| » нещо от мен за вас |
nasko_viP |
2007-04-02 10:03 |
Много хубава песен!!!
Защо мислиш че трябва да се осмелиш за да пиеш при нас!!
Много ни е приятно!!!
Добре си ни дошъл!!!
Хайде мили хора да посрещнем подобаващо кмето!!
Масата,покривките в сладкишите,коприна,на три реда.
Бързо!!
Печеното,салатките,сирената,плодовете.
Десертите,къде са...нем'ги
О извини ме Кмете,ето ги добре си се погрижил!!
Вината,силните напитки,ликьорите...
Маргаритата е готова,ледена и пивка.
Цветята,свещите.....руманиката си имаме
Пускам цветния шадраван,приглушете светлините....
Музиката........
Да посрeщнем кмето!!
|
| » Хайку новини |
Muff_Potter |
2007-04-02 10:16 |
Палталоните в лице
фърля Ники по "жената",
смеят им се от сърце... |
| » ЕТО МЕ ДНЕС... |
BigFan |
2007-04-02 10:39 |
Ето ме днес съвършено разлистена.
Дяволска сила във жеста ми свети.
А във очите ми тайни и истини
врат като билки в магични котлета.
Дълго пих кръв от зелени насекоми.
Живо месо от издъхващо птиче
ядох. Предсказвах. На длан гледах всекиму,
за да добия сърце дяволиче.
После презрях и магии, и измислици.
Стига съм търсила - казах - наслуки.
И пожелах да ми станат орисници
всичките живи човешки науки.
Не за да бъда всевластна незнайница,
нито с човешки съдби да играя,
а да гребете от мене и никога
да не ме изгребете докрая!
Петя Дубарова |
| » микс намбър лан :)) |
nasko_viP |
2007-04-02 10:45 |
Манолис Анагностакис
П о с в е щ е н и е
На влюбените, които и технио меден месец
На къщата, която беха на гости
На дечицата, които вече са на десет
На корабите, които потънаха бог да ги прости
На битака, който бе нерамотиран от месец
На блудния син, който сега е на пости....
На всички вече безнадеждно привършили неща.
Из стихосбирката "Прокълнение 3"
|
| » !@! |
nasko_viP |
2007-04-02 10:59 |
Жалко
Гражданин през есента си купи
месо, сужуци, салами, .
Месец, два - и всичко се изеде.
Но... остана гражданинът здрав!
Струпа той остатъците жалки
и доволен си каза тогаз:
"Щях да имам хубава зимнина,
но за жалост овчица имам аз."
***Радой Ралин |
| » :))) |
smileback |
2007-04-02 16:39 |
Малък принос към добрата ви тема:))))
Не знам кой го е писал, но ми хареса:)))
Библейско
Господ нямал работа веднъж...
Гребнал с шепата си глина
и създал случайно мъж,
дал му сила, после име...
Дал му вълчи апетит,
малко ум - да си играе
и (в почти завършен вид)
запокитил го във Рая.
Там Мъжът си заживял
като баровец охолно,
но веднъж насън видял
Нещо приказно и волно -
с дълги слънчеви коси,
със усмивката на ангел,
с хубав задник и гърди...
Истинска небесна манна!
След Съня си залинял,
заскучал Мъжът във Рая
и отчаяно към Бог
се обърнал най-накрая:
"Татко мой, сънувах Нещо...
Знаеш ли какво сънувах?
Беше топло, не...ГОРЕЩО!,
с него в облаците плувах...
Беше с бляскави бедра,
със гърди - два сочни плода...
Нямам сън и смях сега,
и да ям дори не мога..."
Господ се развеселил,
бил е пак на кеф навярно...
И в съвсем библейски стил
отговорил :
"Харно, харно..."
От реброто на Мъжа
сън реален му изваял,
оцветил го със дъга,
дал му берекет от Рая,
кръстил го(съня) Жена
и (от щедрост поувлечен)
пуснал Разум на Съня...
Тука Господ сбъркал вече...
|
| » "Библейско" е от |
Muff_Potter |
2007-04-02 16:41 |
| Румяна Йорданова Симова |
| » Пак от нея |
Muff_Potter |
2007-04-02 16:47 |
И тази нощ
И тази нощ,
когато Орион
пристегне бляскавия си колан
и усмири
русалките Тритон
в смарагдовия океан,
и тишината на Пасифика
ни омагьоса,
и сенките по пясъка
заспят -
отново със любов
ще те докосна.
По миглите ми перли
ще блестят...
Не ми задавай
никакви въпроси -
без всякакви задръжки
ме вземи...
