| » Едно от любимите!! |
Anelia |
2007-04-20 17:13 |
"Благословен бог наш..."
О, мой боже, правий боже!
Не ти, що си в небесата,
а ти, що си в мене, боже -
мен в сърцето и в душата...
Не ти, комуто се кланят
калугери и попове
и комуто свещи палят
православните скотове;
не ти, който си направил
от кал мъжът и жената,
а човекът си оставил
роб да бъде на земята;
не ти, който си помазал
царе, папи, патриарси,
а в неволя си зарязал
мойте братя сиромаси;
не ти, който учиш робът
да търпи и да се моли
и храниш го дор до гробът
само със надежди голи;
не ти, боже на лъжците,
на безчестните тирани,
не ти, идол на глупците,
на човешките душмани!
А ти, боже, на разумът,
защитниче на робите,
на когото щат празнуват
денят скоро народите!
Вдъхни секиму, о, боже!
любов жива за свобода -
да се бори кой как може
с душманите на народа.
Подкрепи и мен ръката,
та кога въстане робът,
в редовете на борбата
да си найда и аз гробът!
Не оставяй да изстине
буйно сърце на чужбина,
и гласът ми да премине
тихо като през пустиня!...
|
| » римейк на тексто-Нели това ше ти хъреса |
nasko_viP |
2007-04-20 17:17 |
Пролет дойде и пиленце
и керванъ пее;
зеленее се тревица,
козата блее;
а Мургаш е още черна,
като гърбъ ба Цура;
тя жалостно и печално
гледа към кервана,
па му казва: "Ох, керване",
побратими верни!
Темнее ми пред очите,
дните ми са черни!
Аз не мога и занапред
да търпя неволи
и да гледам как Лоренцо
краде коли;
аз искам и занапред
мирно да кротувам —
за свобода, за щастие
само да бълнувам...
Не вярвам аз, че калугер
ще спаси раята —
свободата не ще екзарх,
иска Караджата."
|
| » Да, хареса ми римейка, |
Anelia |
2007-04-20 17:20 |
| дано и на админите им хареса!!! |
| » Изгорете трите вещици на клада |
bezkoz |
2007-04-20 17:22 |
| Изгорете трите вещици на клада |
| » аз ке и м кажа на них |
nasko_viP |
2007-04-20 17:24 |
| дъ ги ева Админите |
| » Не така Насе, с админите требе да |
Anelia |
2007-04-20 17:31 |
се действа по дипломатично, щото ще ни наложат строг контрол и ще ни баннат, а ние много ги уважаваме, те са добри хора!! Грижат се за нас! Както казваше Коцето и Пищова! Биг Брадър е добър човек!
Да живеят админите!!
|
| » тъка е Нели |
nasko_viP |
2007-04-20 17:34 |
| биг брадър дава батерий, храна ,той е добър чувек :)) ма айде дъ не казваме лоши думи тук пред Админите |
| » * |
nefertiti2 |
2007-04-20 18:49 |
ЛЕКА НОЩ
Ти "лека нощ" ми каза, мила,
но лека ли ще е нощта?
Щом двама ни е разделила,
тогава ще е тежка тя!
Макар душата ти любяща
да чака края на нощта,
ти с "лека нощ" не ме изпращай,
защото ще е тежка тя!
Блазе на тез, които знаят,
че двама ще са през нощта!
Те "лека нощ" не си желаят,
но винаги е лека тя!
Пърси Шели |
| » * |
nefertiti2 |
2007-04-20 18:54 |
* * *
Бързия ли, експрес ли чакам?
Чаках, пушех и ставах - мъж...
Някой тихо псуваше в мрака
и валеше страхотен дъжд.
Между две океански локви
като малък архипелаг
два семафора в сто посоки
разпиляваха влак след влак.
В отчаяние и тревога
с мен гореше зелен фенер.
Веки миг ми искаше огън
някакъв милиционер.
