| » хахаха Кра! |
gera_bera |
2007-08-04 14:11 |
| Това си беше черен хумор!Гадняр хахаха |
| » браво бе , |
buba |
2007-08-04 14:11 |
| аз работя вие мързелувате.Хм. |
| » Бубе |
gera_bera |
2007-08-04 14:12 |
| Само Рашо мързелува...останалите работим та пушек се вдига хахаха... |
| » бубе |
ah_kmetica |
2007-08-04 14:13 |
като ти е толкова акъла да работиш и то на обед или след обед или когато и да е
|
| » хахахахахахахахахахахахахахахаха |
ah_kmetica |
2007-08-04 14:14 |
Бубе gera_bera 2007-08-04 14:12
Само Рашо мързелува...останалите работим та пушек се вдига хахаха...
кък лъжеш само
нали искаше пари от татко да си купуваш дрехи
сега ще отпрашиш за бутика...... |
| » Шшшт бе! |
gera_bera |
2007-08-04 14:15 |
| Мислех и теб да взема,но щом клеветиш ще видим.... |
| » хехех Кмети |
buba |
2007-08-04 14:15 |
| и ти ще пораснеш и ще ти работиш и събота и неделя душице. |
| » мами |
ah_kmetica |
2007-08-04 14:17 |
е как без мен
кой ще вземе пари от татко?
ъъъъъъъъъъъъъъъъм?
бубе
ще порстъ аз.мъ кът поръста ни са знай на де шъ мъ духне ветреца |
| » Бубе,предай на мойто злато, |
farmaki |
2007-08-04 20:25 |
| ако няма време да пише,поне един празен лист да ми прати...много ми липсва:( |
| » Ха добър ден! |
farmaki |
2007-08-05 10:54 |
| Тук пече слънце и духа вятър... |
| » Добър ден . |
buba |
2007-08-06 11:34 |
оф издавих се докато дойда до тук .
А бе на Тигреско дали не му е мокро в тая палатка ? |
| » Бубе,не се притеснявай, |
farmaki |
2007-08-06 11:37 |
| тук пече слънце,само вятърът е малко по-силен:) |
| » борянке ,дека е тигъръ |
nasko_viP |
2007-08-06 11:37 |
и що прави тамв тая палатка хъхъх , а като спомена давене ,при вас нешо такова ли е дет си мисла или по добре
http://www.zazz.bg/play:ae43429b
ако требва да дойда да те спасявам Борянке :))) |
| » ... |
trantor |
2007-08-06 12:44 |
ПРЕОБРАЖЕНИЕ ГОСПОДНЕ
Този празник е установен още в първите векове на християнството и ни напомня едно от най-важните евангелски събития - явяването на Господа в небесна слава пред трима от учениците Си. Юдеите не узнали в Христос очаквания Месия. Те старателно изучавали пророчествата, но превратно тълкували техния смисъл и мислели, че Месията ще ги освободи от робството на чужденците, ще ги възвеличи със земна слава и ще седне на Давидовия престол. Юдеите не разбрали, че в пророчествата се говори за небесно, а не за земно царство, за вечни блага, а не за светски изгоди. Дори и самите апостоли не били далеч от такива земни помисли, макар и да повярвали, че Иисус е очакваният Месия. Надявали се, че Христос ще възстанови израилското царство, спорели кой сред тях е по-велик, не могли да приемат, че Иисус Христос, Синът Божий и Спасител на света ще понася страдания и унижения от людете.
Христос обаче често беседвал с учениците Си за Своите предстоящи страдания, казвал им, че ще бъде убит и на третия ден ще възкръсне. Сърцата на учениците изпълвала скръб, но те пак дълбоко в себе си не вярвали, че това ще се случи.
Планината Тавор
В 33-тата година от земния Си живот, шест дни след беседата с учениците за Своите волни страдания, кръстна смърт и Възкресение, Иисус Христос се преобразил на планина Тавор (висока 500 м) пред погледа на трима Свои ученици: Петър, Иаков и Иоан - толкова на брой, колкото, според закона се изисквало да се засвидетелства истината.
