| » след толкова обстойно обяснение,сладурче |
Lelka_debelkaa |
2007-06-28 08:58 |
| вярно е че малко проверка е необходима, но я искам само от този който може да ми я даде. Не се сърдиш предполагам.Ти пиши и не изпускай нишката, ще чакам. |
| » да вдигна тази тема с непреходно съдържание |
1nomer1sam1 |
2007-06-28 20:37 |
Дундичка, аз ти казвах от самото начало да не се разяждаш от любопитство - аз съм си аз, по-точно Аз съм си Аз - Номер 1, мосю Le numero un, мистър Фърст.
Mara_Maleeva, аз като виден етимолог, етномолог, философ, филолог, филосопедист и лингвист, бих ти казал, че в дебелите речници думата е точно “тълкОвание”. Аз съм ги писал /речниците/.
Lelka, гледала ли си филма “Загубен в превода”?
1 епизод: Morte alla Francia Italia Anela /”Смъртта на Франция е плач за Италия”/
2 епизод: Morte Ai Francesi Italia Anela /”Смърт на французите, Италия се задъхва”/
3 епизод: Morte alla Francia Italia Aspira /”Смъртта на Франция вдъхновява Италия”/
4 епизод: /сниман в Москва/: Morette alla Francia Italia anela /”Черт знает что”/
Други епизоди на този филм гледат ли ти се? :)
|
| » Благодаря ти но.... |
Mara_Maleeva |
2007-06-28 20:48 |
вече виждам:))
тълковен...тълкувам
Автор на правописния речник-Номер 1 съм:)) |
| » Уважаемий мосю Le numero un, |
dundichka |
2007-06-28 21:48 |
че сте НОМЕР 1, за мене няма никакво съмненние, всичките Ви усилия да ме убедите в този факт, бяха успешни. За мене остава цялото удоволствие да се докосна до Вашата ерудиция, да попия от изискания ви вкус, да споделя Вашите безкрайно интересни и убедена съм, напълно автентични спомени.
Ако Ви се е сторило, че имам някакви съмнения относно Вашето име, то простете ме, но аз съм много далече от Вашата класа и като човек с мноого опростено мислене, разсъждавах съответно, а именно - ние, обикновените и по-невежи хора казваме примерно: "Пешо е номер 1". Е, тва е, "Пешо" ми се губеше в цялата картинка и дразнеше разбирането ми за това, че човек трябва да има име, за да бъде Номер 1. Ма какво ли Ви занимавам и аз с моето дребнотемие и крада от така скъпоценното Ви време.
С безкрайно уважение и преклонение.... |
| » тц тц тц |
KOTAK |
2007-06-28 22:38 |
| Ебаси Франсето..Растърси ме изоснови...То извира интелигенция от тебе...Тц тц тц..Ако седна до тебе в някое заведение и ме фанеш за слушател така щи набия кофата че няам думи...тц тц тц...То верно трябва и акъл ама и нерви трябва да има човек |
| » * |
KOTAK |
2007-06-28 22:40 |
| Нищо лично.Изблик на нежност.... |
| » |
1nomer1sam1 |
2007-06-29 19:27 |
dundichka, оценявам твоето преклонение, сал ми направи впечатление, че на едно място си оставила малка буква "в" в израза "изискания ви вкус". Вземи го под внимание!
Впрочем човешко е да се греши, ето и аз съм допуснал грешка /колкото и невероятно да звучи!/ по недоглеждане в предишния си постинг, където "Аз съм си Аз" би трябвало да се чете “Аз съм си Ас”. Но мисля, че ти си го прочела и разчела както трябва. Ако не - сега ти го разясних. Ето подобна тема си обсъждахме с Клод Леви-Строс веднъж. Той казваше, че от момента, когато един звуков обект е възприет като придаващ непосредствена ценност едновременно за този, който говори, и за този, който слуша /в случая - който чете/, обектът получава една противоречива природа, чието неутрализиране е възможно само чрез този обмен на допълващи се ценности, до които всъщност се свежда целият обществен живот. На такива разговори обикновено Ивет се прозяваше и ревнуваше страшно - мен от Клод и Клод от мене, защото я оставяхме да скучае. Иначе не я бъркаше да излизаме с други мадами, стига да не пренебрегваме нея, ето например тя ме запозна с една приложничка Мармозет, която изработваше макраме и плетеше боромееви възли. Готина мацка беше плетачката, след време тя се залюби с някакъв Жак, който използвал възлите й в неговата си работа... Но както и да е - тогава си направихме каренце четиримата, впоследствие тройка, защото Клод отиде в другата стая да разсъждава как един обективен интелект, който декодира, може да се свърже с един херменевтичен интелект, който дешифрира, тоест който приема за себе си смисъла, като същевременно се обогатява със смисъла, който дешифрира... В това време аз с грънчарката Ивет и плетачката Мармозет свързвахме, както се досещате, не само своите интелекти...
