Искам да ви пусна нещо, писано години преди Биг Брадър, и то от българин
СЪСТЕЗАНИЕТО
Звънът на изпуснат върху мозайка метал стресна всички.
Беше си изрязал ноктите и след това се напи. Доста конфузна комбинация. Опита максимално бързо да прибере пръснатите монети, но не успя. Събрани заедно, със спъването на влизане в студиото, издънките бяха достатъчно, за да поставят останалите нащрек. За секундите, в които се наведе и се оглеждаше крадешком изпод вежди, лицето му се напълни с кръв и започна да усеща сърцето си в устните. Нямаше нужда да е наблюдателен, или особено умен за да си представи лицата им зад гърба си. Едновременно ужасени, снизходителни и ликуващи. Като стереокартичка на чудовища от детски кроасан. Изправи се, щеше да му е нужна около минута за да нормализира кръвообращението си. После идваше потенето и буцата в гърлото, от която гласа му ставаше тънък и писклив. Докато не се изкашля щеше да чува думите си като от варел - далечни и меки, подобно на захарен памук, допрян до бузата му. Отвратително. Но го бяха избрали. Дълго не можа да осъзнае писмото, написано на стандартна бланка от Състезанието. Беше изпратил собствената си концепция за литературата по принцип, в отговор на каре във вестника за това, че набират кандидати от различни области за новопрохождащо шоу. Въобще не запомни каква е наградата, но не беше малка, изразена в пари. Просто седна и написа едно свое виждане, неподкрепяно от никой, или поне от тези, пред които го бе застъпвал. Раздели развитието на литературата на етап Шекспир и етап Есенин. Комбинацията от двамата би направила съвършения писател. Аристократ на думите и салонен поет. Нямаше друга логика, след като можеш да пишеш като дявол, да направиш една почти булевардна сага, като тази за Монтеките и Капулетите. Поднесена от Него, тя се бе превърнала в нарицателно за любов и нещата, които могат да се извършат в нейно име. Сякаш казваше на всички:
- Ето, на! И така мога! Четете и ръкопляскайте! - Като че нарочно беше избрал сладникавата мъгла за фон, за да изхаби повече думи. - Дъвчете ги и ми се присмивайте, че съм ги изхабил! Аз имам много, вие му мислете!
Руснакът го беше впечатлил с друго. При тия лоши комуникации за времето си, беше разплакал пълчища девойки, общо взето, нищо неразбиращи от поезия. Феноменът "салонен" продължаваше и днес, даже си беше сериозен критерий за успеваемост в писането.
Застъпи и две други тенденции, като ги представи с имена, които сам си беше измислил. " Грубо терминологично подреждане" и "Световни заблуди с огромна преживяемост". Отвращаваха го произведения, наблъскани с безогледно и неподходящо използвани термини от различни области, нямащи нищо общо с образованието на автора, поне с това, отбелязано в биографията му. Някакво върло състезание по неразбираемост. Е, вярно и Хейли, и Жулн Верн и Лъдлъм малко прекаляваха с технически подробности, но поне бяха наясно за какво иде реч. Другата група му беше по-интересна. Почти всички бяха измрели, без да успеят да кажат на жадната публика, какво са искали да кажат. Полкове поддръжници, почти век, нищеха думите им и вече им бяха създали митичен ореол на полубогове. Не даде конкретни примери - все пак, доста от тях бяха взели максимума награди в писането, но на него лично, като невежа, не говореха нищо конкретно, важно и общочовешко, за да ги получат. Завърши изложението, като си позволи да излезе малко от възпитаната форма: «Независимо от виждането на съвременната критика, аз съм сигурен, че и след триста години, ако изриташ по задника заспал литератор и му изревеш: "Що е поезия, а?", ще каже Шекспир или Гьоте, като първа асоциация.»
Написа всичко на един дъх, напълно примирен, че ще го отхвърлят, със същия истеричен смях, какъвто бе чувал неведнъж. Просто трябваше да го каже. Още някъде. Запечата го старателно, като сложи допълнително лепило върху стандартното, с което вървеше плика.
Явно се беше намерил идиот, настроен на подобна вълна или някой, който имаше зъб на друг, по-влиятелен естет:
" Опростяването на сложни сфери и течения от огромния масив на човешката култура е прийом, който се хареса на организаторите. Явете се на ...."
