| » * * * |
credo |
2007-04-22 20:12 |
Усещане за жена
на Адриана
За теб ще прекатуря планини
и слънчев лъч за тебе аз ще хвана!
И винаги, дори да не личи,
до теб ще бъда, скъпа Адриана!...
Теб пак те няма в този ден - защо?
Нима простираш просълзени чувства?
Ти с друг да си - не ми е все едно,
усещам те и няма да те пусна...
За мен ще си останеш светлина,
която ми е нужна, за да бъда...
Не те желая аз като жена -
с приятели човек се чувства мъдър...
Приятелка в душата си ми ти,
усещам те през всичките си пори...
И, моля те, такава остани,
неистово желая и те моля...
Звездите погледни - ще бъда там...
В морето ли - вълна ще съм пенлива...
Бъди до мен, не ме оставяй сам,
че сам човек - за себе си изстива...
И в Дунавските ледени води
към теб, с течението ще се боря...
А ти по Витоша ме потърси...
Не се плаши от дъжд - така се моля!
Валентин Йорданов |
| » * |
nefertiti2 |
2007-04-22 20:12 |
Спомени безчет
Мой добър приятелю
Фотоапарат |
| » Раздяла |
credo |
2007-04-22 20:15 |
Замълчи! Тишината ми липсва.
Твоят поглед ужасно крещи.
В него виждам лъжата за истина.
Замълчи ти, за миг замълчи!
Не поглеждай към моите спомени.
Остави ми ги чисти, така -
недокоснати и неразровени
и единствени като смъртта.
Не дерзай към изгубено минало.
То е вече забулено в прах.
Като навик във тебе завинаги
са останали подлост и страх.
Не понасям фалшивите драми,
а фалшивост е твоят порок.
Аз не мога да пия с наслада
от водата на мътен поток.
Ти върви, дано Бог ти помага.
Намери своя рицар-мечта.
Но недей да си с него такава,
каквато с мен си била.
1990 год.
Валентин Йорданов
|
| » Живот |
credo |
2007-04-22 20:18 |
Животът е несигурен и кратък.
Животът е без право на повтаряне -
едно въже усукано от пясък,
катерене, пропадане, измаряне.
Животът е съдба, която пази
усмивките, пресекли светофара.
Животът е трева, която газим.
За някого е влак, за друг е гара.
Животът е рисунка по паважа.
Животът е снежинка посред лято.
За някого животът е доказване.
За друг… той просто е театър.
Животът е пулсиране на вяра.
Животът е пресичане на линии.
Животът е последно преговаряне,
измерва се със мигове отминали...
Валентин Йорданов |
| » Мъжка суета |
credo |
2007-04-22 20:22 |
Не ме гледай в очите, когато плача...
Срамувам се... Ех, мъжка суета.
Сълзите извират задавени, обаче
мълчат и чертаят своя следа...
Погледът - счупен кристал - се пилее...
Не ме гледай! Задавям се! Край!
Зениците като жалейки се ветреят
между мен и теб - ад и рай!
Плача по мъжки! Скрит от всички!
Изливам чувства - плачът е лек...
Различен е когато мразя и обичам!
А още по-различен за теб...
Не ме гледай в очите, когато плача...
Срамувам се... Ех, мъжка суета.
Но целунеш ли ме - това ще значи
мост над реката на плача...
Валентин Йорданов |
| » Полет |
credo |
2007-04-22 20:25 |
Няма да живея сто години!
Бог ми е свидетел за това!
Защо ли? Имам си причини
една от тях е – ненавиждам глупостта.
Мразя още – алчност, мерзост, завист...
Пред себе си и пред света съм прям!
Този начин мисля, че е правият...
А кривият не искам да го знам!
Когато си отида, не плачете!
Разпитайте за моите дела.
Не съм светец, но пътя ми е светъл...
Не съм и рана, но със кръв боля...
На гроба доведете две дечица,
с кофички да ровят във пръстта...
Душата ми ще се превърне в птица
погалена от детската ръка...
