| » Насе, |
djemka |
2007-04-24 12:33 |
| мерсаж, ама къде се разбягаха красотните ни моми ?:) |
| » Джеми, Кенди, Кредо, Наско |
Anelia |
2007-04-24 12:35 |
| и аз ви обичам!! След малко излизам, ако ви липсвам!! |
| » djemka |
nasko_viP |
2007-04-24 12:36 |
| низнам дека съ, яз съм ел бинокъла и ги дебнъ ама те са се покрили много на дълбоку :)) нема ни стон ни вопъл |
| » Джеми:) |
kendi |
2007-04-24 12:37 |
| Здравей ,,радвам се че се засичаме как си .Десиславка не я долюбваш май много ,има си косури момичето ,ма то кой ли няма ,аз я харесвам най-вече заради гласа ,като характер ми е малко отвеяна ,сякаш не стъпва по земята ,но не е лоша според мен .Много се разочаровах аз че изкараха Калин ,пич си беше ,много точен според мен. |
| » Кенди, |
djemka |
2007-04-24 12:48 |
здравей, миличка, радвам се , че отново сме заедно, липсваше ми като присъствие в темата:)
На мен Росито ми беше грабнала вниманието, а с Калин малко си приличаме по миротворските "проблеми" , а Тишо си го харесвам от първия сезон като характер:) |
| » Джеми |
kendi |
2007-04-24 13:13 |
| За Тишо само не съм много съгласна с теб,много ми е безличен като цяло ,е може в действителност да не е такъв но от това което се вижда ,не ми допада особено.А за Росито просто нямам думи ,не знам как да го определя това момиче ,но голям смях падна с нея определено.Приятеля ми който по принцип не харесва биг брадър и никога не го гледа ,се загледа когато бяха нейните пиянски изцепки и определено много се забавляваше ,и то кой не би:)Но малко ми е и жал за нея. |
| » абе ей |
nasko_viP |
2007-04-24 13:26 |
| пускайте по некое стихче ,че тъка нема как да си пуказвам мойте умствени измислици :)) |
| » Насе |
kendi |
2007-04-24 13:30 |
Чакам римейк:))
Роза
Вергиния Генова
Роза бяла разцъфтяла,
сепна гарга полетяла,
цяла блеснала в роса,
като перла всред града.
Гаргата пенсне си слага
брошка бисерна съзряла,
изненадана се спря,
щом на трънче се опря.
|
| » от стари но златни |
svetihaker |
2007-04-24 13:31 |
Вярвам във тебе не защото си ти
Не защото обичам твойте сини очи
А защото неискам да повярвам че друг
Някак все ще успее да те вземе от тук
Мисля за тебе всякаш ти си до мен
Всякаш мъничка болка трепна бързо във мен
Всякаш искам да плача като малко дете
Но сълзи не потичат от очите въобще
Само теб обичам само теб
Мое мило момиче
И преди да те видя и преди
Пак теб обичах |
| » римейк на тексто |
nasko_viP |
2007-04-24 13:38 |
Роза бяла цъфнала,
гарга през плето излетяла,
целата блести наща Роска,
като перла всред града.
Гаргата пънтофата си слага
бисерче случайно съзряла,
изненадана се спря,
щом бат' Здрафко пръцна |
| » :) |
kendi |
2007-04-24 13:45 |
| Браво Насе ,хареса ми.:) |
| » Миряна Башева |
az_de |
2007-04-24 14:11 |
ЛЮБОВ
Когато вече няма да те има
във вид, така удобен за любов -
ще отпечатат черното ти име
на белия тържествен послеслов...
Отдолу с едър шрифт ще се разпишат
десетки равнодушни имена.
Под тях (по-дребно) - и жена ти (бившата);
под нея - и по-бившата жена;
и тъй нататък... Седем-осем души
(от най-долуподписаните там)
ще седнат в клуба. Ще мълчат. Ще пушат.
И ще поливат с вино пепелта.
И някой, който те е мразил приживе,
ще се кълне в любов към твоя прах.
А някой, който и не те е виждал,
ще викне: "Как, бе?! Вчера го видях!"
И някой стар и предан съслужител
на всички ще раздава черен креп...
У вас ще плачат и ще варят жито.
И
само
аз
ще бъда
още
с теб.
Ще бъда с теб!
Сред тайнствения шепот
на докторско-латински диалект.
