| » Credo |
Kendi |
2007-04-01 20:36 |
| Имам подозрения че Нефи хукна из Испания да го дири тоя младеж ,покри се безследно,ще има да си чакаме за телефона до второ пришествие :)) |
| » Зравейте Кенди,кредо!!! |
nefertiti2 |
2007-04-01 20:40 |
Кенди мила
тук тези конкурси са отдавна опорочени.
Имаше голям скандал преди 2 години.
Парата играе най-важаната роля.
Нищо ново нали!!
Миналата година го гледах и избраха най-голямия грозник.
Ако знаеш какви красиви момчета имаше наистина.
Тази година не съм го и включила дори,стачка.
Но ще ви пратя някоя снимчица.
Тук в Салоу идват много звезди.
Ако дойде ще се намушкам близо до него да ме щракне накой
и го имате.Ма не ги мислете за извънзнземни.
Или са любовници на някоя от парламента(или някой
Но повечето са обратни,нещо нормално за тук.
Българските мъже са най-хубави,да знаете момичета.
|
| » Нефи |
Kendi |
2007-04-01 20:48 |
| Знам аз че българските мъже са си най-хубави спор няма,не ме слушай какви ги плямпам уважавам си нашенското;) ,иначе за конкурсите винаги когато са намесени международни интереси ,се получава едно такова опорочаване във всякакъв вид конкурси ,в спорта и така нататък.Иначе виж ти мушни се там ,направи някоя друга снимка и ще чакаме да пратиш ,упорити сме не се отказваме така лесно:)) |
| » Но имам клюка от първа ръка!!! |
nefertiti2 |
2007-04-01 20:49 |
Жената на Здравко-Христина,
е ходила с едно момче от Сливен-Цецо.
Но това е било преди тя да познава Здравко.
Този Цецо си замина преди около 2 месеца.
Много пие,може би за това се е разделил с Христина.
Но какво казва Цецо за нея
Пълна пачавра,повлекана и тъпачка.
Моля това са негови думи,не мои.
Аз все още нямам мнение за нея,
нязависимо кой какво ми е казал
Та сега когато тя влезе в къщата,всички се сетиха за
разказите на Цецо.
Много кофти, да си бил с даден човек и след това така
да го излагаш,да го обиждаш.
Ще видим и сами ще преценим каква е Хриси.
Само исках да ви кажа клюката.
|
| » * |
nefertiti2 |
2007-04-01 21:06 |
СТАНИ И СИ ИДИ, ПРИЯТЕЛЮ!
Стефан Цанев
Две момчета в един ресторант
и едно момиче.
Момчетата се надпреварват да бъдат мъжествени,
а момичето вече е решило.
Единият ще загуби, приятели, такова е правилото.
Единият ще загуби сега,
по-късно ще загуби и другия...
Стани! - ти, който не разчиташ само на днешната вечер,
стани и с иди!
Иди си с надеждата за нещо по-хубаво,
отколкото да останеш с плача за него,
иди си с болката, с презрението си иди,
за да не изпиташ обидата -
стани и си иди!
И другият ще си отиде,
но категорично, без илюзии, ще си отиде,
когато не му остава нищо друго, освен да си отиде.
(Другият е по-вулгарен - казвам ви го и на двама ви.)
Иди си, приятелю, стани и си иди!
|
| » Нефи |
Kendi |
2007-04-01 21:06 |
| Свястно момиче ми се струва ,и много търпелива определено ,да му изтрае всички магарии на Здравко.Този младеж който се е изказал по този начин явно е бил изоставен ,а те мъжете трудно понасят когато са зарязани заради друг .А и такива груби думи ,никой уважаващ себе си мъж не би изрекъл за една жена, не му прави чест определено. |
| » Стари задължения... |
Muff_Potter |
2007-04-01 21:47 |
» Мъффи,анализирай това!! nefertiti2 2007-03-28 16:26
Толкова по-зле****Жак Превер
Пуснете вкъщи кучето, покрито с кал.
И толкова по-зле за хората, които не обичат
нито кучетата, нито пък калта.
Пуснете вкъщи кучето, въргаляло се сред калта.
И толкова по-зле за хората, които не обичат кал,
които не разбират,
които не разбират кучето,
които не познават и калта.
Пуснете кучето да влезе вкъщи.
И нека се отърси от калта.
То може винаги да се окъпе.
Водата също би могла да се измие.
Не могат никога да се измият тези,
които казват, че обичат кучета,
но при условие, че...
А кучето, покрито с кал, е чисто.
И калта е чиста.
Понякога водата също бива чиста.
А хората, които казват: при условие, че...
Точно тези хора не са чисти,
никак не са чисти.
Превод Иван Бориславов
|
| » credo |
kendi |
2007-04-01 21:54 |
| Песничката е страхотна ,моя много любима :) |
| » Браво Кенди!! |
nefertiti2 |
2007-04-01 22:03 |
Много точно изказване!!В десятката!!!!