Валентин Йорданов
(Момичета, можете да ми кажете "Честито!" - влюбена съм в този мъж...:))...) |
| » E значи |
Anelia |
2007-04-22 20:30 |
| Честито!!! |
| » Ани, |
credo |
2007-04-22 20:33 |
| тенкс! :))) Има толкова добри неща от него, чета го и почти всяко второ е бисерче... |
| » Да, хубави са наистина, |
Anelia |
2007-04-22 20:35 |
| и на мен много ми харесват!! |
| » Импресия |
credo |
2007-04-22 20:41 |
Опитах се да прекопирам слънцето,
но то изгори с хъс моят лист.
Опитах се да го рисувам,
а то се скри зад облаците
и се хилеше подигравателно.
Опитах се да го възпея,
не открих вълшебството на нотите.
Опитах се да го опиша,
никой не беше създал такива слова.
Отказах се от него
и то примирено седна на рамото ми.
Валентин Йорданов |
| » Здравейте :) |
m_a_m_a |
2007-04-22 20:44 |
Твоите очи
Душата ми ще помни вечно твоите очи красиви,
Прекарани с тях прекрасни мигове щастливи.
И гледам аз захласната във тях –
Очи невинни и пълни с грях,
прозира весел детски смях,
гори всеки зарад тях.
И зноен пламък в сърцето ми трепти,
В ритъм с твоето сърце тупти.
Душата в търсене на твоите очи
Къпе се във радост, слънце и лъчи,
Прекрасна музика не спира да звучи.
И в момента, в който ме погледнат,
Ръцете ми към теб ще се присегнат,
А света се свива засрамен,
В усмивка сладка умилен.
И ето – щастие извечно,
Красота се сипе безконечно,
А погледът ти – благ и мил
С обич той ме е ранил,
Нокти във сърцето ми е впил,
Но душата ти пред мен с обич е разкрил.
Без очите ти прекрасни
Настъпват дни черни и нещастни.
Тъма закрива моя глед,
Нощта заменя деня проклет,
Но щом в очите ти погледна,
Виждам твоята любов безценна,
И душата ми на тях се моли,
а вятър в стройните тополи
с весел глас молитва шепне,
сърцето радостно за теб ще трепне,
погледа ти мил ще прозове
и ще бъде готово щастливо да умре.
|
| » Гордост |
m_a_m_a |
2007-04-22 20:49 |
Не вярвай
Нямам нужда от обичане
Познавам ги любовните капани
В началото сме крехки и събличаме
А после
Става страшно
Идат рани
Не идвай
И не мисли, че те очаквам
Не си Спасител, нито пък Пришествие
На думи може дълго да се мамим
В очите ти не искам да поглеждам
Не ме моли
На колене застанал
И под прозореца ми не минавай
Цветята ми изпотъпчи с градушка
И в моя свят недей, не се явявай
Защото ако влезеш - ще останеш
Без гордост и без срам, и без разсъдък
А аз над теб ще тегна доживотно
като печат в плътта. Като присъда
Така че прегърни я гордостта си
и чуй какво ти казват - татко, мама...
Аз просто нямам нужда... от обичане
И тук въобще любов такава... Няма.
|
| » Здравей, m_a_m_a !!! |
djemka |
2007-04-22 21:05 |
Добре дошла в нашия свят на поезия и веселие :) Дано да се почувстваш уютно сред нас , ако идваш за първи път:) |
| » Признавам |
m_a_m_a |
2007-04-22 21:08 |
Ти си вятърът тих,
който привечер нежно
се сгушва в косите ми.
Ти си бледият лъч,
който сутрин небрежно
позлатява страните ми.
И смехът ми си ти –
дето с птиците сутрин
закачливо флиртува.
И сълзата, която
ми отмива умората
и съня ми лекува.
Ти си всичко това.
Населяваш ми дните.
Покоряваш ми мислите.
Тъжно е. Но признавам –
за да забравя сълзите,
всяка нощ те измислям. |
| » m_a_m_a |
nefertiti2 |
2007-04-22 21:53 |
| Привет и от мен,приятни мигове в нашата темичка. |
| » Благодаря ви . :)))) Не знаех че тук има такава |
m_a_m_a |
2007-04-22 22:04 |
Pra6tam vi edno stih4e.....
