ден на бедствие,
И познава уповаващите на него.
|
| » римейк на тексто |
nasko_viP |
2007-04-12 12:59 |
Ако знаех, че те тегли кравата-
Като я гледам огладнела,
Като те те гледам надебелела,
Като гледам сияние в учите имаш -
Ако само знаех това,
Бих душел и яз
Между тебе и мен,
Бих тръгнал и аз -
По водата,
бих стъпвал с боси нозе
по дебеллите даски -
за да стигна до тебе,
за да плисне кравата
и опръска мойта коса.
:)) |
| » Наскооо!!! |
credo |
2007-04-12 13:03 |
| Жив ще те одера!!! :))))) |
| » .. |
Anelia |
2007-04-12 13:07 |
Матея 14:21 А ония, които ядоха, бяха около пет хиляди мъже, освен жени и деца.
Матея 14:22 И на часа Исус накара учениците да влязат в ладията и да отидат при Него на отвъдната страна, докле разпусне народа.
Матея 14:23 И като разпусна народа, изкачи се на бърдото да се помоли на саме. И като се свечери, Той беше там сам.
Матея 14:24 А ладията беше вече всред езерото, блъскана от вълните, защото вятърът беше противен.
Матея 14:25 А в четвъртата стража на нощта Той дойде към тях, като вървеше по езерото.
Матея 14:26 И учениците, като Го видяха да ходи по езерото; смутиха се и думаха, че е призрак, и от страх извикаха.
Матея 14:27 А Исус веднага им проговори, казвайки: Дерзайте! Аз съм; не бойте се.
Матея 14:28 И Петър в отговор Му рече: Господи, ако си Ти, кажи ми да дойда при Тебе по водата.
Матея 14:29 А той рече: Дойди. И Петър слезе от ладията и ходеше по водата да иде при Исуса.
|
| » За Наско! :)))) |
credo |
2007-04-12 13:16 |
щом с грижите преглътна и дивния си сън,
изпил над трийсет халби- какво човек да прави?-
от бирата подгонен изскачам бързо вън:
блажен като твореца на кедрови дъбрави
нашир и длъж развявам аз струята със звън
и с топъл дъжд обливам цветята слънцеглави.
rembo
|
| » Наско, |
Anelia |
2007-04-12 13:22 |
| сега ще дойде с римейка!! |
| » римейк на тексто |
nasko_viP |
2007-04-12 13:26 |
За старата любов
Кога и кой ще измени
На старата любов,
На миналите пиянски дни
И старата любов?
За старата любов докрай!
За миналите дни!
Ти чаша Мавруд ми подай
За миналите дни.
Но пак сме днес със теб в едно.
Но ти си пиян нали!
Налей от стария Мавруд
За миналите дни!
Налей, ти чашите не брой!
Догоре ги пълни!
Да пием с тебе, друже мой,
За миналите дни!
Робърт Бърнс
превод Владимир Свинтила |
| » на кафе |
svetihaker |
2007-04-12 15:40 |
Всеки човек е едно странно дърво
С клоно ръце протегнати към бъдещето
И корени спомени далеч назад
Отдавна моите ръце са впити в черната пръс
Аз чувствам земниа трус,туптят сърца
Това са наще деди които спят краи нас
Аз виждам в техния сън прекрасен свят
Свят без омраза в които няма воини
Жестокост злоба и страх,за да няма сълзи
Там тичат коне по зелена трева
Няма дим и мъгла а блести светлина
от стари но златни на АХАТ |
| » *** |
anubhis |
2007-04-12 16:12 |
Демон
Аз съм вихър и мъгла,
владея царство без предел:
че имам орлови крила
и ноктете на орел.
Аз съм вихър и мъгла:
не зная време, нито цел
в размах, пориви и стремеж.
Аз съм зной и скреж.
А ти си плаха гълъбица.
Напразно се боиш от мен.
Ще бъдеш ти, с орел самин, с орел орлица.
И благослови тоя ден.
Изгубена те найдох - вездесъщ,
и те обгърнах, тъмен и могъщ.
Далеко ще те отнеса:
отвъд най-смелата мечта.
Високо ще те изнеса
на горда самота
в призвездния предел.
Духът ми е орел.
И аз живея там.
Но аз съм сам...
Да бъда зной, да бъда скреж!
В подземни пламъци горях
и нивга никого не сгрях.
Без цел размах, без път стремеж!
В свръхземен студ се вкамених
и никого не разхладих.
Напразно, плаха гълъбица,
напразно се боиш от мен.
Ще бъдеш ти, с орел могъщ, с орел орлица...
И благослови тоя ден.
Аз имам орлови нокте:
и жар и лед - това са те
в ярка острота.
Далеко... и високо... там,
където аз живея сам,
другарка в будна самота,
ти в пламък ще се вледениш,
под кървав студ ще изгориш.
Че с ноктете на орел,
пронизал тая плът,
ще досегна твоя дух...
Далеко от света, високо над прахът,
в призвездния предел, -
зрение и слух -
ще бъде в огън тая плът,
а лед ще бъде твоя дух!
И горко ще ридаеш ти,
ще прокълнеш рождения си час:
земята и небето ще кънти
от твоя стон, от твоя глас,
Тогаз ще дойде и часът
за нашия задружен път:
на моето безумие часът,
за твоето блаженство кратък път!
И грабнал те в ноктете си тогаз,
с тебе лих ще полетя;
и както бурята премята
заграбен лист, така и аз
бясно ще те завъртя
между небето и земята.
Онуй, което чакам сам,
най щедро тебе ще го дам:
в пиянство, в шемет над света
блаженството велико на смъртта..
И ще размахам пак крила
без път, в пориви и стремеж,
вихър и мъгла,
с нокте на хищник - зной и скреж...
И ще размахам пак крила,
понесъл горестно самин,
вихър и мъгла,
за тебе споменът един.
Напразно, плаха гълъбица,
напразно се боиш от мен.
Ще бъдеш ти, макар за миг, с орел могъщ,
с орел орлица...
И благослови тоя ден!
П.К.Яворов |
| » *** |
anubhis |
2007-04-12 16:28 |
Разпятие
Щастливо двата пътя си вървяха,
опасваха света околовръст...
Но се пресякоха. А се не сляха.
И ме разпънаха на кръст -
за да вървя към теб като обречен
и да усещам всеки божи ден,
че си при мен, когато си далече,
и че съм сам, когато си при мен.
Найден Вълчев |