През нощта, изморени от нагорния път, учениците задрямали и заспали. Христос, както бил на молитва, се издигнал над земята и засиял в силна светлина. Лицето Му заблестяло като слънце, дрехата Му станала бяла като сняг. Като свидетели на това от небето се явили Мойсей и пророк Илия, с които Христос разговарял за кръстните Си страдания и възкресение.
Разбудени от блясъка на Божествената слава на Господа и възхитени от видяното, ап. Петър пожелал да останат там. В отговор на това пожелание, ги осенил облак и се чул глас из облака: "Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение. Него слушайте". Учениците паднали с лица на земята и като вдигнали очи, не видели друг, освен Иисуса (Мат.17:1-13; Марк 9:1-9; Лук.9:28-36).
Църквата чества деня на Преображението Господне като спомен за небесната слава и мощ на Спасителя. На тоя ден в църква се благославя грозде като нов плод и с него - всички плодове. До този ден не се разрешава да се яде грозде. За празника се разрешава и риба.
|
| » Преображение Господне |
trantor |
2007-08-06 12:46 |
Празникът Преображение разкрива пред нас славата на създаденото от Бога творение. През този ден не само Христос се е показал в славата на Отца Си и в Своята божественост на учениците Си. Евангелието ни казва, че Божествената светлина е струяла от Неговото физическо тяло и от всичко, което е заобикаляло Христа.
Тук се натъкваме на нещо, което съкровено ни е разкрито още във Въплъщението Христово. Ако мислим сериозно за това Въплъщение е трудно да го възприемаме без недоумение. Как се е оказало възможно човешката плът, материята на този свят събрана в тялото на Христа не само да стане място за вселяване на Живия Бог - така става например с храма - но и да се съедини с божественото така, че и това тяло, пронизано от божественост да седне вече отдясно на Бога и Отца във вечна слава.
Тук пред нас се разкрива цялото величие, цялата значителност не само на човека, но и на самия материален свят и неговите неописуеми възможности, не просто земни и временни, но и вечни и божествени.
В деня на Господнето Преображение виждаме с каква светлина е призван да блесне нашия материален свят, с каква слава е призован той да сияе в Царството Божие, във вечността Божия... И ако внимателно и сериозно приемем това, което ни се разкрива тук, то би трябвало да изменим най-дълбоко отношението си към всичко видимо, към всичко осезаемо; не само към човечеството, не само към човека, но и към самото му тяло; и не само към човешкото тяло, но и към всичко телесно и веществено, към всичко видимо около нас... всичко това е призвано да стане място и селение на благодатта Господня. всичко е призвано някога, в края на времената да бъда пропито с тази слава и да засияе с нея.
И на нас, хората, ни е дадено да знаем това, дадено ни е не само да го знаем, но и да бъдем сътрудници божии в освещаването на сътвореното от Господа. Ние извършваме освещаване на плодове, освещаване на вода, освещаване на хлябове; извършваме освещаване на хляба и виното в Тяло и Кръв Господни и вътре в пределите на Църквата това е начало на чудото на преображението и богоявлението. Чрез вярата човешка веществото, материята на този свят предадена на тленност също от човешкото безверие и предателство се предава отново в собственост на Бога, приема се от Него и в Бога сега вече наистина (макар и още зачатъчно) става нова твар. Но това би трябвало да се разпростре далеч зад пределите на храма: всичко подвластно на човека без остатък може да бъде осветено чрез него; всичко над което работим, до което се докосваме, всички предмети на всекидневния живот - всичко може да стане част от Царството Божие, ако това Царство бъде в нас и като сиянието христово на Преображение се разпространява над всичко до което се докосваме.
Да помислим за това. И отнасяйки се внимателно и благоговейно към целия този тварен и видим свят да послужим в него като съработници Христови, за да може той да достигне своята слава, и всичко тварно чрез нас да влезе в радостта на Господа.