Край санитаря, който пуши в шепа
и чака да докарат нов ковчег.
За мене чакането свърши вчера.
Затуй не чувам и не ме боли,
когато тъй обичания череп
пробиват с най-дебелите игли.
Затуй не виждам нито тоя скалпел,
под който кръв отдавна не шурти,
ни тая ледено-студена талпа,
която уж си - ти... Нима си ти?!
Това си ТИ...
Добре, де - нищо ново.
И жив съм те целувала - студен! -
Сега поне не си съвсем виновен;
не знаеш ТИ какво ми е на МЕН -
и слава богу! Аз дори се кръстя -
от атавизъм, не че има бог...
Уж коленича, а - стоя на пръсти,
за да те стигна... Колко си висок!
И както много, много много пъти -
ДУША В ДУШАТА - те целувам пак...
Изтръгват ме със сила от трупа ти.
И чувам през мъгла от амоняк:
"Ценим високо силните ви чувства.
Но тук се искат нерви на стоик!
И затова ви молим да напуснете -
най-страшното тепърва предстои...
Върви си!
Чуваш ли!
Тук аз нареждам!
И без това съм доста угнетен...
Ах - тоя - твоят!... Беше безнадежден.
Вертебро-базиларен инцидент."
"Аз, докторче, съм цялата - спокойствие.
Но мога и да откача така,
че цялото ти вертебрално войнство
не може да те вдигне на крака!
Познаваме се... хич не ме закачай;
не ме плаши с най-страшните неща.
Те вече минаха през мен. Така че -
прави, каквото още имаш там..."
Дали, че докторът е стар приятел
(нали и той е малко некрофил) -
но аз стоя отново до главата ти...
(Като във български игрален филм.)
И гледам как най-страшното се случва -
разрязват те... при пълна тишина...
(Това е вече филм на Бертолучи.)
Костта е тънка - като на жена.
(И кожата ти беше като костите!
И вечно се раздираше - до кръв -
от прекалена нежност; от недостиг
на нежност... Е, не беше ли такъв?)
А... Докторите вече те отвориха!
Сега оголват мозъчния ствол...
Като корона
на огромен орех
аз виждам
сивото ти вещество!
Аз виждам чудо, за което никой
не можеше да ме предизвести...
От тая крехка тъкан е пониквал
безкраен космос... Е - това си ти!
Безкраен космос. И безкрайно малък...
Но той до молекула е побрал
и звездния, и хорския наваляк;
и корените в земните недра;
безумието: "Вие или ние?!" -
с кръвта, която тече и тече;
надеждата в летящите чинии
с невинното зелено човече;
и тая вечна вяра - че сме вечни! -
разгаряна в любовния екстаз
на всичко живо - и живяло вече -
и станало на прах...
And all that jazz.
Къде са те сега?
Къде потъват
угасналите в буря светове?
Дали съвпада пътят към отвъдното
със тоя, който тук ни е довел?
Къде отиваме? Защо? За дълго ли?
Или е само за милион плюс хикс
години, след което като гълъби
се връщаме под старите стрехи?
Да!
Виждам всичко, що е излетяло
по тоя път: натам - насам - натам...
И жалко, че сегашното ми тяло
е тежичко за тая красота.
Аз виждам как летим!
Ах, няма начин
пробудената памет да греши -
познавам тия полети безбрачни
на мъничките бъдещи души...
Аз виждам и смъртта:
Като утроба -
там зреем. Ден след ден.
И ген след ген,
докато в своя образ и подобие
отново ще се възпроизведем!
Аз виждам -
бурно клетъчно делене -
полу-кошмар, наполовина - стих,
и - някогашният ни дъх последен
се слива с първия ни вик...
Mehr Licht!*
Изгрял е ден, какъвто рядко има -
невероятно слънчев и зелен...
Седим си с него двама най-интимно -
денят и аз. Па нека ни е зле!
Седим си тъй, почти додето мръкне
и стане време той да си върви.
След него с писък литват двама
щъркели.
Подире им със двойно силен вик
подскачат до небето разни жаби
и скакалци. Свещена простота!...
А може просто да се размножават
невинните зелени божества?...
Гадини, твари, бръмбари, добичета,
маймуни, риби, паяци, орли -
човек не може
да не ви обича!
Не бива
да не ви боготвори.