Първоначално го прие като огромно признание, но сега, след като се изправи с шепа, пълна с монети, проумя, че изборът е бил съвсем случаен и, поне на пръв поглед, несполучлив. Или пък старателно замислен за онагледяване за израза "от кол и въже".
Жената с очилата, застанала в ъгъла, щеше да се състезава в област сладкарство. На вид лесно, но материята си беше доста. Имаше тяло, като да е прекарала повечето от нея през себе си, разбира се тази, състояща се от евтините продукти. Мъжът, с прическа на селяндур, прекарал година-две в странство и закачил от тамошната мода, се беше извърнал към нея и й говореше нещо съвсем благопристойно, ако се съдеше по жестовете на надяващ се да расте в йерархията свещенник. И двамата можеха да се явят голи пред публика, без това да скандализира някого. Не можеше да се определи полът им. Вторичните полови белези просто се бяха слели с обстановката - ниски, без очертана талия и брада, очи, скрити зад евтини очила, безлична космена покривка и неопределен размер на стъпалата, най-вероятно, еднакъв и при двамата. Какво ли е да се любиш с такава жена, застаряваща и изместила нагона си с готвене, деца и сметки за тока. Как ли го правеха със съпруга й? По-точно какви ли бяха думите, с които се подканваха да започнат. Усети, че я загледа по-дълго от нормалното. По-дълго от всеки мъж в живота й. Това му спечели поредния залп от презрителни погледи. "Литераторче, някакво, ще го смачкаме!". Започна да свиква. Беше чел, че човешкото ухо улавя звуци само от определен спектър, не защото е по-несъвършено от прехвалените уши на тигрите и ловните кучета например, а защото обратното би било разрушително за организма. Като да чуваме ходенето на паяците и изкачването на мехурчетата в чашата с бира, вътрешното напрежение на металите и шума от крилата на насекомите! Алкохолът го довеждаше до такива нечовешки и болезнени състояния. Сега чуваше как стените крещят, че заради типове като тия двамата, трябва да се забрани любовната игра и любовта въобще. Мислено ги налагаше един върху друг, със запъхтяното им озъртане да не влезе сина с плетен пуловер, или дъщерята с малката квадратна чантичка от скай, купена от магазин за втора употреба. Днес беше особено зле, чуваше и стърженето на мислите си. И те го следяха. Господинът щеше да се съзтезава в област спорт. Защо ли го знаеше, още преди да прочете първата страница на документите, които се ветрееха от ръцете му. Чуваше и струята на климатика, но това май го чуваха всички. Спортът е благодатна тема, можеш да си абсолютно вещ в нея, без никога да си обличал спортен екип. Някои се опитваха да направят това и в неговата област, критикувайки литературни произведения, без никога да са успели да съберат две собствени мисли една до друга, но им беше значително по-трудно.
- Господи - помисли си - защо толкова често ни изкарваш заедно на една витрина, като за продан? И защо ни избираш все различни? Това е мъчително - всички да видят провала ни в борбата с жената, знаеща толкова за готвенето, или мъжа със спортни знания, или който и да е друг?
Дамата на около трийсет, с малко омазнена от сутрешния вятър коса и костюм с много тюл в него, би изчукал веднага! Дори да го грозеше огромната опасност, малко след това да излезе пред всички зрители и спокойно да заяви:
- Ама, моля ви се, какъв секс съм правила аз с него?! Това е несериозно! С този малък...,айде да не уточнявам, че има и деца, и този лош дъх, вие това за секс ли ще ми го броите?
Такива жени му харесваха. Както казваше един негов приятел приличаха на болници - чисти, безплатни и общодостъпни. Не обичаше проститутките. Плашеха го с професионализма и набитото си око. Някои си ги вземаха за подарък, или ги подаряваха на други в знак на дружба, но той се молеше да не получи такъв подарък. Обичаше бисексуалните жени или поне тези, които нямат нищо против да присъства и друга жена. С проститутка не ставаше. Направи го с постоянната си приятелка - първо вкара мъж, а по-късно и друга жена в леглото.Тогава реши, че страхът е по-важната причина, вестниците да са пълни с обяви за семейства, търсещи подобни за интимност. Връзката им се пропука, но толкова трудно се намираха идеалните компоненти да подтиснеш усещането, че чуваш мислите си. С тази би станало, помирисваше го около нея. Беше заявила област география. Щеше да се провали! Почти сигурно. Сега се задават едни въпроси, леле мале! Добрите стари викторини за изохори, изобари, паралели и меридиани, отстъпиха на острови и архипелази на майната си, национална принадлежност на територии и така нататък.
