| » * |
nefertiti2 |
2007-04-23 04:09 |
Езеро спокойно във нощта
в прегръдките на тиха равнина
в сън спокоен потопено
в недрата свои Луната приюти.
Магично сливат се в едно
съня, реалността, залеза и утринта
пропити с нежност и мъничко тъга .. |
| » мама |
nefertiti2 |
2007-04-23 04:19 |
Темата се казва Януари,
защото когато я пуснах,настроението ми беше такова.
Тя е още от ББ3.
После-виж в началото,
Перперикон беше така добър и ни я написа отново.
За което сме му много благодарни всички.
Той я възроди.
Благодаря ти Перперикон!!! |
| » за добром утро на вси4ки:)) |
anubhis |
2007-04-23 06:29 |
ПЪТЯТ ДО ТЕБЕ
Дълъг беше моят път до тебе,
търсеше те цял живот почти
и през тъжни срещи лъкатуши,
на които идваше не ти.
И догдето стигна твоя поглед,
сенки прекосих и шум нелеп,
но през себе си пропущах само
чисти тонове - заради теб.
Аз изплаках всяка твоя ласка,
браних я преди да се роди
и отглеждах срещата ни бъдна
търпеливо в своите гърди.
Дълъг беше моят път до тебе,
толкоз дълъг, че когато сам
ти пред мене най-подир застана,
теб познах, но себе си - едвам.
Бях от мъките така прозрачна -
чак до дъно да ме прочетеш.
Бях от тържество така безкрайна
че ти трябваше при мен да спреш.
Дълъг беше моят път до тебе,
а за кратка среща ни събра.
Ако знаех... Щях отново този
дълъг път до теб да избера.
Блага Димитрова
радвам се 4е ви има!:))радвам се,4е ви намерих:))оби4ам ви!:)) |
| » *** |
anubhis |
2007-04-23 06:58 |
Пръстен
Веселин Ханчев
За твойто тихо идване, което
все още в мен отеква като гръм,
за даденото и назад невзето,
за прошката, че с теб съм и не съм,
за думите, понякога спестени,
за ласките, които не спести,
за силата, която вля у мене,
когато беше най-безсилна ти,
за туй, че бе на мое име кръстен
и твоя лош, и твоя хубав час,
на твоя малък пръст наместо пръстен
горещите си устни слагам аз.
|
| » *** |
anubhis |
2007-04-23 07:00 |
Давид Овадия
На сватбата - в най-хубавия час,
когато веселбата ще прелива
и речи ще държат с тържествен глас,
а може би ще бъдеш най-щастлива -
ще дойда аз - нечакан и незван!
В миг всеки говор, всеки шум ще стихне!
И може само някой гост пиян
с помътени очи да се усмихне!
С тревога ще ме гледа твоят брат
и майка ти зад мен ще зашушука:
"Това е той... това е наш познат..
Защо ли посред нощ дошъл е тука?"
Лицето на любимият ти мъж
ще запламти от гняв и от обида
и твоят смях ще секне отведнъж..
А аз ще дойда просто да те видя.
|
| » *** |
anubhis |
2007-04-23 07:08 |
БЛУС
Съмнения, възторзи, страх
съдбата просто се развлича.
А теб след век те разпознах.
И само век ще те обичам!
Оттатък залеза, отвъд
нощта тъмнеят бариери.
Не иде прошка, нито съд...
Любима, събуди ме вчера!
В дълбочините земетръс
предвкусва свойта премиера.
Животът е опасно къс...
Побързай, целуни ме вчера!
Пропуква се безкрайността.
С греха ни ангел ще вечеря.
Подай стиха ми на свещта...
Не чакай: забрави ме вчера...
Калин Донков |
| » *** |
anubhis |
2007-04-23 07:10 |
Към себе си
Когато си на дъното на пъкъла,
когато си най-тъжен, най-злочест,
от парещите въглени на мъката
си направи сам стълба и излез
Когато от безпътица премазан си
и си зазидан в четири стени,
от всички свои пътища прерязани
нов път си направи и пак тръгни.
Светът когато мръкне пред очите ти
и притъмнява в тези две очи
сам слънце си създай и от лъчите му
с последния до него се качи.
Трънлив и сляп е на живота ребусът,
на кръст разпъва нашите души.