Послушай кредо!!!! |
| » Нефи |
kendi |
2007-04-01 22:17 |
| Кредо има право определено , но сблъсквала съм се с такъв тип мъже,то просто няма как да го избегнеш, на тях им личи че са такива ,комплексари е най -точната дума ,те трябва да унижат за да се почувстват мъжкари, смешни са .Гледам да ги избягвам точно за да си запазя нервите. |
| » Много се чудим... |
Muff_Potter |
2007-04-01 22:48 |
Не знам как да ви попитам...
Да си кажете мнението...
За нещо... писано за мене...
не че е нещо исключително..
ама за мене е скъпо...
Дано она, дето го писа, да не го види...
че ше ме познае..
Кво пък, ше разбере че чат-пат се сещам за нея...
Те го:
Ти сън ли си
или те има
реалност ли или мечта
ако ,си сън
не искам да се будя
ако,мечта си
то първата е тя
Но,има те ...реален си...
а,мен дали ме има......
|
| » !!!!!! |
nefertiti2 |
2007-04-01 23:18 |
» кредо nefertiti2 2007-04-01 22:17
Много хубава песен!!!
Защо мислиш че трябва да се осмелиш за да пишеш при нас!!
Много ни е приятно!!!
Добре си ни дошъл!!!
Хайде мили хора да посрещнем подобаващо кредо!!
Масата,покривките в бледорозово,коприна,на три реда.
Бързо!!
Печеното,салатките,сирената,плодовете.
Десертите,къде са...
О извини ме Кенди,ето ги добре си се погрижила!!
Вината,силните напитки,ликьорите...
Маргаритата е готова,ледена и пивка.
Цветята,свещите.....
Пускам цветния шадраван,приглушете светлините....
Музиката........
Да посрeщнем кредо!!
Момичета,Myff,BigFan,Jack,El_tigre.......
Наско,всички......
Заповядайте.
Вратите са отворени......
Перперикон!!!
|
| » Ха ха ха Мъффи |
nefertiti2 |
2007-04-01 23:42 |
Казах ли ти че къртиш мивки.....ха ха..
Она ше се сети,ма и ше те познае...
Та какво да те правим сега Мъффи!!
Как да помогнем!! |
| » Мъфф |
nefertiti2 |
2007-04-01 23:48 |
Ето нещо от Толкин.
За.....анализ.
Много ще ми бъде интересно!!!
И уж си мисля и седя,
а все се вслушвам аз,
за стъпки,що се връщат пак,
за тих другарски глас. |
| » * |
nefertiti2 |
2007-04-02 00:44 |
Из стихосбирката на Ст. Цанев "Спасете нашите души!" БУЛАРТ, София.
СТРЕЛБА ПО НАШИТЕ ПОГРЕБАНИ СЪВЕСТИ
Стефан Цанев
(предговор към първото издание на "Нови задочни репортажи за
България - Когато часовниците са спрели" от Георги Марков - изд. къща
"П.К. Яворов", 1991)
Идвам късно. Човек трябва да отива при приятелите си навреме - или
никога.
Тази мисъл се вряза в мозъка ми, прекрачвайки прага на къщата, в която е живял до последните си дни Георги Марков в Лондон.
Качихме се на третия етаж. Мансардна стая.
- Това е кабинетът му.
Останах сам. Оглеждах се наоколо. Гледах с неговите очи.
Легло. Лампа над възглавниците.
Библиотечка. "Съвременник". "Септември". "Пламък". Български книги. Руски книги. Книги на английски език.
Бюро. Стол зад бюрото. Стар дървен стол.
В ъгъла пред бюрото - продънено кресло. За приятел. Един. (Може би там щях да седя, ако бях дошъл навреме.) Не посмях да седна.
Отсреща - гардероб. Няма дрехи. Пълен е с ръкописи. Архива му.
Върху гардероба съзрях оръфания калъф на пишеща машина. Приближих се като крадец. Свалих я. Сложих я на бюрото. Дълго се мъчих да я отворя. Отворих я.
Беше същата машина, на която пишеше в Боровец преди повече от двайсет години!
На валяка имаше неизваден лист. Пожълтял, смачкан. Два реда несвързани думи. Не думи - незвързани букви. Съжалявам, че не ги преписах. От него ли са - или ги е писал някой, който не знае кирилицата?
Извадих внимателно листа. Сложих нов. Ударих предпазливо по клавишите.
Оловните букви захапваха изтърканата лента, с труд ги откъсвах от там. Клеясалите лостове се прегръщаха един друг. Интервалът прескачаше през удар, през два - като сърце след инфаркт. Звънчето в края на реда не звънеше, цъкваше като спусък.
Казват, че пишещата машина е като куче - след смъртта на господаря си отказва да живее.