Оприличваше мозъка си на влаково депо за бракуване. Беше виждал такива полета. Стотици, различни по форма и цвят вагони, накачени, кой знае защо един за друг, в очакване да бъдат претопени. Можеше да се гадае точно колко са и какво е останало в тях, след поредицата обири. Да стигнеш до края на такава композиция, почти винаги се оказваше невъзможно, поради ръждясали ключалки, липсата на преход между вагоните от различен тип, незаинтересуваност или обикновен страх към неоткрити или отдавна непосещавани места. Не си признаваше какво би станало, ако попадне на необитаем остров с географката и готвачката. Ами ако я нямаше по-младата? Засрами се от себе си.
При влизането си не успя да види останалите двама. Бяха седнали на пласмасови столове в най-далечния ъгъл на продълговатото помещение. Господин с прошарена коса и почти без врат, факт, добре компенсиран от риза с ниско столче и широк класически възел на вратовръзката, както и слабичко момиче, най-вероятно още ученичка. Гледаше втренчено предния ръб на издадените му два предни зъба и не мигаше. Хора, като този с вратовръзката, можеха да говорят дълго и мазно, без притеснение от разликата във възрастта и интелекта на отсрещния. Второто, много често беше в техен ущърб. Общи неща, целящи изучаване и извличане на евентуална полза, но никога случайно. Малката не изглеждаше впечатлена, по-скоро учтива. Определи я от онзи тип деца, които не биха приели философия от типа: " след себе си оставяме празнини по-големи от нас самите, но все пак сме мислещи същества''. Такива не допускаха, че опитомяването на болката е лустро на самото опитомяване, а оттам до смъртта е една малка крачка, но пък знаеха интимни подробности за руските класици, хиляди текстове на английски и американски групи, които бяха по-скоро от неговото време. Това винаги му беше харесвало, създаваше усещане, че не е остарял толкова. Но беше жив и това си беше сериозен недостатък. На онзи, порядъчния, нямаше да му е нужна разходка до края на влака, за да вземе в шепите си едва оформените й гърди и да разкъса и без това буксуващото й на едно място целомъдрие. Отговорът за себе си преглътна с кафето, което им поднесоха.
- Здравейте, радвам се да ви видя! Честито на всички, вие сте избрани за това шоу! - Бяха наели професионалист за водеш, личеше му отвсякъде. - Организаторите малко промениха правилата в последния момент, но, ако си прочетете договорите, ще видите, че имат това право.
От договора си спомняше само, че осигуряват храна за времето на предаването, оправдават деня с някакви документи и предвиждат прилични хонорари за неспечелилите.
- Освен отговорите на въпросите, под внимание ще се взимат и зрителските обаждания. Един вид, да приобщим повече хора. Ще имат еднаква тежест при класирането - биография, външен вид, чувство за хумор, интонация, такива неща...
Използва размърдването, за да излезе незабелязан. Имаше и някаква неустойка, упомената в договора, но телефонът му отдавана беше изключен за неплатени сметки, а адресът, който им даде, само фигурираше в документите му, той не живееше вече там.
Свечеряваше се и въздухът се беше пропил с миризмата на ситните капки дъжд, които пристигаха от всички онези места, които дамата с тюла нямаше да разпознае, щяха да се изтърсят по задник, за да си станат съвсем обикновени капки вода, като тая, същата, която готвачката слага в супите си. Сега обаче бяха негови и се стичаха красиво по стъклата на изоставените вагони. Добре изолираните стени на сградата не можаха да заглушат съвсем бурните фалшиви аплаузи, които изригнаха при влизането на състезателите. Шум, образуван от потните, изнервени длани на още петдесетина такива като него, с оправдани дни, осигурена храна и хонорар. Чуваше за първи път този звук, но не долови в него някаква липса от това, че не е там. Същинското състезание започваше. Без излишни играчи и публика.
|
