| » :) |
credo |
2007-04-03 05:06 |
Обичам
Мая Великова Попова (инес)
Раздел: Любовна лирика
Обичам да обичам тебе –
Без допир и без визия дори.
И без да те докосвам – да гориш,
Часът ти аз да съм обсебила.
А ти да ме желаеш лудо
Макар далечна да съм, дива,
Да молиш с устни да отпиваш
Амброзия. Не е ли чудо
Телата ни да чакат в трепет
Едва събудени, вълнение ...
О, няма никакво съмнение,
Били са в друг живот те вплетени.
И нека, преродени, сме свободни,
Че в друг живот едва ли ще се срещнем.
Аз тук съм днес, а ти отсреща
Мечтая си ... не само да говорим.
|
| » * |
nefertiti2 |
2007-04-03 05:26 |
Не тъжи
Защо не спиш?
Защо стоиш с отворени очи
и поглед вперила в простора необятен?
Защо тъжиш?
Защо в душата ти трепти
и стене с болка тъжен вятър?
Нима далеко
нейде във нощта изгаря
последен спомен от целувките горещи?
Нима тъй леко
без сълзи и горест се забравят
отминалите, радостните срещи?
Ти вярваш,
че отново ще се върне той,
пак нежно някога да те прегърне.
И чакаш,
пак сама в притихналия зной
горещите ръце да те обгърнат.
Той няма,
няма да се върне вече.
Отмина тихо... Просто тъй... Отмина...
Измама...
Мислиш и тъжиш далече
от полъха, край тебе който мина.
Поспри! Недей
тъгува по отминалите дни.
По любовта, която той забрави.
С тих повей
някога угаснали мечти,
ветрецът нежен тихо ще разпали.
Найден Найденов |
| » Нощен бяг |
credo |
2007-04-03 06:09 |
Силва Грийн (dakota)
Раздел: Любовна лирика
Нощта свали
презрамките на мисълта,
настръхна кожата на тишината.
По сетивата на съблечената самота
препуснаха рисунките на мрака.
Светът на чувствата
се удвои,
противно на очакванията за смисъл
и премълчанато на уморените мечти
покълна в безпогрешието на истина.
Стандарното
удобство се отдръпна -
в „троянски кон” от рискове се скри,
фантазията , единствена на пътя
препусна с устрема на ново „може би”.
|
| » * |
nefertiti2 |
2007-04-03 07:14 |
Жената е вълшебно цвете,
донасящо безкрайна радост,
създадено от боговете
да ни дарява страст и младост.
Жената е омайно биле,
амброзия от свят далечен,
от устните и щом отпиеш,
завинаги ще си обречен.
Жената е и Рай и Ад,
Ангел, Демон и Фурия,
Обятията и са - благодат,
в минути тежки там се крием.
Жената е опора вечна,
по силна даже от мъжете.
Любов - даряваща ни вечност,
а в същност виж я...
Нежно цвете!
Найден Найденов |
| » За един приятел |
rata |
2007-04-03 10:00 |
За това, което си
и което не си,
за представата, която
се носи из въздуха,
за това, което
знам и не познавам,
за което ти се мислиш,
за небесното, за сивото
те обичам, приятелю. |
| » * |
nefertiti2 |
2007-04-03 18:08 |
Ухание
Найден Найденов
Ухание на горска самодива,
ухание на пролетен синчец,
ухание на зряла житна нива,
ухание на топъл бял равнец.
Ухание на нежна теменуга,
ухание на момина сълза.
Ухаеш ти, а аз съм се изгубил
сред мириса на хиляди цветя.
|
| » у |
machine_gunner |
2007-04-03 18:28 |
ЗАЩО Е ТАЗИ СЛОВОПОХОТЛИВОСТ
- оралните игрички с думите,
фетишизирането на молива,
сатирския нагон към остроумия;
задъханото словосъчетаване
(понякога немощно и безславно);
безбройните прелюбословия
в различен ритъм
за вкусване на странни удоволствия
със женските и мъжки рими
в съвъкуплетите им върху листа
- защо е тази словопохотливост?
Ст. Градев
|
| » *** |
djemka |
2007-04-03 19:12 |
Оплетен в паяжина от мъгла
очите ти сиви облаци
самотен силует си в дъжда
натежал от безсъници.
Безгласен зов си в нощта
сърцето ти скъсана струна,
но не искам пак да сгреша
и се лутам като в просъница.
Две звезди отправяш към мен,
тези твои омайни очи,
да се върна ли, само кажи...
И дъждът май спря да вали. |
| » Здравей Джемка:) |
rata |
2007-04-03 19:22 |
| Много се радвам, че отново си тук. |
| » Рата, |
djemka |
2007-04-03 19:34 |
| здравей , миличка :) И аз се радвам , че отново сме заедно :) Имам проблем с влизането във форума , защото непрекъснато ми забива компа , досега такова чудо не ми се е случвало с други програми и не мога да си обясня защо е така . Като напиша нещо и преди да го пратя и забива и много се изнервям. Тези дни около празниците бях извън София и не съм чела темите и сега трябва да наваксвам , но ми прави впечатление , че много хора липсват от нашата тема, имаш ли някакво обяснение ?:) |
| » ... |
rata |
2007-04-03 19:38 |
| Чае замина, но ще се върне, Кенди има много работа и се включва рядко, Анониме е с нов ник и мисля, че се включи само 1 път, Нефертити е най-постоянната, Перперикон и Муф се включват понякога. Това е общо взето. Ти как си? Ние с Чае ронихме сълзи за теб!:) |
| » ... |
rata |
2007-04-03 19:51 |
| Съжалявам, но трябва да изляза. До утре, Джемка. |
| » Рата, |
djemka |
2007-04-03 20:10 |
аз съм егоист, майтапче, но и аз роних сълзи , обаче това е хубаво нали ? И означава толкова много за нашите човешки взаимоотношения:)
Още кашлям от лошата настинка , но съм по-добре, три дни бях сред природата и слънцето ми помогна. Прочетох назад в темата, че и при теб
нещата се развиват положително и се радвам,че е така:) Желая ти приятна вечер, защото спирам , утре ще викам техник , голяма мъка е с това забиване на компа. |
| » Здравейте, приятели! |
perperikon |
2007-04-03 21:53 |
Странна е тази наша къща...
