| » Вечна прикакзка за приятелството. |
nefertiti2 |
2007-06-06 13:47 |
Не зная откъде да започна. Нито къде да завърша.
Законите на дивата джунгла май все още се разпореждат из Вселената.
...
Мисълта ми е, че се изкушавам да разкажа моите спомени, когато все още съм имала приятели. Истински приятели (каквото и да означава това за вас).
Значи моята представа за приятел - е някой, който заставайки пред мен - да ми прави силно и неотменно усещане за ... нещо хубаво.
И да очаква същото от мен ;-)
Всеки друг - е просто някакъв познат. случаен, неслучаен, наложен от обстоятелствата, срещнат по пътя ...
Та приятеля/ката, не се свързват с чувство на страх. Не носят опасност от нарушаване на равновесието. Не заплашват да те залеят с ... нещастията си, или притесненията, които ги гонят.
Колкото и общоприето да е схващането че "приятел в нужда се познава", интерпретацията на което означава, че - на приятел можеш да стовариш всичко, когато ти е гадно, когато имаш проблеми в работата, или неуредици с роднините....
Без да ти пука, дали той иска, дали има възможност или желание. Длъжен е да го направи!
Нали за това са приятелите ?!?
Длъжен е да ти направи някаква услуга.
Нали за това са приятелите...
Това не го приемам. Не го признавам за "нормално". Прилича ми на изнудване.
Смятам, че е деформиран израз на нуждата да освободим себе си. От нещата които ни гнетят, и да ги стоварим върху някой друг.
Анализирайки това, оставам недоволна.
Къде остана романтичния ореол на моите приятели?
Точно аз - която откакто се помня, водя съзнателна битка със Света, с живота, с хората, с Бог ... за да съхраня и запазя приятелите ми.
И съм правила всичко което трябва и което не трябва.
За да ги има.
Хубави. Истински. Такива каквито са - и каквито трябва да бъдат. Истински приятели!
Да ги предпазя от мен, от другите, от тях самите.
Може би съм си поставила невъзможна задачка.
Какъв е риска да покажеш на приятели - колко си силен. И колко раним можеш да бъдеш.
Голям. Според моите критерии. Даваш им достъп до себе си. Ей така - направо ;-)
Ако прекалят с близостта - те заболява. Чисто физически.
Обаче всеки поема риска. За да може да продължи напред. Отвъд рамките. И условностите.
За да има своите приятели.
Иначе пък, рискува да остане - сам.
След това идва обвързването. Ето това е кофти момент.
Връзките един път създадени, изискват действия. В посока на съвместни акции по отношение на купони, ваканции, почивки, кръчми, концерти, нови сфери на влияние
По някое време - работа. Постове - йерархични стълбички, връзки и финансови възможности. Прилики и разлики в стандарта на живот. Претенции, изисквания.
Разминаване.
Спомени.
Телефонни обаждания по празници и чествания. Евентуално.
Малко тягостно стана.
Спирам с обясненията ... защо ли става така.
***
Един човек, с когото се запознах преди време, ми бе казал - "че за приятелите си може да направи всичко - дори може да стане от сън, посред нощ, за да отиде да им помогне".
Много се впечатлявам от такива жестове. Неимоверно силно ми действат на въображението. Направо ми се пали фитилчето, и предизвиквам събития от подобен род и в моето ежедневие. Може да ви се стори смешно, ама мога да направя на пух и прах всеки, който се опита да ме спре или да ме ограничи по пътя към постигане на целта. Адреналина...не е шега работа.
особено ако се предозира.
Решението ми да поставя това писание на територията на Вечността е абсолютно отговорно.
Бих искала да могат да ме чуят.
Липсват ми моите приятели.
Липсват ми всички същества, които съм срещала и помня как са били добри с мен.
Липсва ми сигурността, която дава чувството че съм значима в нечии очи. И някой срещу мен иска да ме има - такава каквато съм.
Липсва ми свободата, която произтича от всичко това...
На ръба съм, да намразя (съвсем истински) - всички отговорности и задължения.
fifi
|
| » Нефертити |
gynka |
2007-06-06 13:58 |
лошо написано, грешно.
Да знаеш само че не от всяка автобиография става хубав филн, още по-малко бестселър. |
| » !!! |
svalka |
2007-06-06 14:01 |
ей тва ме тръшна!
искам да ме обичате такава, каквато съм - т.е. да си мрете за мен, но да не сте посмели да ме занимавате със себе си!
Нямам думи...