Като стана дума за интелект - веднъж си седим с Клод и Ивет в едно монмартърско кабаре, гледаме канкана и изведнъж в салона влиза внушителна група, начело с някакъв оплешивяващ дебелак, който беше обаче с много живописен костюм, и ако трябваше да е въплъщение на нещо, то бих го определил като въплъщение на зъл интелект. А останалите типове до него - у тях никакъв интелект, но затова пък гледаха изпод вежди наоколо, и то някак много лошо. Моментално се опразниха няколко маси, които новодошлите заеха. Питам Клод - какви са тия?
|
| » Уважаемий мосю Le numero un, |
dundichka |
2007-06-29 20:20 |
| взех си бележка, даже отбелязах на нея това злополучно обръщение, израз на вопиющата липса на уважение, която неволно съм проявила към Вас. За самоназидание я преписах сто пъти! |
| » Номер 1, с риск ... |
maia1234 |
2007-06-29 21:00 |
| да нараня непоправимо многобройните почитатели,прекланящи се пред творчеството Ви,трябва да споделя,че докато проследя нишката в разказите Ви,вече съм се отклонила от началото. |
| » *** |
Mara_Maleeva |
2007-06-30 07:39 |
| Възможности! |
| » 1nomer1sam1 |
just_CHARM |
2007-06-30 09:48 |
Необятна фантазия, която не всеки може да разбере и оцени! Ако всичко написано е твое...ЕВАЛА!
Искрени аплаузи от мен и...продължавай!:) |
| » Прелюбезний мосю Le numero uno, |
perperikon |
2007-06-30 09:51 |
Четейки за изтънчен Вий вкус към различни афери с най-известните люде на Вашето време, а тоже и на други времена и епохи, у мен спонтанно роди се идея, да Ви предложа, да станете Вий рекламно лице на нашата фирма. Тя зове се „Бръшнаров, Кокичков и Сие”. Разумеется това име би вкарало в заблуждение голяма част от публиката, че занимаваме се я с мелничарство, я с цветарство, но далече сме ний от тъй прости занимания. Някога някъде някой праотец може би се е занимавал с таквиз дейности - толкоз типични за простолюдието, но не и ний със съдружника ми г-н Кокичков. Бързам да Ви осветля, че всъщност естеството на нашата дейност е един изтънчен аксесоар, придатък на всеки уважаващ себе си джентлемен. А именно това е Бастонът. Не, туй не е грешка! Аз винаги съм смятал, че Бастонът трябва да се пише с главно”Б”! Та предлагаме ний Бастони за всякакъв вкус и за всякакви случаи. Леки бамбукови, внос от Сиам, за разходка в зноен летен ден я в градската градина, я на езерото „Ариана”. Ако случаен ветрец обърне капелата на Вашата дама във водата, то Вий чевръсто ще употребите нашия бастон за измъкване на въпросната капела от водата и ще се превърнете в находчив герой в очите на възлюблената Ви! Предлагаме и тежки Бастони от тисово дърво със седефени дръжки – особено подходящи за политически спорове и прочие дърления. Предлагаме и елегантни метални Бастони от Толедска стомана, с монтирана в дръжката кама – ха нека улични разбойници да посмеят да Ви нападнат в късна среднощна доба! И йоще много, много видове Бастони предлага нашата фирма.