Бяха изминали 12 години, 5 месеца и 2 дни от деня, когато той за последен път е писал на тази машина. Дописал е последния от тези репортажи (може би). Тук, в тази стая. (Чувам нервните, неравномерни удари по клавишите.) Поглеждал е наляво през прозореца - сега малкият заден двор е покрит със сняг. Там той някога е садял домати. Пълно е с домати по магазините, но той ги садял упорито, ей така - може би те са били носталгичният мост между това дворче в крайния лондонски квартал и онова дворче в покрайнините на София, в Княжево, където се е родил.
Поетична бутафория?
Кой знае.
Никой не знае.
Не смея да легна в леглото. Страшно е да заспиш в леглото на мъртвец. Тук той е лежал след прострелването му от мистериозния чадър на ветровития лондонски мост Ватерло, тук се е мятал в треска цяла нощ, преди да го изнесат през тази врата, през която влязох.
Може би тогава - през тази нощ, - трескав, обладан от предчувствия и видения, се е добрал до пишещата машинка и е написал онези несвързани думи?
Какво е искал да ни каже в предсмъртните си часове?
Последни думи към майка си?
Проклятие към убийците си?
Имената им?
Завещание към дъщеря си?
Или дълго скриван плач по България?
Отворих гардероба и започнах да се ровя в дебелите папки с ръкописи. До разсъмване четох тези репортажи. Те са двойно повече, отколкото влизат в тази книга. Като глас от гроба чувах гласа му - заклеймяващ, саркастичен, възторжен, глух, глас на прокоби и болка, глас, който произнасяше и моето име. Защищаваше ме. От тук. Далече от България. Тогава.
Аз - колко пъти съм го защищавал? Тогава. Далече в България.
Седнах на бюрото. Да го защитя. Поне сега, днес - 10 февруари 1991 г. Не измислих нищо ново освен измисленото отдавна: за писателя гробът е като окоп, от който той продължава да се сражава.
Метафора.
За Георги Марков обаче това се оказа не само поетическа метафора. Днес, 12 години след смъртта му, той е най-търсеният, най-четеният писател у нас. Дори и мъртъв - той продължава да върши своята работа.
Повече, отколкото я вършат живите.
...В тъмна доба, в нечакан час ме събуждат нервни, неравномерни удари по клавишите на пишеща машина - там, дълбоко долу, под земята.
Като стрелба по нашите погребани съвести.
|
| » ОТ РОСИТО :))))) |
tunkazlatunka |
2007-04-02 01:40 |
Поморийска със салата
или хубаво мезе
тъй разказват ти играта,
после много ти е зле.
Водка със доматен сок ли?
Най-добре си помисли,
та да няма после вопли
над клекалото в зори.
И уискито със сода
прави те да ти е гот.
После ти си гола вода -
компот без захар и без плод.
Траминер с филе "Елена"
те възнася, като бог,
после стискаш си легена,
караш му се в изнемог.
Ала хубаво е на софрата
със приятели добри
и със шопската салата
да осъмваме... Нали!? |
| » Браво!!!!Браво!!!!Браво!!!! |
nefertiti2 |
2007-04-02 02:36 |
Още една дама вдъхновена от това творение!
Първата беше кредо.
Покрай Росито сигурно ще го четем още много пъти.
Ех тази Роси!!! |
| » * |
nefertiti2 |
2007-04-02 02:42 |
ПОСВЕЩЕНИЕ
Петя Дубарова
В студените нощи, когато пиян
сънят се търкаля на моя таван,
когато луната тъмнее от грях,
когато увисва над мен моя страх,
обесен на острия ръб на нощта,
подавам ти своята бледа ръка -
на теб - непознатия - смугло красив,
потаен и питомен, жаден и див,
едва деветнайсет години живял,
а всичко опитал и всичко видял,
подвластен на никого, ничий, сам свой,
но тръгнал към мене и истински мой
и падал по пътя си, плакал, грешил,
но нежност момчешка за мен съхранил.
Ръката ми - властната - жадно поел,
единствено с мен ще си толкова смел!
Ела! Ще измием луната от грях!
Ще хвърлим трупа на умрелия страх,
ще пеем с тътнежния корабен глас
на морската нощ във добрия Бургас.
А после, когато тя тръгне назад
и слънцето бликне над нас благодат,
мечтата надрастнал, усмихнат, смутен,
ще тръгнеш реален до мен в моя ден!
|
| » (: |
rata |
2007-04-02 09:20 |
| Така ми се искаше да бъда "месечинка", а вие Рата, та Рата. А "rata" означава "плъх", кажи им Нефертити. Все пак ви прощавам, като се успокоявам с израза "книжен плъх", какъвто съм в действителност.:) |
| » ... |
rata |
2007-04-02 09:23 |
Тралала, тралала,
нося купа със вода
нещо стана по света
и водата ми разля.
Нещото е много лошо -
даже купата ми строши. |