>Здравей,
>Прости ми, ако се натрапвам,
>но думите – изписват се сами...
>От гърлото ми ще излязат грапави
>и нетипични, може би.
>Излъгах те, когато ме попита
>дали те искам. Казах – „не“,
>а „да“ – напираше нескрито...
>Потиснах го. От гордост бе.
>Обичам те.
>Побърквам се от ревност,
>несигурност, желание и страх.
>Не се нуждая от любов „на дребно“,
>с такава цял живот живях...
>Признавам ти – по теб съм луда!
>И мисълта ми все към теб лети.
>Но нямам сили да те губя
>и нямам време за игри....
>Не си готов за всичката любов
>на някаква си луда романтичка.
>Усещам го... Не си готов!
>Но те обичам! Това е всичко...
>
>
> posveteno na edin 4ovek.... kogoto mnogo obi4am.
|
| » Любов . ...... |
m_a_m_a |
2007-04-22 22:07 |
Безнадеждна любов виртуална,
обсебващо, отчайващо реална,
като писмо във електронната кутия,
като снимката, която крия,
като глас във телефонната слушалка,
какво си ти? Заблуда жалка?
Любов ли е да пишеш всеки ден,
не седмица, а месеци, година,
и да живееш нечия съдба
като частица неделима?
Любов ли е по снимка да въздишаш
и да жадуваш непочувствани ръце,
очи и устни невидяни да целуваш
и вместо с тяло, да се любиш със сърце?
Любов ли е безумно да изтръпваш
при всеки телефонен звън
и чуеш ли гласа далечен
да шепнеш в транс: Обичам те!
Обичам и на яве и на сън!
Любов е! Знаем го и двама.
Отчайваща, обсебваща, голяма -
нашата... съвсем реална драма. |
| » Признание |
m_a_m_a |
2007-04-22 22:11 |
Колко пъти се усмихваш като се сетиш за мен?
Аз го правя всяка секунда.
Колко сълзи изплака за мен?
Аз създадох океаните. Всички те са солени.
Знаеш ли защо? Защото изтекоха от моите очи.
Колко често поглеждаш към небето и виждаш мен?
С всяка своя глътка въздух аз мисля за теб.
Всеки удар на малкото ми, покрито с горещи рани сърце е за теб.
А теб боли ли те така, както мен?
Усещаш ли душата ми в единство с твоята?
Чуваш ли как сърцето ми бие заедно с твоето?
Съзнаваш ли, че се чувствам жива само до теб?
Знаеш ли, че прегръдката ти ми дава сили?
Дали предполагаш, че твоето "обичам те" може да направи чудеса с мен?
Вярваш ли, че топлата ти усмивка ми вдъхва живот?
Мислиш ли, че съществува някой, който да те обича повече от мен?
Колко пъти на ден изпитваш нужда да ме имаш до себе си?
За мен това е безкрайността.
Видя ли някога болката в очите ми?
Разбра ли, че тя е от теб?
Можеш ли да избършеш сълзите ми,
искаш ли да спреш мъката ми,
знаеш ли как да спасиш душата ми
и да стоплиш сърцето ми?
Ти даваш смисъл в живота ми,
само ти можеш да прогониш тъгата ми,
само ти и твоето искрено "обичам те",
само твоята мила усмивка,
само твоята нежна прегръдка.
Без теб не мога да дишам,
сляпа съм за целия свят.
Отвори с целувка очите ми
и вдъхни ми с прегръдка живот!
Върни на Земята душата ми,
възкреси и сърцето ранено!
Премахни изгарящата болка
и прости греховете ми ти!
