| » Преводно хайку |
perperikon |
2007-04-21 17:25 |
С всяка снежинка
накланя се повече
тънкото клонче... |
| » |
perperikon |
2007-04-21 17:31 |
Сезонът свърши...
С минотърсачи хора
в пясъка ровят... |
| » |
perperikon |
2007-04-21 17:33 |
Пушекът бавно
над селото се носи.
Късна есен е... |
| » perperikon |
Vanity_Fair |
2007-04-21 17:36 |
Сезонът свърши...
С минотърсачи хора
в пясъка ровят...
Това малко съотнесено към Здравковия бизнес! Със сигурност и той като добър плажен плъх има подобен минотърсач! |
| » |
perperikon |
2007-04-21 17:37 |
Северен вятър
носи далече на юг
ятото гъски... |
| » Уъц... редакция! |
perperikon |
2007-04-21 17:38 |
Сезонът свърши...
хора с минотърсачи
в пясъка ровят... |
| » |
perperikon |
2007-04-21 17:43 |
Безсънна нощ е...
Пада утринна роса
в тревата хладна.... |
| » |
perperikon |
2007-04-21 17:47 |
Кленово листо
изпод входната врата
ми се оплези... |
| » |
perperikon |
2007-04-21 17:49 |
Над пусто гнездо
със счупени черупки
луната плаче... |
| » |
perperikon |
2007-04-21 17:54 |
Петльова песен
над селото се носи
в ранната утрин... |
| » |
perperikon |
2007-04-21 17:57 |
На пустия кей
прибойния грохот
с мъка надвиквам.... |
| » :)))))) |
perperikon |
2007-04-21 18:01 |
Отивам да почерпя музата за вдъхновението....
С моята муза
пак тайно изчезваме
в омайната нощ....
:))))) |
| » избори |
svetihaker |
2007-04-21 18:02 |
народна музика се пее
нема го азис да ми пее
щом в училище не е бил
хич не ми е мил |
| » Хайде едно последно! |
perperikon |
2007-04-21 18:08 |
Квадратна луна
над кръгла къща свети!
Май доста пийнах!... |
| » ехооо |
svetihaker |
2007-04-21 18:12 |
| Трифонов да не чете |
| » танка 4-4-2 |
va_ginka |
2007-04-21 18:45 |
От стоманен пепелник
Кока кола пак извира
Тече и лубовта
не се и спира
Там звездите са родени
и радват се на смени
Печки вече не горят
Микрофони не бръмчят
Пухчета от тополите се стелят
Земята да намерят
Творчество.....От мене на 2л Кибер питие |
| » перпи |
svetihaker |
2007-04-21 21:31 |
| забравих да ти кажа че си имам и една фабрика за обувки...хи хи хи....е на стариа е ...ама нали... |
| » Vanity_Fair |
nefertiti2 |
2007-04-21 21:38 |
Андерсеновите приказки за мен са по-скоро
един Буквар за всяка възраст.Обожожавам ги.
Особенно "Малката кибритопродавачка"
Сигурна съм,че всеки ги е чел много пъти,
отново и отново.
Ние сме динозаврите на тази земя,
Стъпкваме цветятя,тревичките,малките буболечки,
мислейки единствено как да се нахраним
и на чий гръб да полазим,за да видят всички
по-добре душите ни дрипливи.
Каква ли сила ще унищожи Нас!! |
| » ооо нефи |
svetihaker |
2007-04-21 21:56 |
| Наспинка ли се |
| » Само това успях да намеря. |
nefertiti2 |
2007-04-21 22:03 |
7. Малката кибритопродавачка
Една само клечка кибрит можеше да му помогне, ако посмее да я извади от кутията, да я драсне о стената и да си сгрее пръстите! Най-сетне момиченцето се реши и извади една клечка. Драс! Клечката изсъска и пламна. Детето простря ръка над нея и клечката се разгоря с такъв светъл пламък, с такава топла светлина, като че беше голяма желязна печка и в тоя миг… Огънят угасна, печката изчезна и в ръчичките остана само крайчецът на изгорялата кибритена клечка.
И то драсна в стената друга. Клечката пламна, нейната светлина озари стената и тя стана прозрачна. Момиченцето можеше да гледа в стаята… бяла покривка и върху нея порцеланови съдове… и… магията стана. Момиченцето се намери под една великолепна новогодишна елха. Хиляди свещи горяха по зелените й клончета и се отразяваха в широко отворените очи на измръзналата кибритопродавачка. Тя протегна ръчички към тях, но …
Клечката изгасна. Свещите по елхата започнаха да се издигат нагоре, все по-високо и по-високо, и най-после се сляха със звездите. Една от звездите падна и остави след себе си дълга огнена следа.
- Някой умира в тоя час! – помисли си момиченцето, защото баба му, която бе умряла вече, му беше разказала, че когато пада някоя звезда, тогава си отива една човешка душа.
Момиченцето драсна още една клечка и чудо… Стана светло и старата му баба се изправи пред него и се усмихна
- Бабо – извика детето. – Моля ти се, вземи ме с тебе! Не си отивай, когато клечката угасне! – и то бързо издраска цялата кутия клечки.
Клечките блеснаха толкова силно, че наоколо светна като ден. Бабата улови внучето си за ръце, прегърна го и двете с блясък се издигнаха високо над земята. А там, където отидоха, нямаше нито студ, нито неволя.
На другата сутрин, когато новогодишното слънце изгря, то видя в ъгъла, облегната на стената Малката кибритопродавачка с бледо личице, но с усмивка на устните – замръзнало в нощта на Коледа. Седеше момиченцето с кибрита си, а хората казваха:
- Горкичкото, искало е да се стопли!
Но никой не знаеше колко щастливо си отиде то!
Ханс Кристиан Андерсен |