О, китове, избити в океана,
о, лъвове, разстреляни на лов -
приемате ли своя цар неканен,
ако царува с почит и любов?
О, семена и спори вездесъщи,
и вие, инфузории безчет,
помагайте му - вечно да се връща
от хаоса - за да му слага ред!
Да бъде член на вашто съзаклятие,
да мине всички форми на белтък
и пак да зацарува на земята,
отново сключил шеметния кръг.
(То... някои царе са чисто голи...
като парче одялано дърво...
Е - всяка жаба да си знае гьола!
За недостойни - няма втор живот.)
А ти?
За теб ще има ли, любими?
Любим - и любил - влюбен - и влюбчив,
и цял - любов... За теб, в чието име
с камбанен звън съдбата ми звучи?
Да. Да! Че ако ти не си достоен
да бъдеш абсолютно опростен,
и пак да се родиш - тогава - кой е?
И има ли достойни въобще?!?
Не казвам, че си бил богоподобен.
Не казвам, че си бил благочестив...
Напротив - казвам (с много, много обич]
- ех, имаше си недобри черти...
Една добра на лоши сто да смятам -
пак взимам и едната, и стоте!
Обикнах и приех дори смъртта ти,
тъй както всяка друга част от теб!
И после... Знаеш по-добре от мене...
И аз ще легна тука - някой ден.
А после? Мога ли да се зачена,
ако не знам, че вече си роден?
Аз вярвам - ти отново ще поникнеш!
От кал... от прах... от кости...
Вярвам! Знам.
И цялата Вселена ще извика:
"Добре дошъл, Адам!
Cherchez la femme!"
Ще бъде ден, каквито рядко има -
горещ, ала прохладен летен ден...
Начален ден на вечно слънчев климат,
известен още в древния Едем.
И не под ябълка, ами под орех
до теб за пръв път - пак - ще се допра.
И мигом от короната до корена
ще мине ток в жадуващата пръст.
Ще падне гръм. Ще трябва да се скрием
един във друг от дяволския дъжд.
И ти, попаднал в родните стихии,
ме правиш луда, както неведнъж...
Лъготиш: "Ама ние май се знаем?
Аз, санким, съм ви виждал и преди..."
Ах, мое скъпо дребно изкопаемо,
ти сам не знаеш колко си правдив!
И тъй нататък... Старата история:
душите се надушват с жаден нос
и под носа на бдителния орех
от две тела ще станем пак едно!
А засега...
Пази се - долу, в твойта
най-дълга зима. И бъди готов!
Не ме забравяй. Чакай ме! Ще дойда
във вид
отново
годен
за любов.
Миряна Башева |
| » пак тя |
az_de |
2007-04-24 14:12 |
МАХМУРЛУК
Неврози. Микроинфаркти.
Гърмят бушон след бушон.
Пие се като в Антарктика.
До състояние гьон.
Една приятелка (бивша)
днес ми удари нож.
Водка, мъгла и киша.
Мръсна софийска нощ.
Един приятел (зарязан)
не ме удари и днес.
И аз съм свиня, ви казвам!
А кой смее да бъде трезв?
"Мога да копам, а мога и
да не копам" - зъл анекдот?
Народопсихология?
Тъмен балкански народ...
Икономически кризис.
На културния фронт - лайна.
Извинете за мекия израз.
Аз все пак съм жена.
Аз все пак ви обичам...
Взехте ли диазепам?
Въпросът е риторичен.
Друг няма да ви задам.
Аз просто така си пиша.
Не с кръв. С по-друг състав:
с водка, мъгла и киша.
С мръсен софийски нрав,
а той не става за маркетинг...
И рейтингът ми е един...
Пусто е като в Арктика.
Ни водка, ни вопъл, ни СПИН.
Миряна Башева |
| » и последно |
az_de |
2007-04-24 14:13 |
АЗ СЪМ ФУТУРОЛОГ
Като изтърсени от кош,
валят звезди. Изящна вечер.
И без понятие за грош
спи половината човечество.
Милиарди влюбени не спят -
от сън и разум се изключват.
Не спи Дежурният по Свят -
той бди. И препрочита Тютчев.
(Дежурството е лек, но кръст -
понеже няма много работа...
С приспивен Микроземетръс
Дежурните се забавляват.)
И пак е ден. Добре върви
опитомената галактика.