"Колко ще ми струва, за да спре да ме боли?" |
| » Въпрос |
m_a_m_a |
2007-04-22 22:12 |
| Темата защо се казва --- Януари ? |
| » Самота . |
m_a_m_a |
2007-04-22 22:18 |
Идва времето, когато рано или късно осъзнаваш колко самотен се чувстваш в даден момент и това ти се струва цяла вечност!... Един момент, един миг от многото, които преживяваш всяка изминала секунда, точно този миг протича като цяла вечност... Имаш натрапчивото чувство, че ти си най-грозната картинка именно този миг, когато отново се срещаш със самотата! Отново, да, защото и преди си изпитвал това, и преди си се ненавиждал, заради това, че си просто... самотен... Понякога, когато си сам, започваш да се депресираш, плаче ти се, защото знаеш, че в останало време ТИ ще се мъчиш, заради мислите, които ти идват в главата, заради една горчива вина, едно самосъжаление, което е заседнало в мислите ти! Горчив вкус и горчиви сълзи! Идва ти да крещиш, да ревеш, да се тръскаш, да обвиниш някого заради това, че си самотен! Затваряш се в себе си и започваш да си мислиш защо така се получава винаги, когато имаш нужда от нещо, от някого... Търсиш причината за тези страдания на душата, които те измъчват от доста време насам. Търсейки смисъла на всичко това, решаваш, че може би няма никакъв смисъл и се отпускаш, без всякаква воля за каквото и да е било, и пак започва онова самосъжаление, и ония горчиви сълзи, но този път те са тихи... Искаш да крещиш, ама така, че никой да не те чуе, някак си така – наум, за да може само ти да си изживееш болката..
Понякога се озоваваш самотен сред тълпата от тези, които са около теб. Вече се чувстваш огорчен и всичко, което вършат другите, ти се струва БЕЗМИСЛЕНО и някак си тъпо... Защо всички се смеят? Защо говорят за толкова обикновени неща? Защо се смеят на толкова обикновени работи? Всичко ти изглежда тъпо. Дори и начина, по който протича днешния ден... Всичко и всеки те ДРАЗНИ, до такава голяма, върховна степен, че искаш да направиш всички на едното нищо! Нещо те човърка да се разкрещиш на човека срещу теб, който ти говори за обикновените му там работи и няма представа ТИ КАК СЕ ЧУВСТВАШ! Но този човек ти е приятел и те пита какво ти има, зашо не говориш нищо и какъв е тоя измъчен израз, а ти смотолевяш някаква разбираема причина, за да не му се развикаш всеки момент... Все пак тие приятел, гадно ще е да завличаш и другите в твоите проблеми... Знаеш, че няма как да обясниш на когото и да било защо се ЧУВСТВАШ ПО ТОЗИ ГАДЕН НАЧИН... Защото никой няма да те разбере... Пак ти се доплаква... Искаш да извикаш, че се чувстваш зле, защото си самотен, но нещо те възпира и започваш да се чувстваш безпомощен... И сякаш нещо, някаква буца ти засяда в гърлото и не ти дава да говориш... Пък и кой ще го е грижа КАК СЕ ЧУВСТВАШ ТОЧНО ТИ?... В този момент си казваш, че не ти пука за нищо и че не ти пука дали ще засегнеш някого с грубите си думи! Ох...
Чувстваш се самотен, въпреки приятелите, с които си заобиколен... В теб ли е вината? Това, ето това, е основния въпрос, който си задаваш сега!... Не искаш да обвиняваш никого, защото нямаш това право! Ама се чувстваш толкова потиснат, особено когато вървиш сам по улицата и се разминаваш с хора, които са... които не са самотни... С колко ниско самочувствие се чувстваш, когато се прибереш „у дома” и осъзнаваш, че отново трябва да прекараш вечерта сам... Чувстваш се тъпо и... Много се натъжаваш... Често плачеш заради това... Пада още една горчива сълза... Случва ти се толкова отдавна да си в това състояние... Винаги си повтаряш, че някой друг ден ще забравиш за поредната самотна вечер,но... сякаш не искаш да забравяш... Започваш да се връщаш назад във времето и си спомняш още един миг, когато си се чувствал отхвърлен... особено в любовта... Този миг ти се е струвал цяла вечност... Да, цяла вечност, в която се чувстваш като нищожество! И пак сълзи...
Мислиш си – „имам приятели, семейство, не се оплаквам, че живея лошо, но защо се чувствам зле? Къде е причината?...”. Не виниш никого... Явно живота ти досега те е постaвял в неподходящото време и място... По-нататък може да бъде по-добре. Може и да се почувстваш по-добре, по-несамотен... Може би... някога... |