В духовния живот дори и в най-простите моменти на човешкото всекидневие, има мигове, които са така прекрасни и удивителни, че ни се иска времето, животът и вечността да спрат в тях и никога да не се случва нищо ново. Това е станало с апостолите, които Христос е взел със себе си на планината на Преображението и именно това е изразил апостол Петър казвайки: "Господи, добре ни е да бъдем тук! Да направим три сенника, един за Теб, един за Мойсея и един за Илия и да останем тук огрени от тази невеществена, божествена светлина обгърнати от този дивен покой". Тогава нито Петър, нито другите апостоли, успели да забележат онова, което по-късно известили на другите: че Христос се е преобразил и показал в сиянието на вечната Си слава в момента, когато Мойсей и Илия говорили с Него за предстоящия Вход в Ерусалим и за разпятието. Тук, както на толкова други места в Новия завет можем да се уверим, че и апостолите като нас много пъти са виждали светлото и чудесното без да забележат какво струва то на Христа. (Св. Серафим Саровски казал веднъж на свой събеседник: "Моли Бога за това, което ти е нужно, но помни на каква цена Христос е получил власт да ти го даде.")
Христос стоял на Таворската планина между Мойсей и Илия - единият представящ закона, а другия всички пророци - и беседвал с тях за предстоящото, за това че сега предстои да умре, да се разпъне по своята Божествена любов и човешко отдаване за спасението на света. И в този момент Божествената светлина проникнала и обхванала цялото Му естество, а в отговор засияла човешката Му природа отдадена до смърт на Живия Бог. И тогава учениците му видели кой е Той: Агнецът Божи разпнат за спасението на света още преди да бъде създаден светът. И влезли в славата Божия в същия облак, осенил Синайската планина, където Бог разговарял с Мойсей като със свой приятел и им било толкова добре, че не се нуждаели от нищо друго, освен да стоят пред лицето на славата Божия. Но и тогава учениците не схванали причината на ставащото, не могли да разберат, че славата Божия им се открива само защото техния Учител, Господ и Приятел отива да умре. На тях им се щяло да останат в тази радост и да не се отделят никога от преобразения Христос. Но всъщност Мойсей и Илия били дошли, за да беседват със Спасителя именно за тази раздяла. И когато учениците пожелали да останат (така както на нас ни се иска в най-светлите моменти времето да спре и да останем в забрава) Христос им казал: "Не! Да си вървим оттук!" - и ги отвел в долината, от висината на Таворската слава в ужаса на земната нужда и трагедия. Там те срещнали един баща отчаян за спасението на детето си, там заварили другите ученици на Христос, които не можели да направят нищо за него и детето му.
Тавор и славата са неразривно свързани със завръщането в мрака и с разпятието, със смъртта и със съшествието на Христа в ада. И едва после, когато всичко това бъде извършено Господ ще възкръсне в слава - вече неотнимаема.
Нека разберем, че когато ни бъде дадено да съзрем човек или Живия Бог в тази слава, тогава ни е дошло времето с поглед в таворската тайна да влезем в света, в трагичния свят и световния мрак, за да занесем там онази светлина, която свети в мрака и която мракът не може да обземе. Така е постъпил Христос и това е призванието на неговите ученици! Амин. |
| » Бубе,сърдиш ли ми се за нещо? |
farmaki |
2007-08-06 13:08 |
| ? |
| » farmaki |
buba |
2007-08-06 13:10 |
защо реши че ти се сърдя ? Неееееее.
Ти си ми любимия бръчет :) |
| » Мила ми бръчетке, |
farmaki |
2007-08-06 13:15 |
| ми нищо не ми каза за моето злато,а и то не ми отговаря доста време,заето ли е много...дано поне е щастливо:) |
| » бръчет |
buba |
2007-08-06 13:20 |
| незнам нищо за нея .Отпускарка е и сигурно е някъде на почивка :)))) |
| » Добро утро ! |
farmaki |
2007-08-07 08:18 |
| Слънцето напече,ставайте вече:) |