В града е шумно - с'еst la vie!*
но никой не напредва с лакти:
тук всеки има и талант,
и възпитание на Гьоте.
За всички тук е оправдан
един античен израз - "gotini".
И аз съм тук! Но не - така
сама, не както нявга - някоя...
На раменете ми - ръка:
интелигентна, нежна, яка!
А пътят - опнат като нерв.
Животът - пак неразгадаем!
Последният милиционер
над Омир слънчево ридае...
Миряна Башева |
| » що писане |
nasko_viP |
2007-04-24 14:15 |
| падна :))) |
| » и Румяна Симова, разбира се :) |
az_de |
2007-04-24 14:15 |
Ритуал
В магическия ритуал
на нашите интимни срещи,
когато край чаршафа бял
запалим ароматни свещи
и мъжката ти сексуалност
пулсира от несдържано желание,
аз губя чувство за реалност...
Потъвам във първичното послание,
изпратено от боговете.
Изгубвам се във твоето дихание,
в преплитането на ръцете...
И със взаимна безусловност,
напук на земното привличане -
изпадаме във безтегловност
и ненаситно се ОБИЧАМЕ!
Румяна Симова
|
| » едно от любимите ми |
az_de |
2007-04-24 14:17 |
Писмо до татко
Здравей, татко!
Откраднах си мъничко време,
за да ти пиша, че аз съм добре.
Задъхана следвам мечтите големи
и нищо не може по път да ме спре.
Не съм Ви забравила. Мисля Ви много!
И знам, че Ви липсвам - това ми тежи,
но трябва да стискаме зъби, за Бога!
Човек, в слабостта си, най-често греши...
Така - ти ме учеше някога, татко,
когато се плашех от черния мрак,
когато ядях до преяждане сладко
или се препъвах във къщния праг.
Тогава ми казваше - „Горе главата!
Стъпчи изкушение, болка и страх!“
Ти стискаше ласкаво-силно ръката ми
и аз се преборвах набързо със тях.
Пораснах щастлива при теб и при мама.
Разбрах що е вярност, любов и уют...
Готова съм вече! И никога няма
да ме изплаши човешкият студ!
Така е при мене... Пиши, как сте Вие?
Намери ли евтини, сухи дърва?
Мама - лекарства редовно ли пие?
Пушиш ли още следобед лула?
Изпращам Ви малко пари. Да си имате.
Не ми се сърди и не питай защо!
Студено е вече навън. Иде зимата...
Купи си обувки, на мама - палто!
Целувам те силно и моля те, татко,
не се притеснявай! Аз съм добре!
Ще дойда по Коледа, макар и за кратко...
Обичам те:
Твое голямо дете.
Румяна Симова
П.П.Прекрасна тема, защо чак сега я видях? :))) |
| » ла-ла фонтен |
liar |
2007-04-24 14:30 |
умеещият да използва хората с желание заема ниска позиция
липсата на опит разгръща фантазията
в родилни мъки планина една
надала вик и писъци до бога
притекли се мнозина във тревога
помислили че тая планина
със град като париж ще надари света
родила мишка тя
припомня ли си тая басня
със разказ и герой лъжлив
но смисъл верен и правдив
един писател виждам ясно
той казваше ще сложа в песен
борбата на титаните със гръмовержеца небесен
големи обещания но що създаде той със своя ум
само шум |
| » римейк на румантичен текст |
nasko_viP |
2007-04-24 14:41 |
Ритуал
В магическия ритуал
на нашите срещи,
когато край чаршафа бял
запалим ароматни свещи
и мъжката сексуалност
пулсира от желание,
дано това не нахалност...
Потъвам във първичното послание,
изпратено от КМЕТА.
Изгубвам се във някакво дихание,
в преплитането на ръцете...
И със взаимна безусловност,
напук на земното привличане -
изпадам във безтегловност
и ненаситно се падаме големата пропъст!
Румяна Симова
|
| » римейк на тексто |
nasko_viP |
2007-04-24 14:48 |
МАХМУРЛУК
Неврози. Микроинфаркти.
Гърмят кашон след кашон.
Пие се като в Антарктика.
До състояние гьон.
Една приятелка (бифша)
днес ми удари нож.
Водка, облък и мъгла.
Мръсна софийска нощ.
Един приятел (резняк кат мен)
ме удари и днес.
И аз съм свиня, ви казвам!
А кой смее да бъде трезв?
|
