| » :) |
InRed |
2007-04-18 19:20 |
Сърцето ти е грееща звезда,
Изгаряща от своите лъчи.
То мълком носи мирис на борба
И търси дебнещите сетива...
То носи... И донася светлина,
Пропита с оптимизъм висина...
И тихо пее в люлката от вени
Преди от радост тихо да изстене.
|
| » * |
nefertiti2 |
2007-04-19 06:02 |
БРОДНИЦА
Дали случайно спомняш си за мен,
когато пишеш стихове за нея -
косите, устните ми от сатен,
целувката на дива орхидея?
Сравняваш ли ни тайничко наум,
когато вярва сляпо в любовта ти?
Дали си й признавал,че без шум
аз всяка вечер бродя във съня ти?
И понесла кръста си суров
на бродница незрима в мрака
ще те стоплям с предана любов,
но без любов от теб да чакам.
Дали прочетох в погледа горчив,
че с нея мислиш,че ще ме забравиш?
Ти може би си влюбен и щастлив,
но МЕНЕ ваеш, докато я галиш!
Бродница ще стана в твоята душа
и сладка рана,белег от греха.
Бродница ще стана,но не ще те дам,
хиляда пъти с нея си по-сам!
2000 г.
Николай Спасов |
| » * |
nefertiti2 |
2007-04-19 06:04 |
AKO
Ако можеше да се погледнеш
поне за миг през моите очи,
ще видиш приказка вълшебна,
божествен дар за мъжките мечти!
Ще видиш нежност с тиха вяра,
най-чиста, съвършена красота,
бленувана икона свята,
ще видиш просто истинска ЖЕНА.
Ще бъдеш най-сияйната звезда,
мое бяло, слънчево момиче,
донесло с Рая Ад и самота,
ще питаш как съм те така обичал.
Ще питаш как съм можел да търпя
подобна болка да ме унижава.
Ще се чудиш без очи ли си била,
та си отблъснала любов такава.
И до мене тихо ти ще седнеш,
трогната и възхитена до сълзи,
ако можеше да се погледнеш
поне за миг през моите очи.
17 юни 1999 г.
Николай Спасов |
| » * |
nefertiti2 |
2007-04-19 06:09 |
СЪХРАНЕН
На Веселин Маринов
Събра ни тази вечер хладна
с надеждата в утехата една,
че живи сме, макар и жадни
за мъничко човешка доброта.
Не знам какво ни още чака
и колко нощи няма да заспим,
но щастието идва, ако
на някого го първо подарим.
Затова в живота ни нелесен
стига ми едно сърце да сгрея,
щом заплаче с мен на всяка песен,
виждам моя смисъл да живея!
Все тая истина остава
след песните в душите ви и в мен:
Човекът е човек тогава,
щом в нечие сърце е съхранен.
юли 2002г.
Николай Спасов |
| » * |
nefertiti2 |
2007-04-19 06:14 |
КОЙ?
Когато болката запари във кръвта,
когато сянка във очите затежи,
кой ще подаде приятелска ръка
и болката ми с устни ще стопи?
Кой? Защо мълчиш?
Огледалото с лъжи е вече чисто.
Но си все тъй безмълвна...
Не знаеш нищо...
Когато щастието стане спомен,
когато рухнат всичките мечти,
кой тогава, дори без звук отронен
ще ми вдъхне вяра в утрешните дни?
Кой? Защо мълчиш?
Огледалото с лъжи е вече чисто.
Но си все тъй безмълвна...
Не знаеш нищо...
Когато никой моя грешка не ще може да прости,
когато се препъна безвъзвратно във живота кратък,
кой с усмивка тиха нежно ще ме утеши
и както някой в детството ще каже "Не плачи!
Всичко е наред, мама ще набие този камък!"
Кой? Защо мълчиш?
Огледалото с лъжи е вече чисто.
Но си все тъй безмълвна...
Не знаеш нищо...
Когато верността на истинските ми приятели изстине
и аз завинаги загубя вяра в любовта,
кой във този труден час при мен ще дойде, макар да се проклина
и тихичко ще каже: "Аз съм твоя. До смъртта!"
Кой? Защо мълчиш?
Моля те, кажи!
Но ти не знаеш нищо.
Знаеш само, че няма да си ти...
Николай Спасов 1997г.
|
| » * |
nefertiti2 |
2007-04-19 06:18 |
КОШМАР
Гнетяща тъмнина
в забравено завинаги от Бога кътче.
Седя оплетен в паяжина от нелепости,
все повече разделящи ме с тебе.
Шоколадовият сок
стича се по устните на Сатаната
и гъделичка еротичните му мисли.
Безсилен съм да се преборя с Дявола,
впил жаден поглед в надарената ти плът.
След миг ти радостно опиянена
потъваш с него в ритъма на пъкления танц,
неподозираща за долните му страсти.
С бушуваща в гърдите ревност,
с изоставения Кръст Христов в ръка,
повличам аз Лукавия в борба неравна,
дарявайки му своята, но само не и твоята душа!
Всичко свършва в няколко самотни капки кръв,
изпръскали с любов космическите ти черти.
