| » Нефффи |
bobipitars |
2007-03-29 21:39 |
Как успяваш.
И те ръфаха и глозгаха,
и на съд те изправиха....нещастници...
Но ти не се плашиш ,ти си моето момиче.
какво да посветя за теб.
Познати или приятели имаш тук.
Остави ги!!
Не са истински,всеки дебне Неффи.
Върни се при мен
Аменхотеп
Съкровише мое.
Царице моя
След
Мен |
| » * |
nefertiti2 |
2007-03-29 22:31 |
Сърцето без броня, открито оставих.
А исках с метал да го скрия.
На хората честни реших да раздавам
сърдечната светла магия.
Защото не мога да хлопна вратата.
Че аз без врати съм родена.
Приемам ги. Давам им истина свята.
Кой колкото може да взема.
И знам, че раздам ли се цяла, до края,
ще хвърлят те своята броня.
Ще върнат доброто. Съвсем не мечтая.
И празни миражи не гоня.
Ще върнат стократно дареното с обич.
Ще пазят сърцето открито.
Защо ми е броня? Обичам ви, хора!
Не ни трябва нищо прикрито.
|
| » * |
nefertiti2 |
2007-03-29 22:39 |
Ако в чая въздъхнат горчиви треви
и потръпне червената риза на клена -
иде време за горест, иде мраз несъмнено.
А сърцето на лятото още кърви.
По кръга на студените мокри скали
гъвкав размисъл слиза. Жадуван. Дочакан.
И ръцете му нежни свършват с нокти на дракон
А сърцето на лятото още боли.
С изяснени във мъчна усмивка черти
всеки стъкмя огнището и потърсва кибрита.
Синьо светва слана. Скрежът влиза в горите.
А сърцето на лятото още тупти.
На мъглите през мрачното млечно море
завърни се отнякъде. Излъжи ме: навеки ...
Една ябълка матова донеси отдалеко.
И сърцето на лятото няма да спре |
| » * |
nefertiti2 |
2007-03-29 23:00 |
ПОСЛЕДЕН
Тайно се плашим от всеки възторг неуверен.
По е понятна тъгата - ненужна, но ярка.
Всъщност светът ни, така справедливо измерен,
просто не може на всеки да бъде по мярка.
Нервно живеем - а нервите станаха здрави.
Празнично светим - а празникът пак ни прескача.
Грижата само човек на човека подава
като излъскано в хиляди длани петаче.
Колко наивно закривах от срам синините
и по лицето лекувах тревожните знаци.
мигар са малко онези юнаци, които
носят усмивката, както се носят мустаци!
Нека, когато привърша гнева си безвреден,
като затръшна горчивата своя тетрадка,
най-талантливият вече да не е най-беден,
най-храбрият - да не живее най-кратко.
Най-красивият да е поне веднъж обичан.
Най-нежният да е най-сетне погален.
Най-мъдрият размисъл съвсем да не е трагичен.
Най-мъжкият разговор да не е непременно прощален.
Имам да чакам в този живот неизгледен.
Дълго ще чакам. Последна е мойта задача:
да се засмея. Но тъй да се смея последен,
че да се чува как повече никой не плаче...
***Калин Донков |
| » * |
nefertiti2 |
2007-03-30 00:11 |
РОДНА СТРЯХА
Бяла, спретната къщурка.
Две липи отпред.
Тука майчина милувка
сетих най-напред.
Тука под липите стари
неведнъж играх
тука с весели другари
скачах и се смях...
Къщичке на дните златни,
кът свиден и мил!
И за царските палати
не бих те сменил. ***Ран Босилек
|
| » * |
nefertiti2 |
2007-03-30 00:13 |
ПРОЛЕТЕН ВЯТЪР
-Ветре, ветре, де си бил?
-Радост пролетна съм пил
по горите, по полята,
при звездите в небесата.
И омаян, аз се рея,
вея, пея и лудея.
Ту прозорците заблъскам,
ту в очите дъжд запръскам.
ту с играчките затичам,
лудо шапките им свличам...
Те ги гонят, аз се смея,
вея, пея и лудея.
***Ран Босилек |
| » * |
nefertiti2 |
2007-03-30 00:18 |
МАРТЕНСКО СЛЪНЦЕ
Кап-кап! Зън-зън!
Капят стрехите навън.
По разкаляния път
мътни вадички текат.
Кап-кап! Зън-зън!
Ту по стобор, ту по трън
рой врабци безспир цвъртят,
топли, цветни дни вестят.
Кап-кап! Зън-зън!
Станал веч от зимен сън,
Слънчо радостно трепти,
буйни вадички златини.
