| » добро утро любители на поезията |
el_tigre |
2007-03-30 08:36 |
| Цун-цун |
| » Хайку новини |
Muff_Potter |
2007-03-30 08:59 |
Май болки в кръста
на Деси бюста носи.
За хубост, бабо, трай! |
| » . |
luna |
2007-03-30 09:09 |
| Не разбирам жените, които се подлагат на операция за уголемяване на бюста. Големият бюст носи доста неудобства. |
| » * |
nefertiti2 |
2007-03-30 09:12 |
НА СЪДБАТА МИ
Ясен ВЕдрин
Застанала зад някой ъгъл таен
ти стъпките ми бързащи броиш.
Сверяваш ги с компас – за мен незнаен –
спокойна, че не можеш да сгрешиш.
Опитвах със какви ли не завои
от твойта власт да се отдалеча.
Танцувах под дъждовните порои,
насилвах се пред устни да мълча,
късмета си не вдигах от земята,
оставях го за някой друг след мен,
когато всички лягаха в леглата,
излизах сам под небосвод студен.
Годините ми в черно, бяло, сиво
рисувала бе ти с потаен щрих.
А аз така и не съзрях молива
и острия ти поглед не открих.
Прости, че търся твоите закони,
но искам да те видя във очи,
подобно слънце в разцъфтели клони,
което гали с огнени лъчи.
|
| » нещо от мен :)) |
nasko_viP |
2007-03-30 10:36 |
Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и далечен гост.
Не ме оставяй ти отвън на пътя,
вратите не залоствай.
Ще влезна тихо, кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам,
ще те целуна и ще си отида.
|
| » nasko_viP, |
credo |
2007-03-30 15:34 |
Хахаха - "от теб" ли? ОК, щом казваш!!! :) Знаем да, всички го знаем от кого е, базик просто, споко! Но ми хареса играта на думи...:)
Рата, един път да чуя нещо умно по тоя въпрос!!! :))) |
| » римейк на тексто |
nasko_viP |
2007-03-30 15:43 |
Ако в чая въздъхнат горчиви треви
и потръпне червената риза на кмета -
иде време за гощафка, ида и яз несъмнено.
А сърцето на козъта още кърви.
По кръга на студените мокри скали
гъвкав размисъл слиза. Жадуван. Дочакан.
И ръцете му нежни свършват с нокти на куче
А сърцето на козъта още боли.
С изяснени във мъчна усмивка мой черти
всеки стъкмя огнището и търса кибрите.
Синьо светва светлина. Скрежът влиза в горите.
А сърцето на козъта още тупти.
Хода мъглите през мрачното млечно море
завърнах се отнякъде. Излъжи ме: навеки ...
Една ябълка матова ми донеси .
И сърцето на козъта няма да спре |
| » римейк още един |
nasko_viP |
2007-03-30 15:53 |
ПРОЛЕТЕН ВЯТЪР
-Ветре, ветре, де си одил?
-Радост пролетна съм пил
по горите, по полята,
при мехъните чак в небесата.
И омаян, аз се рея,
вея, пия и лудея.
Ту прозорците заблъскам,
ту в очите дъжд запръскам.
ту с играчките затичам,
лудо шапките им свличам...
Те ги гонят, аз се смея,
вея, пия и лудея.
***РамБо-силек |
| » !!!! |
nasko_viP |
2007-03-30 16:02 |
МАРТЕНСКО СЛЪНЦЕ
Кап-кап! Зън-зън!
минавът козите навън.
По разкаляния път
мътни вадички те ходят
Кап-кап! Зън-зън!
Ту по стобор, ту по трън
рой кози те блеят,
топли, цветни дни вестят.
Кап-кап! Зън-зън!
Станал веч от зимен сън,
козлйо радосно трепти,
буйни песнички върти.
***Ран Босилек |
| » * |
nefertiti2 |
2007-03-30 22:31 |
Теодор Траянов
КЪМ СВОБОДНИЯ
Владей над нас, певецо светъл,
по кръв със божества сроден,
ти идеш, своя трон предсетил,
за вожд вековен отреден!
Ела владей, души събуждай,
в съня им като утрин влез,
светът от химни има нужда,
тъй както никога до днес!
Гранит от слаба плът създавай,
на своя танц ни приучи,
в съня си, който Бог ти дава,
съня на всички нас включи!
Човекът, колкото и малък,
гори в една велика скръб,
очаква той небесен залък
и вечния напитък скъп!
В света не знае още никой
какво е земният живот,
кои са тайните велики
на пъстрия среднощен свод!
