| » а едно хайку ще приемете ли? |
miroh |
2007-04-13 18:45 |
две калинки с пъстри пелеринки,
скачали. лудували, пели и танцували... |
| » * |
nefertiti2 |
2007-04-13 18:50 |
Тралалала ли,нека да вали,
от дъждеца, ах,нас не ни е страх,
от дъждеца,ах нас не ни е страх |
| » Перпи |
nefertiti2 |
2007-04-13 18:51 |
Ще обясниш ли на неграмотните,като мен тази система
5-7-5.
|
| » пролет |
svetihaker |
2007-04-13 18:53 |
И на камбаните пак когато идем
Цветя полски ще ти набера
Сьс венченце да те украся
И нека тьмното пирува
Щото и то за живота се страхува |
| » * |
nefertiti2 |
2007-04-13 19:32 |
Ako си дал на гладния
дори трохица хляб от своя хляб .
Ако си дал на скитника
дори искрица огън от своя огън .
Ако си дал на милата
от своето сърце .
Ако си дал на чуждите
живот от себе си .
Ако си дал , ако си дал ,
ако си дал от себе си ,
не си живял , не си живял на празно .
Никой не може да ти отнеме
обичта , обичта на хората .
Никой не може да ти я вземе
любовта , любовта към хората .
И никой и нищо не ще ти отнема
вярата в тях , вярата в тях , вярата в тях .
Ти закъсняваш понякога истинно ,
но винаги идваш , идваш при нас .
Ако си взел от славата на някой друг
дори една частица .
Ако си чул от клюката
и я повториш
дори една секунда .
Ако си враг на подлия ,
но го послушаш
дори един единствен път .
Ако си ял от залъка на свой приятел
и го забравиш
Дали е трябвало
изобщо да се раждаш
Никой не може да ти отнеме
обичта , обичта на хората .
Никой не може да ти я вземе
любовта , любовта към хората .
И никой и нищо не ще ти отнема
вярата в тях , вярата в тях , вярата в тях .
Ти закъсняваш понакога истинно ,
но винаги идваш , идваш при нас .
|
| » * |
nefertiti2 |
2007-04-13 19:53 |
Детство мое, реално и вълшебно,
детство мое, така си ми потребно.
Все се мъча света да обгърна
яхнал пръчка при тебе да се върна.
Ах в юмрук ръждив петак да скрия
пак със кучето да вдигна олелия,
пак с пипер да поръся филия
от хляба чер.
Детство мое, на ръст едноетажно,
детство мое, за мен така е важно,
щом студено ми стане да мога
да се взема от детския огън.
Все се мъча света да обгърна,
яхнал пръчка при тебе да се върна,
всеки ден по една дяволия
да е от мен.
|
| » po uda |
svetihaker |
2007-04-13 20:29 |
нима човек е способен да порасне
хи хи хи хо хо хо и три бутилки ром
|
| » За Нефи |
perperikon |
2007-04-14 00:00 |
5-7-5 са броя на сричките в трите стиха, например:
На всяка манджа /5/
ти ставаш мерудия, /7/
горчи обаче... /5/
Асиметрия - като в икебаната. По-старият вариант на хайку е танка 5-7-5-7-7, но танка е по-лесна миниатюра. Предизвикателството е в нещо суперкратко да развиеш една идея, една случка, едно или повече чувства... |
| » Перпи |
nefertiti2 |
2007-04-14 00:09 |
Мога да редя една икебана с часове.Една единствена.
Никак не е лесно.А отстрани така изглежда.
При всички полижения обаче,е голямо удоволствие.
Благодаря за наставленията .
Ще се опитам и аз.Много ми харесва.
Перпи,чел ли си "Тайко" на Ейджи Йошикава.
Там има много ценни неща,както се казва от извора.
Благодаря ти пак и приятна вечер. |
| » Широко Надушата |
perperikon |
2007-04-14 00:12 |
От всички чувам
"Разпнете я веднага!",
а тя е болна... |
| » Перпи |
nefertiti2 |
2007-04-14 00:15 |
Ха ха....
Среднощна муза.
Венета вече е увековечена,трябва да и бъде съобщено.
Ще се зарадва много. |
| » Венета?... |
perperikon |
2007-04-14 00:18 |
| Мога да кажа, че Говоря за Мария Магдалена, или Жана Д'Арк, или която и да е от 200000 вещици изгорени по време на инквизицията... |
| » Широко Надушата |
perperikon |
2007-04-14 00:34 |
Среднощен експрес
към морето се носи,
изгрева търси... |
| » Все тая Перпи |
nefertiti2 |
2007-04-14 00:37 |
| Последната дума е на Този дето ни гледа отгоре. |
| » Широко Надушата |
perperikon |
2007-04-14 00:41 |
С умора спирам
край кладенче вековно,
вода отпивам....
Лека нощ! |
| » * |
nefertiti2 |
2007-04-14 00:42 |
| Лека Перпи!! |
| » * |
nefertiti2 |
2007-04-14 01:50 |
Сънувам буря
Изгарям в зимен ад
Усмивка нося |
| » * |
nefertiti2 |
2007-04-14 01:59 |
Омайно бяла
В немитите води
Купчинка угар |
| » * |
nefertiti2 |
2007-04-14 02:14 |
На меч обречен
Изваял маса в кръг
Слънчевия път |
| » *** |
credo |
2007-04-14 05:17 |
Самотата да бъдеш различен
Иван Василев Богданов (Богданов)
Раздел: Споделено - импресии/ есета
Всички ние сме различни!
Не сме се родили такива - такива сме станали или по-точно такива са ни направили. Всеки е скрил зад един nick някое голямо разочарование от живота или някоя голяма тайна.
Затова всички сме тук.
Всеки е дошъл тук, за да намери нещо.
Или защото просто няма къде да отиде...
Ние не сме аутсайдери. Даже напротив - повечето от нас са с висок IQ. Имат престижни професии. Но просто сме различни.
Ние мразим чалгата. Мразим и тъпото овче ежедневие на останалите. Издигнали сме се достатъчно, за да разберем, че не сме за този свят. Затова сме тук - в опит да направим един по-различен свят. Но и в него сме пренесли нашите проблеми и навици.
Ние сме родени самотници. Горчивите опити, които сме оставили зад гърба си, само потвърждават това. Затова сме тук - да се срешнем с други самотници. Общуваме си с други като нас.
Лесно ги намираме. Лесно се запознаваме. Трудно им вярваме.
Затова губим приятелите си. Намираме си нови, само за да загърбим и тях.
Защото всеки от нас се е скрил в себе си.
Понякога намираме човека, който сякаш цял живот сме търсили. Разкриваме му се. Интересна е зависимостта от разстоянията - колкото физическата възможност да го видим е по малка, толкова повече му се доверяваме. Разказваме му неща от живота си, които не сме казвали и на себе си.
Затова всички сме тук. Отвреме на време някой се връща в действителния свят, с действителни хора. Но рано или късно всеки се завръща обратно.
Защото ние съществуваме само тук - вън са само нашите сенки.
Затова всички сме тук - в нереалния свят на нета.
Светът, в който се чувстваме най-добре, в който сме САМИТЕ БОГОВЕ!
|