И остави на океана
да ни носи
по трескавите си
вълни...
Румяна Йорданова Симова
|
| » Криза :0 |
MerrieMelodies |
2007-04-02 17:06 |
Шум се дига, шум до Бога,
шум и крясък, шум и бяс,
цяла София в тревога -
ето кризата у нас.
Шефове дебели, мазни
край палата се въртят,
с новини разнообразни
вестникарите крещят.
Тоз погалил, тоз зарязал,
тез ще дойдат! Не! Онез.
Входът някому показал,
другите поканил днес.
Всички ощ неуморими
три нощи веч как не спят.
Мигат ли и пред очите им
все се кокали въртят.
Ходят, питат като в съне,
не усещат глад, ни мраз.
Всички днес са кат на тръне -
ето кризата у нас.
Само ние хич нехаем
със оръфаний балтон,
само ний не щем да знаем,
че в червения салон
разни планове се сплитат
зарад нов за нас ярем...
Хатовете там се ритат,
ний "магаретата" мрем!.
Димчо Дебелянов |
| » Здравейте на всички!!!! |
nefertiti2 |
2007-04-02 17:48 |
Чудо ли е станало с вас........
Всеки пише!!!!Благодаря ви!!!
Благодаря и на Перперикон!!!!
Перпи без теб тази тема нямаше да я има сега.
Благодаря ти много Перперикон!!!!
Наско ще постна нещо подходящо,а ти давай в същия дух.
И за Мъффича нещо ще избера.
Нашия водещ на литературния кръжец.
Хаха Рата мила,да рата е плъх.
Но също има и такова име,а сега и ник.
Щом искаш да си месечинка,
над стиховете си пиши Луна.
Така ще бъдат всички доволни.
Има ли желаеш да посвет свой стих на Перпи.
Много ми се иска някой да се отзове!!
Виждате ли колко много творци сте!!
Моля ви,аз не умея да правя!!! |
| » Хайде пак сакатлък.Извинявай КА |
nefertiti2 |
2007-04-02 18:04 |
» К А nefertiti2 2007-04-02 18:02
Когато реших да вляза с ника си тук,
излезе,че вече е зает.а пък аз си обичам ник-а.
Тръшнах се все едно някой е умрял(да не дава Господ.
Помогна ми човек,който разбира от това.
Но първо беще голяма мъка.
Успя да ми направи нов ник-Нефертити22.
Е представяш ли какъв смях щеше да падне с това 22.
След това излезе съобщение,че ника ми е възстановен
но ми даде нова парола-някакви букви,числа..
Опитахме,но пак не стана.
Та този човек няколко дни работи с моята прищявка горкия.
И го направи,той с това се занимава от години.
каза че е сменил нещо,но какво не запомних.
Ще го попитам и ще ти кажа.
И така си върнах ника.В София има ено момиче,
което е Нефертити1.Аз взех 2,и то преи доста време.
Може да ти се стори много луда тази история,
но аз като си свикна с нещо трудно се разделям
с него,така стаа и прословутия ник.
Обешавам ти да попитам човека за подробности и ще ти
отгоговоря.
Със съдействието на: |
| » За Наско |
nefertiti2 |
2007-04-02 19:07 |
Благосъстояние
Клахме за Петров ден -
расне рязкото ни благосъстояние.
Татко взе си вратовръзка -
расне рязкото ни благосъстояние.
Вече месеци пестиме -
расне рязкото ни благосъстояние.
с канапе да се снабдиме -
расне рязкото ни благосъстояние.
Още тази петилетка -
расне рязкото ни благосъстояние!
ще си купя аз баретка -
расне рязкото ни благосъстояние.
Вярата е тъй приятна
в рязкото ни благосъстояние.
Болничната помощ е безплатна:
расне рязкото ни благосъстояние!
***Радой Ралин |
| » * |
nefertiti2 |
2007-04-02 19:10 |
Петя Стойкова Дубарова е българска поетеса.
Родена е на 25 април 1962 г. в Бургас.
Учи в английската езикова гимназия в родния си град. Пише стихове от най-ранна детска възраст. Първите й публикации са във вестниците „Септемврийче“ и „Народна младеж“, в списанията „Родна реч“ и „Младеж“. Неин духовен наставник е поетът-преводач Григор Ленков.