Държиме я с широко отворени врати и прозорци. Но желаещите да влязат вътре не са много. Може би има любопитни, които плахо надзъртат, но... Какво пък, никого не сме спрели...
Странното е, че всеки от нас минава от тук, оставя по нещо и забързан по своите си задачи си тръгва. Но оставеното нещо не са просто стихове, това са малки невидими частици от душата на всеки от нас. И от тези невидими за окото частици, които витаят в нашата къща, аз съдя за вас, опознавам вашите характери, навици, мечти... Ето сега - май няма никой, но все едно сте тук...
Радвам се за вас, радвам се, че ви има!
Тази вечер се рових в едни стари книги в старата къща при майка ми. Търсих една книга. И я намерих! "Любовна лирика" на Евтим Евтимов издадена през 1982-а. В нея има над двеста стихотворения. В сайта "Словото" са около 40. Ще си направя труда, да ви покажа останалите. Ако някой знае, как може да ги"пейсна" и в "Словото", ще ви бъда благодарен! Ето първото. Повечето са без заглавия...
И ако ти не съществуваш още,
аз мога утре пак да те създам
от болката на тези дълги нощи.
И няма повече да бъда сам.
И пак ще имам радости и срещи,
небе открито, птици и море...
Човек живее в името на нещо
и трябва пак за нещо да умре! |
| » От любимия ми Дамян! |
credo |
2007-04-03 22:07 |
СРЕЩА
Дамян Дамянов
С тебе ни събра случайността,
А можеше нима да се разминем ?
От пътища кръстосан е света
и всеки път е дълъг със години.
Ти щеше да останеш непознат,
аз нямаше да знам, че съществуваш,
аз нямаше да чувствам топлината
на устните, които ме целуваха.
Аз нямаше да стискам твойте длани
да пия от очите ти успокоени.
О, това не можеше да стане
виновникът е нашето рождение.
С тебе ни събра случайността
един на друг сме били просто нужни
и сме се търсили, събра ни любовта,
защото не можеше да бъдем чужди.
Ако бях имала възможност, бих му целунала ръката на Дамян, а на Надето - и двете!
Невороятни са - така ме сгряват, когато ми е студено...
Прав си, Перперикон, наистина оставяме частица и от себе си тука. Някои умеят да ни четат, други не... (Привет, Рата, ок, Луна да бъде!) :)))
Радвам се, че сте отново тук с Джемка, не беше честно да оставите Нефи сама. :)))
Това е добре обзаведена къща, нали, Перперикон, и огнището е винаги стъкнато, свети и топли ли, топли... :)
|
| » Здравейте!!! |
nefertiti2 |
2007-04-03 22:16 |
Колко време чаках да прочета това,
което е написал Перперикон.
Аз ти благодаря Перперикон!
Благодаря ти за хубавите думи.
Благодаря че най-сетне някой
"видя" темата по този начин
и разбира се хората които я правят.
Благодаря ти Перперикон
че възроди тази тема!!! |
| » * |
nefertiti2 |
2007-04-03 22:22 |
Цвете за теб
Цвете за теб!
Цвете и нежност!
Не снобски букет,
а едничко и свежо.
Без повод и думи,
просто - импулс.
В мен някаква струна
тананика си блус.
Ти усещаш това...
Аз пък - ръцете ти...
Изострени сетива
направляват нозете ни.
Времето спряло е
скрито в тъмата,
виж в огледалото,
как блести тишината.
Не танцуваме вече...
Ние просто стоим.
Без да знае - обречен,
блусът вече е химн.
Възхваляващ любов!
Възхваляващ навеки
наш'та чудна любов,
постижима за всеки.
Найден Найденов |
| » * |
nefertiti2 |
2007-04-03 22:29 |
Представяш ли си...
Представяш ли си къщичка в гората
и снежното калпаче на комина,
една пъртина, дето скришом чака
стъпките ти тихо да преминат?
Представяш ли си жарката камина
и липсата на шумните площади?
А бялото спокойствие на зимата,
похлупило поляни и ливади?
Представяш ли си бреговете морски
на острови — далечни и незнайни?
А клюките — на птици, а не хорски —
с които пазят светлите ни тайни?
Представяш ли си и любов гореща
с ласки и целувки всеотдайни?
А трепета на първата ни среща?
Погледите палещо-омайни?
Сега си представи от утре дните,
а днешния — за малко да забравим...
Казваш: не е време за мечтите.
Ала без тях какво ще ни остане?
Найден Найденов |
| » Eh,4e topli4ko i hubavo tuk- |
psiholojkata |
2007-04-03 22:58 |
| kogato mi stane napregnato si poglejdam tuk i vinagi ima ne6to prekrasno i milo za 4etene..Bravo na vas...:)) |
| » Perpi-Malfoy- |
psiholojkata |
2007-04-03 23:06 |
| knigite gi znam po4ti naizust,strahotni sa....:) |