Стар джебчия с печална морда
се въртеше над куп палта.
Дъжд валеше. Над всички лордове
и над всички крадци в света.
И над мене. Аз все тъй чакам.
Аз от чакане станах мъж.
Над безумните черни влакове
се изсипва страхотен дъжд.
Бясна свирка процежда пара
през присвита и зла уста.
Дъжд се лее! Над всички гари
и над всички мъже в света.
Миряна Башева |
| » * |
nefertiti2 |
2007-04-20 18:56 |
МАЙСТОРА И МАРГАРИТА
Развяла риза на усмирител,
съдбата бодро размахва бича.
Няма го Майстора, Маргарита.
Няма да има притча.
Ще има на-нормална халтура.
Това е факт и не е секретен.
Факт: дяволът е морален урод,
а ти си просто Гретхен.
Висока лудост не съществува.
(Имало, казват - луди зодии...)
А любовта е бездарен увод
в шедьовъра за развода.
Заела пост и поза на ритор,
прозата се преправя на притча.
Няма го Майстора!
Маргарита,
още ли го обичаш?
Миряна Башева |
| » * |
nefertiti2 |
2007-04-20 18:57 |
ГОРДЕЛИВИТЕ
Горделивите –
ние –
не питаме никога.
В резултат –
емболия
от сподавени викове.
Няма за нас лекарства!
Няма противоядия.
Мълчаливо, но царствено
умираме. Млади.
(Моя гордост и бич мой,
мразен, неминуем,
как да кажа „обичам"?
Може някой да чуе!)
Горделивите –
ние –
живеем от болката.
Ех, понякога пием
един за друг.
Толкова.
Миряна Башева |
| » * |
nefertiti2 |
2007-04-20 19:00 |
ВИЕ, НИЕ И АЗ
Вие
честно ми посвещавате
стихове, щом ми стане мъчно.
Обща мъката, обща славата,
обща - сметката ни в кръчма.
Аз
съм ваше момче, момчета!
Ваше - духом. И мимоходом.
Не настръхвайте в обща четина.
Днес мискетът е превъзходен.
Вие
доблестно се усмихвате
на нахалството - да съм ваша.
И си пишем - надменни стихове.
Отбраняваме се. И плашим.
Ние
с вас сме същински стриди -
само трошене ни отваря.
Аз
обаче ще си отида.
Поздравете от мене бара.
Аз
ще хвана такси пред ВИТИЗ.
Сам-самичка ще се отправя...
Поздравете от мен жените си!
И изобщо - много здраве.
Миряна Башева |
| » и аз на отчет :))) |
6emet4e_1 |
2007-04-20 20:29 |
Аз помня чудното видение:
пред моя взор ти прелетя
като внезапно озарение,
като пречиста красота.
В скръбта на порив безнадежден,
в шума на светски суети
звучеше в мен гласът ти нежен,
сънувах милите черти.
Летяха дни. Светът метежен
разпръсна чистите мечти,
забравих аз гласа ти нежен
и твойте ангелски черти.
И в мойто мрачно заточение
течаха тихо час след час -
без божество, без вдъхновение,
без сълзи, без живот, без страст.
Пробуди се в духа капнение:
и пак при мен ти долетя
като внезапно озарение,
като пречиста красота.
Сърцето бие в упоение -
и пак щастлив усещам аз
и божество, и вдъхновение,
и сълзи, и живот, и страст.
А. С. Пушкин
|
| » * |
nefertiti2 |
2007-04-20 22:11 |
Срещу песента
Лък студен,стратегия
Пак ни пее тя |
| » * |
nefertiti2 |
2007-04-20 22:52 |
Искри от ярост
За прошка свещ запалват
Вървим към Бога |
| » Свободата - Рьоне Шар |
Vanity_Fair |
2007-04-21 00:31 |
Тя дойде по тази бяла ивица, която можеше да означава както изходът на зората, така и светилникът на здрача.