През краткия си живот Петя Дубарова създава оригинални поетични творби, импресии, приказки и разкази, които се открояват в литературния живот на 70-те години със самородната си изразна лекота, с дързостта и свежестта на художественото виждане. Поетесата естетизира първозданните стихии и вечните човешки ценности — морето, лятото, дъжда, младостта, любовта, поезията, възвръщайки архетипния им смисъл и първичната им красота. Стиховете й разкриват духовния облик на едно поколение, нежелаещо да се примири с унификацията, лицемерието и лъжата. Несъгласието си с пошлостта и порока Дубарова изразява не само с лириката си, но и с отказа да бъде съучастничка в заблудите и фалша на едно деградиращо общество.
Петя Дубарова се самоубива ненавършила 18 години, на 4 декември 1979 г., в Бургас.
|
| » * |
nefertiti2 |
2007-04-02 19:13 |
ДОБРОТА
Понякога съм толкова добра,
че цялата изтръпвам и боли ме.
И вените ми, сплетени в гора,
ми търсят ново, благородно име.
Понякога съм толкова добра!...
И скрива ме във коша си чемшира
на двора. Неизмислена игра
ме търси и ръцете ми намира!
Понякога съм светла като мед.
Тогава светли устни ме обичат.
Понякога съм златен слънчоглед,
красив като главата на момиче.
Понякога съм бяла и добра.
Как рядко ми се случва да съм бяла!
Тогава искам сън да подаря
на всекиго. И свойта обич цяла
да счупя на парченца от стъкло,
да пръсна и добри ръце да сгрея.
И дала сок на нечие стъбло,
да пазя свойта тайна, че живея!
***Петя Дубарова |
| » Без заглавие |
perperikon |
2007-04-02 19:58 |
Една звезда над върховете мина
и изгоря в далечната тъма.
Hавярно горе - сред звездите сини
остана друга векове сама.
Сама - сред необятната вселена,
сама - сред върхове и късен дъжд.
И мислех си за тебе и за мене.
И колко страшно стана отведнъж.
Евтим Евтимов |
| » Без заглавие |
perperikon |
2007-04-02 20:01 |
Hад боровете плисна черен дъжд,
дори в сърцето с капка ме удари.
И стана тъмно сякаш отведнъж.
Изгубиха се сините върхари.
Протягах аз през тъмното ръка,
но всичко бе и страшно, и смълчано.
Единствената жива светлина
в гората беше ти. И ти остана.
Евтим Евтимов |
| » Надявам се |
perperikon |
2007-04-02 20:05 |
нямате нищо против, да преоткриете любовната лирика на Евтим Евтимов....
Аз всички радости на тебе дадох,
аз всички песни с тебе споделих,
аз всички пътища по теб изстрадах,
аз всички дни на тебе посветих.
Аз всички удари след теб събирах -
душата ми една не изгоря ...
И ако трябва утре да избирам,
отново тебе аз ще избера.
|
| » Перперикон |
nefertiti2 |
2007-04-02 21:26 |
Разбира се че не.
Благодаря!! |
| » * |
nefertiti2 |
2007-04-02 22:04 |
ОБИЧ ЗА ОБИЧ
Евтим Евтимов
Аз назаем не съм те прегръщал
и назаем не съм те мечтал,
всяка ласка под брой да ми връщаш.
Мен ми стига, че нещо съм дал.
Може днес да не дойдеш на среща
но след ден,
но след два,
но след три
да потрепне в душата ти нещо
и за мен да преминеш гори,
над които небето поклаща
обгорено от бури платно.
Може дълго писма да не пращаш,
но да сложиш две думи в едно
то за двеста писма да вълнува
и за двеста да има цена.
Може само веднъж да целуваш
ала тази целувка една
до последния дъх да гори,
до последния дъх...
и до гроба.
Стига заеми!
Стига везни!
Искам
обич за обич.
|
| » * |
nefertiti2 |
2007-04-03 00:30 |
ДА СЪМ СЛЪНЧЕВО МОМИЧЕ
Петя Дубарова
В дланите ми каца слънцето червено -
добро и светло, като гълъб ален,
то сгушва се усмихнато във мене
и пулсът ми запява в миг запален.
Аз искам слънце цял живот да имам
и дланите ми винаги да парят;
да нося дъх на слънце негасимо
и буйно да горя, да не догарям.
И хората да гледат мен засмени,
да казват "Тя е слънчево момиче,
във вените й слънчево червени
дъхът на слънцето с кръвта й тича."
Аз искам, щом издъхна уморена,
то - слънцето - със мен да не изстине,
а светло като мойта кръв червена
да блесне над земи и над градини.
Да литне между хората щастливи,
за себе си и мен да им разказва
и аз ще бъда жива, вечно жива,
защото мойто слънце няма да залязва. |