Лежа безжизнен в Дяволския гроб, очакващ
живата вода на Божите ти устни да ме възкреси.
1998 г.
Николай Спасов |
| » * |
nefertiti2 |
2007-04-19 06:25 |
В ОКОТО НА МОНИТОРА
Разтварям се в монитора.
Стопявам се във сървъра.
От принтера излизам двуизмерен
и влизам недушевен в чата.
А нещо трака и пресмята -
остават още двадесет минути.
И аз преструвам се на други.
И аз превръщам се в измама.
И ето вече - мен ме няма.
Ненужен даже за компютъра -
той сам избира си адреси,
налучква свои интереси,
живот създава зад екрана.
И електронни пощальони
пресичат часовите зони
и свързват трите океана.
Но думите са някак изкривени
и някак твърде опростени.
Не ражда стихове и-мейла,
а само казва, че "V nedelia
Shte doida da te vidia v sedem."
Но аз изглежда съм последен,
избрал да бъде от ония,
които пишат на хартия,
а не да бъда просто зрител
и да се взирам в очите ти,
които гледат от монитора.
НИЕ ВИДЯХМЕ ЗВЕЗДИТЕ
Мартин Петков |
| » *** |
anubhis |
2007-04-19 06:26 |
Новият ден
Под глух тътнеж просторът цял трепери,
звезди отскачат в пътя замъглен
и през разтворени железни двери
сред златен прах пристига новий ден.
Подава свойта празна чаша, гледа
дали нектар зората ще налей,
а тя целува го, изчезва бледа,
далек се само нейний плащ белей.
T.Tраянов |
| » *** |
anubhis |
2007-04-19 06:37 |
Позволи ми да мисля за тебе...
Позволи ми да мисля за тебе.
Да си спомня за тебе.
Отново
да се влюбя във тебе.
Бъди ми
и жена, и сестра.
Аз не мога.
И не зная защо, но не мога
да приема, че всичко е просто
акробатика някаква в тъмни
и самотни квартири. Самотна
и звънтяща възбуда, с която
ме измамва коняка... Лъжа е
и оркестъра, който засвирва,
и ръката, която ме търси,
и жената, с която аз станах
и танцувах туист... Аз не мога
да живея без кратките срещи
по крайбрежните улици. Просто
да потъна в дълбоката сянка
на дървото, което се вслушва
в гласовете ни... Колко е смешно.
А е страшно, когато те няма
под дървото, което забрави
гласовете ни, смешните думи
и прекрасните думи, които
ти отнесе със себе си... Мила.
Позволи ми да мисля за тебе.
Да се влюбя във тебе.
Отново
да повярвам във тебе.
Бъди ми
и жена, и сестра.
Съществувай!
Неизвестно с кого -
съществувай!
И си спомняй за мене понякога.
Х.Фотев
|
| » нефи:)) |
anubhis |
2007-04-19 06:40 |
| добро утро,мила:))как си?:)) |
| » *** |
anubhis |
2007-04-19 06:42 |
Бях на самия връх...
Бях на самия връх на мойта младост.
Бях див, несъразмерен и красив.
Обичах те без милост аз - със ярост -
и се учудвам, че останах жив.
Бях млад, красив и неправдоподобен.
Как падах аз над тъмния ти глас.
Виновен съм - от твоя скръбен спомен
не справедливост - милост искам аз.
И пак сънувам оня светъл хаос...
(Не подозирах, а съм бил щастлив.)
Обичах те без милост аз - със ярост.
И съжалявам, че останах жив.
Х.Фотев |
| » *** |
anubhis |
2007-04-19 06:52 |
Балада за себе си след заминаването на Мария
Навярно мойте пръсти са студени,
но аз не мога вече да ги стопля.
Когато се събудя, ще си вече
заминала... Когато се събудя,
ще трябват много дни, за да си върна
лицето на света около мене -
на всички близки хора аромата -
сега не ми е нужна любовта им.
Като кама, забита във земята,
ще прозвъни самотното ми тяло.
И само любовта със силни длани
отново тъжната кама ще вдигне.
И аз отново страстно ще се врежа
в плътта на дните светли или тъмни.
Ще ме вълнува всяка нова среща
с цветя и птици, с хора и дървета.
Ще ме разплаква всяка чужда болка,
а всяко чуждо щастие внезапно
ще ми напомня бързите ти стъпки,
докато неусетно те забравя...
И аз ще се събудя. Ще потъна
в уханната вода на свойте нощи.
Небето - ярколюспесто - ще падне
във чашата ми като златна риба.
На своите приятели отново
ще подаря най-светлите си думи
и ще се смея, ще кънти в гласа ми
онази властна радост, че живея.
Жените ще минават с пъстри дрехи
и в бяло, ах, цветът на тишината,
една жена ще ме докосне кротко -
ще каже, че е мислила за мене...
Коя е тя? Къде е тя? Не зная!
Аз само зная, че дълбоко в мене
остана любовта, навярно утре
отново ще се влюбя. Трябва всички
да сме безумно влюбени, тогава
като децата мислиме красиво,
сънуваме звезди, говорим дълго
с дърветата като с любими хора.