Плътта е бренност, земна рожба,
но земен син ли е духът!
Каква божествена заложба
насища видимия път?
Любимец горд на светлината,
свободен от закон и гнет,
ти вредом снемай слепотата,
с която всеки роб е клет,
страха пред мрачната агония
снеми от земните души
и нека звездната хармония
чрез теб човека утеши!
И той, низ твоя сън безкраен,
свободно изживял света,
сам себе си да не познае
в грядущата си красота,
приел великото кръщение
в глагола на Светия Дух,
съзвучността на свойте гении
ще схваща той с най-верен слух!
Един духът свободен само
от вечността се не бои,
той, воин от небесен мрамор,
над всяка смърт и тлен стои!
И тук, де всякой бог умира,
с безсмъртен скиптър ти владей,
мощта предвечна на ефира
в живота ожаднял прелей!
Из "Пантеон", 1934 г.
© 2001 Пламък
|
| » Посветено на чата |
nefertiti2 |
2007-03-30 22:45 |
Аз съм волна пеперуда
и летя от чат на чат -
като малко пъстро чудо
в този виртуален свят.
А пък ти до мен прелиташ,
сваляш нови мацки ти,
с женски nick-ове обичаш
да си бъбриш в IRC.
Ще оставя да ме хванеш
и със теб ще съгреша.
Но с това ще си останеш -
само с cyber sex сега.
Аз съм волна пеперуда
и летя от чат на чат.
В IRC сега ликувам
в този секси, мъжки свят.
Ако много ме обичаш
остави ме да летя-
пак при тебе ще се върна
да си чатим през нощта.
Ще оставя да ме хванеш
и със теб ще съгреша.
Но с това ще си останеш -
само с cyber sex сега.
***Пепа Николова |
| » Нещо веселко! |
credo |
2007-03-30 23:18 |
Хубаво
Поморийска със салата
или хубаво мезе
тъй разказват ти играта,
после много ти е зле.
Водка със доматен сок ли?
Най-добре си помисли,
та да няма после вопли
над клекалото в зори.
И уискито със сода
прави те да ти е гот.
После ти си гола вода -
компот без захар и без плод.
Траминер с филе "Елена"
те възнася, като бог,
после стискаш си легена,
караш му се в изнемог.
Ала хубаво е на софрата
със приятели добри
и със шопската салата
да осъмваме... Нали!?
|
| » *** |
credo |
2007-03-30 23:24 |
Драконът и принцесата
Пламен Станков Глогов (sarcomadroll)
Раздел: Хумористична поезия
Някога много отдавна
Толковa много отдавна
Че звездите не помнят точно кога
Имало дракон
Истински дракон!
С хей-такива големи крила- ветрила
Той бил много хубав дракон
Той бил много ценен дракон
С най-красивите мигли в света
Като всеки готически дракон
Той бил и престъпно покварен и лаком
Грабил, убивал, ядял безгранично
Крави, прасета и млади девички
В хазните си туй ненаситно чудовище
Държало цялото Панагюрско съкровище
Грънци от злато, сребро и платина
Фарфорни вази, китайска коприна
Нефрити и перли, килими персийски
Слонска кост от Гана, мечове иберийски
Картини на Хокусай, рисувани в Кйото
Шедъоври на Боянския майстор и Джото
И всичко това
В една пещера
Греховния змей съхранявал
И на никого там
Доколкото знам
Да припарва не давал
…
Нека само разкажа
За един пещерняк
Който вмъкнал се, даже
Не знам точно как,
В пещерата на звяра
Но звярът го сбарал
И от онзи останал половин анорак
…
А драконът, който плашел всички
Всъщност бил страшно несретен
Защото имал твърде къси ръчички
И не можел да си стига лицето
Сутрин, когато се будел, не можел
По никакъв начин да си измие очите
Излизал от яд извън своята кожа
И гурелив по грабежи отлитал
М-да, с годините прашни по миглите дълги
На стария дракон се натрупали гурли
Той ослепял и бял ден не видял
Като често си удрял забатата зурла
Правел грешки и в полета
Блъскал се в скелета
На новостроящи се палаци и скали
А веднъж даже ревнал
Щото без да иска седнал
На върха на една катедрала
…
Също така по същото време
една принцеса готова за женене
живеела в тъга
Нямало кой да й поиска ръката
защото била крокодил у главата
и двойна в гъза!