***Ран Босилек |
| » Нефи, |
KraKra |
2007-03-30 00:22 |
| не спиш ли миличка? Май само ти поддържаш огъня в темата тази вечер? |
| » Кракра, |
credo |
2007-03-30 00:23 |
| не позна, аз също чета, но не намирам нищо, което да е за тука из сайтовете! :))) |
| » Здравей Кракра!! |
nefertiti2 |
2007-03-30 00:34 |
Ами както виждаш,
това е картинката.
Жалко за желанието на Перперикон да възроди
нещо от пепелта.
Всеки гони собствени интереси.
Колкото и грубо да звучи.
Но аз съм тук
и съм много благодарна на Перперикон.
Кредо, теб не те разбирам какво точно
искаш да кажеш.
Дай го по-простичко,моля!! |
| » * |
nefertiti2 |
2007-03-30 00:37 |
Обрулен,мачкан
Пак си ти
Пътеката поел си
Не се отричай,млък
бъди
защото
чака
те
надежда |
| » * |
nefertiti2 |
2007-03-30 00:45 |
Нечуващ
Чуващ
Изстуден
Нестоплен
Жалък
Неизпит
Свит
Мечтата
Водата
И калта
Миг
Вечност
Неизмит
Подобие
Нестихващ
Плясък
|
| » Аз не те познавам |
credo |
2007-03-30 00:46 |
28/03/2007 22:02
Ти си син на свободата,
вятърът e твоята следа,
и не спираш нито миг,че
с теб ще спре да се върти Света.
Понякога притихваш,за да се засилиш
прекосявайки вселени...хиляди
далечни светове,понякога...минаваш
през някое и друго тлеещо сърце.
Заспиваш и се будиш с усещането,
че си закъснял и втурваш се отново
напред,а се състезаваш сам.
През много животи ще минеш,
ще докоснеш много лица,
някой от тях дори ще погалиш,а преди
да си тръгнеш ще се усмихваш едва.
Аз не те познавам,но чух веднъж за теб,
че си покорил Кралицата после си си тръгнал,
а тя повтаря,че видяла ангел..и
чака да и каже някой, че си се завърнал.
Кралицата
Dragon's land
|
| » :) |
credo |
2007-03-30 01:10 |
ЗАМЪЛЧИ
Замълчи...
Очите ти ухаят на желание.
Отпивам с устните ти
огън на кристали.
Спокойно,
съседката е глуха.
Замълчи...
Говори по тялото ми с пръсти.
Накарай клетките ми да крещят
и полети в ръцете ми.
Таванът се усмихва.
Замълчи,
после ще говорим за любов.
Николай Спасов |
| » * |
nefertiti2 |
2007-03-30 01:55 |
ПРОЛЕТЕН ВЯТЪР
-Ветре, ветре, де си бил?
-Радост пролетна съм пил
по горите, по полята,
при звездите в небесата.
И омаян, аз се рея,
вея, пея и лудея.
Ту прозорците заблъскам,
ту в очите дъжд запръскам.
ту с играчките затичам,
лудо шапките им свличам...
Те ги гонят, аз се смея,
вея, пея и лудея.
***Ран Босилек |
| » кредо |
nefertiti2 |
2007-03-30 01:59 |
Ееийййййййй..
Ти утепа рибата с това последното!!
Ти ли си го писал!!!
Кажи сега,не се спотавай....ехоо
Много ми хареса да знаеш!!!!
Четеш ли Ран Босилек!!!
Чети го!!!! |
| » * |
nefertiti2 |
2007-03-30 03:08 |
Мръсни метални късчета
монети нови и леки
цопвали в речния търбух.
Омивали си челцата
и светели особено много нощем
по ръба на водата когато
изпълнявали желания женски.
Шумолене подтайно на
изсулени кожи, корсети, кройки.
Криви крака понесени
от тежки омайни тела и крясъци
спънати стъпки, настъпвания - престъпни.
На разсъмване - бързо в хралупите
скришом пъхнати шарени кожи мрат.
На реката в търбуха заспали
вещерки се потят на сън
и предречат чудосии на своите щерки
платили със плитки за предсказанията. |
| » * |
nefertiti2 |
2007-03-30 03:10 |
Бурени в ищаха мая
нефритени пчели залепнали
по клоните
дългото руно потъва
в мъглата
сенките на предците
спускат мантото
на господаря черното
в неговата блестящност |
| » // |
Wc_VIP |
2007-03-30 03:16 |
| ia spete ve4e - pa aze ytre 6te vi delna nekoia sxema/ i ne plagiatsvaite ... |
| » * |
luna |
2007-03-30 08:16 |
На вечното слънце принасям във жертва
цъфтежа на своите нощи и дни -
косите, очите, ръцете си нервни,
ума, гордостта и душата дори.
С идеята фикс да достигна до него
земята - отправната точка презрях
и пак не докоснах аз слънцето светло,
преди да го стигна превърнах се в прах. |