Аз ще живея! Ще живея, както
човешката ми жажда повелява,
и всеки има право да осъжда
или приветства моите желания.
Аз няма да броя като монети
минаващите дни, ще правя нещо
не само да се храня, а да бъда
в приятелството на добрите хора.
И заедно със всички непрестанно
аз ще се боря със живота, който
ни ражда за любов, а после страшно
враждува с любовта. Ще пазя само,
ще пазя само своята усмивка,
готова да прегърне всички хора.
Когато я изгубя, ще потърся
в нощта отново своите приятели.
И ще мълчиме. Светлината звездна
ще ни притисне като златна плоча.
Ще каже някой, че не сме по-мъдри,
а просто, че сме деца. Тогава
случайна птица или само сянка
на прелетяла много ниско птица
ще възкреси едно червено слънце -
ах, веселото слънце в Анхиало.
Отново ще потръпна като в треска
при допира на твойта бяла дреха,
а в сенчестите улици отново
ще се разперят малките прозорци.
Плетачките на мрежи ще ни гледат,
ще се усмихват старите рибари,
ще се забравят - гларуса отново
ще налети и риба ще открадне.
Но ние ще вървиме много бързо
към пясъка, където ще изплува
като с голяма баладична лодка
една луна, която ще ми върне
и синьото море, от обещания излято.
И скромните цветя, възпяващи пръстта.
И птиците, отнесли двадесет и петото ми лято
далече някъде, далече някъдена края на света.
Х.Фотев |
| » *** |
anubhis |
2007-04-19 07:21 |
Колко си хубава!...
На М.К.
Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!
Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави
Не се измъчвай повече - обичай ме!
Не се щади - обичай ме!
Обичай ме
със истинската сила на ръцете си,
нозете си, очите си - със цялото
изящество на техните движения.
Повярвай ми завинаги - и никога
ти няма да си глупава - обичай ме!
И да си зла - обичай ме!
Обичай ме!
По улиците, след това по стълбите,
особено по стълбите си хубава.
Със дрехи и без дрехи, непрекъснато
си хубава... Най-хубава си в стаята.
Във тъмното, когато си със гребена.
И гребенът потъва във косите ти.
Косите ти са пълни с електричество -
докосна ли ги, ще засветя в тъмното.
Наистина си хубава - повярвай ми.
И се старай до края да си хубава.
Не толкова за мене, а за себе си,
дърветата, прозорците и хората.
Не разрушавай бързо красотата си
с ревниви подозрения - прощавай ми
внезапните пропадания някъде -
не прекалявай, моля те, с цигарите.
Не ме изгубвай никога - откривай ме,
изпълвай ме с детинско изумление.
Отново да се уверя в ръцете ти,
в нозете ти, в очите ти... Обичай ме!
Как искам да те задържа завинаги.
Да те обичам винаги -
завинаги.
И колко ми е невъзможно... Колко си
ти пясъчна... И моля те, не казвай ми,
че искаш да ме задържиш завинаги,
да ме обичаш винаги,
завинаги.
Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!
Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави.
Колко си хубава!
Господи,
колко си истинска.
Х.Фотев |
| » хей,муцунки,има ли будни:)) |
anubhis |
2007-04-19 09:05 |
| някой желаещ да пие кафе с мен?:)) |
| » римейк на тексто |
nasko_viP |
2007-04-19 09:20 |
В ОКОТО НА ЗВЯРА
Разтваря се в звяра.
Стопява се леда.
От пещерата излиза двуизмерен
и влиза в къщи.
А нещо трака и тропа -
остават още двадесет минути.
И аз преструвам се на зъспал.
И аз превръщам се в невидим.
И ето вече - мен ме няма.
Ненужен даже за звяра -
той сам избира си адреси,
налучква свои интереси. |
| » римейк на тексто |
nasko_viP |
2007-04-19 09:24 |
Шоколадовият сок
стича се по устните на Надка
и гъделичка брадичката на кмета.
Безсилен съм да се преборя с оная бабка с забрадка,
впил жаден поглед в надарената ти плът.
След миг ти радостно опиянена от Мъвруда
потъваш с него в ритъма на пъкления танц,
неподозираща за долните му страсти.
С бушуваща в гърдите ревност,
с изоставения поп и негуво къндило в ръка,
повличам аз Луренцо в борба неравна,
дарявайки му своята, но само не и твоята душа!
Всичко свършва в няколко самотни капки кръв,
изпръскали с любов космическите ти черти.
|
| » наско:)) |
anubhis |
2007-04-19 09:26 |
| аве рано сутрин как ти идват....направо ме разбиваш:)))земи си пала4инки от мене:)) |
| » anubhis |
nasko_viP |
2007-04-19 09:29 |
| охо ,пълачинки :)) ако има сок от череши ке те цукам ут сърце :)) |
| » наско:)) |
anubhis |
2007-04-19 09:32 |
| ми ягоди не става ли:))щот за 4ерешките им е рано още:)) |
| » anubhis |
nasko_viP |
2007-04-19 09:36 |
| оно и на ягудите е рану ма трай си :)) кво има това дай само да е сокче и дъ не е менте :)) |