Загубил всичко, не загубвай себе си -
единствено така ще го решиш!
Д.Дамянов |
| » ей,муцунки:) |
anubhis |
2007-04-23 08:59 |
| много спите:))айде,ставайте да пием кафе:)) |
| » Здравей, Анубис :) |
djemka |
2007-04-23 09:10 |
| Леле,как ме стресна, чак подскочих, хахаха, жалко, че с ароматното ти кафенце не можем да се поздравим и с някое клипче, в момента слушам тангото на Л.И., така че то е и за теб, ако ти харесва.:) |
| » джемка:)) |
anubhis |
2007-04-23 09:13 |
| добро и на теб:))разбира се 4е харесвам лили,благодаря за поздрав4ето:))аз малко се нахъсах след като гледах здравко по здравей,българия,извини ме ако съм те стреснала:)) |
| » Анубис, |
djemka |
2007-04-23 09:18 |
прочетох нещата написани от другите ни приятели в темата и много ми харесаха, след малко ще излизам по задачи, денят е слънчев и настроението ми е добро, такова пожелавам и на теб и на останалите:))
И аз го гледах Здравко, ами нищо особено, не ми е от кръвната група, както е модерно сега да се говори, да е жив и здрав:) |
| » джемка:) |
anubhis |
2007-04-23 09:20 |
| много усмивки и на теб:))аз днес съм се заела да по4истя къщата основно(не вип къщата,а мойта:))4ака ме много работа:)) |
| » Анубис, |
djemka |
2007-04-23 09:31 |
благодаря ти:)
Не се преуморявай в това състояние, давай го по-кротко, тя работата никога не свършва, а и няма да ти избяга, хахаха, излез си по-добре на разходка и утре е ден! Чао за сега :) |
| » за работата-домашната..... |
madama |
2007-04-23 09:53 |
| Джемка,и аз така мисля,тя работата няма да избяга.Първо да ни е хубаво,после работата!!! |
| » джемка:) |
anubhis |
2007-04-23 09:58 |
| дале4 съм от преумората,давам го полека,аз и ина4е немога:) |
| » мадама:)) |
anubhis |
2007-04-23 09:59 |
| цял уикенд се забавлявах,сега е време и да поработя:)) |
| » Една жена |
_Kamen_ |
2007-04-23 10:18 |
Една жена – една звезда във мрака,
една жена – любов и топлина,
една жена – усмивка на съдбата,
една жена – небесна светлина,
една жена – начало на безкрая,
една жена – прашинка доброта,
една жена – тъй малка част от Рая,
една жена – неземна красота.
В една жена, изпратена от Бога,
бушуват всички урагани на света
и таз една жена да бъда, мога,
щом имам за съюзник обичта.
Ще бъда нея, щом така решил си –
омразата с любов ще заменя,
макар и да сме толкова различни,
една жена във себе си тая.
Една жена ще бъде вечно в мене –
кръвта й влива се във моето сърце
и въпреки отминалото време
жена е тя, а всъщност е детe.
|
| » Zdrawejte |
madama |
2007-04-23 10:35 |
| Много красиво пишете,всичко чета с най-голямо удоволствие!Прекрасни сте!Желая на всички спорен и прекрасен ден! |
| » римейк на тексто |
nasko_viP |
2007-04-23 10:40 |
Танцуващо момиче
Танцуващо момиче –
Танцуващ коза.
Танцуващо зелено .
напуших са с лулата на мира
Танцувам по покриви,
Почуквам по стъклата,
Надничам през ключалките,
Викат ми комшийте.
Искам да я грабнеш –
Всичко да забравя.
Да я носиш над полето,
Да й подарим Колелето.
Музика да композирам,
Май требе да спря да фантазирам.
Да се влюба от душа,
Гледайки във капчица роса |
| » римейк на тексто |
nasko_viP |
2007-04-23 10:48 |
Дали се уморих
Дали се уморих да те обичам?
лекара ми постави диагноза -
започвам с порив поетичен,
а в края обикновена проза.
Дали се уморих да целувам?
Та твоите целувки са мъхлем
за устните и ми се струва,
че лек са те единствено за мен.
Дали се уморих да сиговора с мене,
в живота ми най-сигурна опора?
По тебе луд съм години време,
а, вярвай ми, че няма луд умора |