Ако някой не е разбрал какво е да не си приятел и да пиеш кръвта на другите еднопосочно от гореписаното, то явно има нужда от ободряване на мисълта и освежаване на ценностите.
|
| » Вечната приказка за приятелството!?!?!? |
elesaveta |
2007-06-06 14:56 |
| Както се казва приятел в нужда се познава,но винаги ли ще е до теб този твой приятел? Едва ли ще е винаги на линия, освен ако не е любимото ти куче може би. Мислиш си,че някой държи на теб,тъй като си видял и добри неща от него,но изведнъж всичко рухва! Сривът причинява огромни емоционални щети! Човекът когото си смятал/а за истински приятел ти забива нож в гърба и те гледа как се гърчиш от болката.Ти страдаш,а той сякаш става все по силен и по силен хранейки се с мъката ти. Приятелят,не трябва да е този който те кара да плачеш, а този на чието рамо можеш да поплачеш!Рядко се среща истинският приятел.Останалите са просто добри познати. |
| » Приятелите |
el_tigre |
2007-06-06 15:04 |
Приятелите не се купуват.
Приятелите не се намират.
Приятелите се заслужават. |
| » За Нефертити.. |
inkognito |
2007-06-06 15:25 |
"нямам нужда от много приятели,
трябват ми двама-трима,
но такива,които в душата си
рани от моите рани ще имат.." |
| » инкогнито |
nefertiti2 |
2007-06-06 16:04 |
Това не съм го писала аз.Нали разбра.
Така че не се обръщай към мен.
Тази песен на многоуважавания от мен Георги Хростов
я знаем.
Намаше нужда да ми я пишеш,не съм малоумна.
А съм много добър приятел,с чисто сърце.
Ще се радвам ако и други форумци изкажат мнение за текста на авторката,но моля не нападайте мен.
И аз не съм съгласна с много неща. |
| » * |
KOTAK |
2007-06-06 16:15 |
Ако питате мене не задълбавайте в нечий пенсионерски мисли.
Или ако задълбаете прекалено много се опитайте да извлечете поуката и да я траснсформирате във сегашно време.
После преценете дали зи зажлужава да мъчите гънките на останалото "свободно място" във и така претоварените ви глави.Накрая ако пък задълбаете прекалено много ударете едно на екс и си кажете "Тц тц тц "Хъ ама внимавайте да не ви стане навик с ЕКСА |
| » Ок, |
inkognito |
2007-06-06 16:16 |
не желая да те дразня по никакъв начин.
Една моя констатация- прекалено насериозно приемаш тази виртуална не-реалност. :))
|
| » * |
KOTAK |
2007-06-06 16:23 |
| Стигнах и до още едно "умозаключение".Значи последния биг френт на сички е бил Христос.Не че нещо ама е свършил редом с бандитите на кръста. |
| » KOTAK |
_stela_ |
2007-06-06 16:26 |
| Къде скиташ бе хаймана?!?! |
| » Стелааааааа |
KOTAK |
2007-06-06 16:27 |
| Либоф моя стела дай да те цункам Стелааааааааааааааааааааа |
| » тц тц тц |
KOTAK |
2007-06-06 16:28 |
| "Хаймана" прао в десетката....Стелаааааааааааааааааа.цун |
| » Котака си намери |
dundichka |
2007-06-06 16:35 |
| приятелката в темата за приятелството, хе-хей, колко символично.. |
| » хе хе хе |
KOTAK |
2007-06-06 16:37 |
| Хайде кажи си че ти си Стела признай си.Нали съм ти слабост.мрррррр мяууу |
| » Котак |
kismis |
2007-06-06 16:37 |
| Какво си се разврещял като мартенски котарак, хората дебати водят кой разбран, кой неразбран, ти врещиш :)) |
| » киси |
KOTAK |
2007-06-06 16:39 |
| Вреща се едно мъ колят.....Мъъъъъ ми липсва Стела..Искаааммммм на Марусяяаяаааааааааааааааааааааааааааааа |
| » КОТАК |
nefertiti2 |
2007-06-06 16:45 |
Ти как можеш да знаеш на каква възраст е авторката,
за да правиш подони заключения. |
| » инкогнито |
nefertiti2 |
2007-06-06 16:52 |
Пак си се преснесла в желания собствен кабинет
с табелка на вратата-ИНКОГНИТО.
Хайде да разсъждаваме реално.
Забележи бе жена-автора не съм аз.
А стига вече.
Верно ще ти тегла една,сама си го просиш. |
| » Аре... |
nefertiti2 |
2007-06-06 17:06 |
Обърнахте темата на звънци.....
Егати несериозните хора....
После като пиша нещо весело и неразбираемо за нечий
манталитает,съм луда.
Аре правете каквото искате,тук не може да се разговаря
сериозно. |
| » нефи |
KOTAK |
2007-06-06 17:40 |
| (изплезване) и то продължително и звучно |