Тя отмина сънните плажове, мина през изтърбушени планински върхове.
Секнаха отказите с подло лице, светостта на лъжата, алкохолът на палача.
Словото й не бе сляп таран, а тънко везано платно, върху което бе записано диханието ми.
Със стъпка, колебаеща се само отвъд отсъствието, тя дойде, лебед върху раната, по тази бяла ивица.
|
| » * |
nefertiti2 |
2007-04-21 03:07 |
Научих .....
Научих -
че не можеш да накараш някой да те обича.
Можеш само да бъдеш някой,
който може да бъде обичан.
Останалото зависи от другия.
Научих -
че без значение колко те е грижа,
на някои хора просто не им пука.
Научих -
че отнема години да изградиш доверие,
и само секунди да го разрушиш.
Научих -
че не е важно какво имаш в живота си,
важното е кого имаш в живота си.
Научих -
че можеш да разчиташ на обаянието си
около петнайсет минути.
След това е по-добре да знаеш нещо.
Научих -
че не трябва да сравняваш себе си
с най-доброто, което другите могат да направят,
а с най-доброто което ти можеш да направиш.
Научих -
че не е важно какво се случва с хората
Важното е какво правят те по въпроса.
Научих -
че за секунда можеш да извършиш нещо,
заради което ще те боли цял живот.
Научих -
че колкото и прецизно да режеш,
винаги ще има две страни.
Научих -
че отнема много време,
да станеш човека който искаш да бъдеш.
Научих -
че е много по-лесно
да реагираш вместо да помислиш.
Научих -
че трябва винаги да се разделяш
с тези които обичаш с думи на любов.
Може пък това да е последният път когато се виждате.
Научих -
че можеш да продължиш напред
дълго, след като си решил че повече не можеш.
Научих -
че сме отговорни за това, което правим
независимо какво чувстваме.
Научих -
че или контролираш отношението си към хората
или то те контролира.
Научих -
че независимо колко страстна и буйна
е една връзка отначало,
страстта отминава и добре би било да има
нещо друго да заеме мястото й.
Научих -
че герои са хората,
които правят това което трябва се направи,
когато трябва да се направи
независимо от последствията.
Научих -
че да се научиш да прощаваш изисква практика.
Научих -
че има хора които искрено обичат,
но просто не знаят как да го покажат.
Научих -
че парите са калпав начин да си мериш успеха.
Научих -
че с най-добрия си приятел можем да правим всичко
или пък нищо и пак да си изкарваме страхотно.
Научих -
че понякога хората, които очакваш
да те ритнат докато си на земята,
ще бъдат тези които ще ти помогнат да станеш пак.
Научих -
че понякога когато сме ядосани
имаме право да бъдем ядосани,
но това не ни дава право
да бъдем жестоки.
Научих -
че истинското приятелство продължава да расте
дори през големи разстояния.
Същото се отнася и за истинската любов.
Научих -
че понеже някой не те обича
по начина, по който ти искаш да те обича,
това не означава
че не те обича с цялото си сърце.
Научих -
че зрелостта много повече зависи
от това какъв опит си придобил
и какво си научил от него,
и много по-малко
от това колко рожденни дни си празнувал.
Научих -
че никога не трябва да казваш на дете
че мечтите му са невъзможни или странни.
Малко неща са по-унизителни, а и каква
трагедия би било, ако ти повярват.
Научих -
че семейството ти няма винаги
да подкрепя. Може да изглежда странно,
но хора с които не си роднина
могат да се грижат за теб и да те обичат
и да те научат отново да вярваш на хората.
Семействата не са биологични.
Научих -
че колкото и добър приятел да ти е някой,
той ще те наранява
от време на време
и трябва да му прощаваш за това.
Научих -
че не винаги е достатъчно
да ти простят другите.
Понякога трява да се научиш
ти самият да си прощаваш.