…
Как се срещнали двамата
Принцесата и ламята
Не е приказка то, а поезия
Той летял за Венеция
Но се блъснал в двореца й
И се свлякъл в лехата със фрезийте
Тя в туй време бамбината
Си седяла в градината
И оплаквала своята орис
Тъкмо клела отчаяна
Всички мъжки изчадия
Когато драконът тупнал отгоре
О, принцесата! Била безстрашна тя
Не изтичала с писъци в къщи
Погледнала дракона под опашката
И разбрала го, че е мъжки…
После го свестила
И очите му измила
Той прогледнал щастлив и видял я
Моментално й хлътнал
Начаса я отмъкнал
Тя, кой знае защо, не крещяла
…
И в усойна пещерка
Змеят с царската щерка
Заживели-нечувано нещо!
Той и свалял звездите
Тя му мила очите
И му ресала миглите нежно.
|
| » Ха ха credo |
nefertiti2 |
2007-03-30 23:28 |
Добре ни подкара ти нас сега.
И какво да бъде тогава,
не ща да ми се случват тези гадни неща.
Малииии и с легена..хахахаха
Обаче да,важното е компанията да е добра.
Пък после кой стискал легена
кой пял арии на кенефа....
|
| » * |
nefertiti2 |
2007-03-31 00:57 |
Калинке малка, хайде, полети!
Побързай, пътя намери!
Стигни до огнената светлина
и донеси ми малко топлина.
Надежда светла събери,
мечтите разпилени намери.
Вземи ги и лети към мен -
да бъде светъл моя ден.
Но ако срещнеш злата тъмнина-
недей остава там сама.
Ще бъдеш наранена, ще боли,
сърцето ти от мъка ще кърви.
Калинке малка, бързо полети!
От пътя никога не се дели!
Стигни до огнената светлина
и донеси ми малко топлина!
***Пепа Николова |
| » za nefi |
bobipitars |
2007-03-31 01:42 |
"Oh, I am fortune's fool!"
--From Romeo and Juliet (III, i, 141)
[Jump to the quote in the text of the play]
Romeo cries out these words when the full impact of what he has just done, and the consequences to be suffered, strikes him. His secret marriage to Juliet of the Capulet family, his own family's sworn enemy, had earlier prevented him from accepting the challenge of a duel made by Tybalt, Juliet's cousin. Romeo's friend Mercutio cannot stand by and watch Tybalt degrade Romeo, and so he takes up the sword, but is fatally wounded. In a dizzying cloud of grief, Romeo picks up his sword and attacks Tybalt ferociously, killing him. It is when Tybalt falls dead that Romeo realizes what he has done. He also knows he will now be executed (or banished) by the Prince, who had decreed that there would be no more battle between the Capulets and the Montagues |
| » Стефан Цанев |
credo |
2007-03-31 04:05 |
"... Поезията не е социален репортаж, не е любовен дневник, не е албум с пейзажи, нито е учебник по история. Поезията е изкуство, най-висшето изкуство. И като във всяко изкуство - и тук е важно не само какво се казва, а и как е казано. Именно това как определя стойността на поезията. Какво-то може да бъде описано - че и по-добре - в репортаж, в разказ, в роман, в пиеса, във филм, може да бъде показано по телевизията, може да ви го разкаже махленската клюкарка. Човек може, но не бива да изобретява сам велосипеда - да губи време, лутайки се опипом по всички тъмни пътеки, пътеки и пътища през деветдесет и деветте адски кръга на поетическото изкуство, хубаво е да има своя Вергилий..."
За поетическото изкуство
|
| » Добро утро ! |
djemka |
2007-03-31 08:20 |
| Чувствам се малко особено...сякаш съм се завърнала при нещо познато , но то вече не е същото...всъщност е чудесно това, че Перпи е възстановил темата, ще ми трябва малко време да прочета всичко , да вляза в ритъма и на обсъждането на новия VIP. В едно съм сигурна и то е , че се радвам , че съм отново сред вас:) |
| » * |
luna |
2007-03-31 10:37 |
Събуждане
Аз чувам бряг през хилядите левги,
аз чувам рус и шумолящ зефир
и плясък от разтварящи се клепки,
като вълни на синя морска шир.
Която във очите се пробужда
и скрита във стеснените зеници
със радост сплита се и няма нужда
от кафе, цигари, телефонни жици.
..................................................
Как искам и утре, как искам и утре
след прашните думи, след "но" и след "че"
да има събуждане, да има пак сутрин,
да чувам как диша родено дете. |
| » :((( |
Muff_Potter |
2007-03-31 10:49 |
| Занемарих хайку новините, я да се зема у ръце! |