Научих -
че независимо колко лошо
ти е разбито сърцето,
света не спира заради мъката ти.
Научих -
че произхода и обстоятелствата
може да са повлияли на това кои сме,
но не са отговорни за това кои ще станем.
Научих -
че понякога когато приятелите ми се карат,
се налага да взема страна
дори и да не искам.
Научих -
че само защото двама човека се карат
не значи, че не се обичат.
И че само защото не се карат,
не значи че се обичат.
Научих -
че понякога трябва да поставиш човека
преди неговите действия.
Научих -
че няма нужда да променяме приятелите си,
ако разберем че приятелите се променят.
Научих -
че не трябва да бъдем толкова
настоятелни, да открием някоя тайна.
Тя може да промени живота ни завинаги.
Научих -
че двама човека могат да
гледат едно и също нещо,
а да виждат нещо съвсем различно.
Научих -
че колкото и да се опитваш да защитиш
децата си, все нещо ще ги нарани
и това ще нарани и теб.
Научих -
че има много начини да се влюбиш
и да останеш влюбен.
Научих -
че независимо от последствията,
тези които са честни със себе си
стигат по-далеч в живота.
Научих -
че независимо колко приятели имаш,
ако ти си тяхната опора,
ще се чувстваш самотен и изгубен,
когато те са ти най-нужни.
Научих -
че живота ти може да бъде променен
за часове, от хора
които дори не те познават.
Научих -
че дори когато мислиш,
че нямаш какво повече да дадеш,
когато приятел повика за помощ,
ти ще намериш сили да помогнеш.
Научих -
че писането, както и говоренето,
може да облекчи емоционалната болка.
Научих -
че парадигмата в която живеем,
не е всичко което ни е предложено.
Научих -
че заслугите на стената
не ни правят почтени човешки същества.
Научих -
че хората на които държиш най-много в живота
ти биват отнети твърде рано.
Научих -
че, въпреки че думата "любов",
може да има много различни значения,
тя губи стойност, когато се употребява прекомерно.
Научих -
че е трудно да се определи
къде да се тегли чертата,
между това да бъдеш добър и
да не нараниш чувствата на хората
и това да защитаваш това в което вярваш.
When you give each other everything, it becomes an even trade. Each wins all.
Редактирано от Paganel на 18.08.04 02:36.
Цялата тема
Тема Автор Публикувано
I have learned
|
| » * |
nefertiti2 |
2007-04-21 05:16 |
Сърцето без броня, открито оставих.
А исках с метал да го скрия.
На хората честни реших да раздавам
сърдечната светла магия.
Защото не мога да хлопна вратата.
Че аз без врати съм родена.
Приемам ги. Давам им истина свята.
Кой колкото може да взема.
И знам, че раздам ли се цяла, до края,
ще хвърлят те своята броня.
Ще върнат доброто. Съвсем не мечтая.
И празни миражи не гоня.
Ще върнат стократно дареното с обич.
Ще пазят сърцето открито.
Защо ми е броня? Обичам ви, хора!
Не ни трябва нищо прикрито.
Мария Мичева
|
| » * |
nefertiti2 |
2007-04-21 05:21 |
01.03.2003
ВОПЪЛ
Зелени ливади ме викат в съня ми.
Зове ме на детството светлия глас.
Така ми се иска да бъда отново
дете - да се смея на глас,
да тичам през локви,
дъжда да ме гали,
да хващам луната,
насън да летя,
да вярвам, да мога...
О, хиляди вопли...
Зелени ливади ме викат в съня.
Мария Мичева
|
| » * |
nefertiti2 |
2007-04-21 05:23 |
В измислен свят ми казват, че живея.
Така си е, не споря. Но това
е моята магия да успея
да оцелявам в трудни времена.
Защото този свят ако изгубя,
ще ме удави сивото в деня.
Защото по-добре да вярвам в чудо,
наместо да убивам чудеса.
Мария Мичева |