Предлагам Ви следний контракт - „Бръшнаров, Кокичков и Сие” поемаме безплатната доставка на всичките Ви Бастони от тоз момент нататък, както и еднаж годишно билетите Ви с трен до Париж и обратно! В замяна, многоуважаемий мосю Le numero uno, Вий задължавате се, да не ползувате изделия на конкурентни фирми и навсегда така да държите Бастона си в ръка, че да е виден нашият рекламен надпис на него! Пък след година можем и да преразгледаме условията и да увеличим предлаганото!
Искрено Ваш – Бръшнаров.
|
| » Уважаеми номер едно.. |
maia1234 |
2007-06-30 10:56 |
| ще изглеждам смешна във Вашите очи(не че не изглеждам такава и в очите на другите),ако пропусна да сложа формата за уважение пред ника Ви,бих искала още да споделя,че макар поради сприхавост и нетърпеливост на характера си за жалост да съм загубила способността да проследявам нишки по-дълги от три запетайки,затова пък, както Вие като изтънчен естет надявам се забелязвате, все още не съм изгубила чувството си за хумор,което единствено ме водеше при написването на предишното ми обръщение към Вас. |
| » |
1nomer1sam1 |
2007-07-02 12:17 |
dundichka, ето едно достойно за пример поведение!
maia1234, мисля, че малко послъгваш за трите запетайки, аз например наброих цели пет в последния ти постинг.
Много съблазнително предложение, любезни господине Бръшнаров, касающо една животрептуща нужда на, както сам отбележавате, всеки уважающ себе си джетлемен. Аз като такъв, разбира се, не съм пропуснал да се снабдя с въпросния аксесоар, спомням си каква полза ми стори той, когато се връщах веднъж в моите палати
от нощно парти и около мене, вероятно примамени от гурманския аромат на пастет, носещ се от жабото ми /няма да уточнявам поради каква причина/, се скупчи цяла сюрия улични кучета... Но условията, които ми поставяте, а именно: навсегда да държа бастона си така, че да се вижда надписът, ми се струват невъзможни за изпълнение... Дори в описаната вече ситуация, която ми наложи да го въртя наляво и надясно - естествено, че едни кучета биха видели надписа на бастона, други ще го видят само откъм дебелия край...
Ами представете си само, че съм с някоя карач... дама и решим с дамата да изконсумираме своята среща? И аз в това време кое да гледам по-напред - дали бастонът е изправен, или дали му се вижда надписът? Мога ли да съм сигурен къде ще са воайо... наблюдателите, за да съобразя с тях своя изглед? Не, много обязающи ми се струват тези изисквания, затова съм принуден да отклоня вашата изкушающа оферта.
|
| » Прелюбезний мосю Le numero uno, |
perperikon |
2007-07-02 12:39 |
простете ме за чрезвичайната грешка! Възбуден от идеята Вий да представлявате „Бръшнаров, Кокичков и Сие”,аз като първолак преминал във втори клас с успех 3.00 в годината на раждането на Н.В. Симеон ІІ-и, съм изпуснал пресъществена подробност в моето предно писмо. А именно - въпросний надпис да се вижда само и най-паче на публични места и сбирки. Разумеется Ваший личен живот си е неприкосновен и „Бръшнаров, Кокичков и Сие” не се интересуваме с кого се срещате - с карачки, шантонерки или актриси от вариететните театри /Да ме простите за неушеприятните думи!/. Но тъй като виждам, че имаме сходни интереси и занимания в свободното от гешефти време, то най-добре би било да се видим и да обсъдим подробностите по евентуалний ни общ контракт в избрано от Вашия прешарментен вкус във вечерните часове. Женската компания и шампанското са „Бръшнаров, Кокичков и Сие”. Очаквам положителний отговор!
Ваш Бръшнаров |
| » Пардон! |
perperikon |
2007-07-02 12:42 |
| ... Но тъй като виждам, че имаме сходни интереси и занимания в свободното от гешефти време, то най-добре би било да се видим и да обсъдим подробностите по евентуалний ни общ контракт в избрано от Вашия прешарментен вкус заведение във вечерните часове. Дамската компания и шампанското са „Бръшнаров, Кокичков и Сие”... |
| » Да се възползувам и аз. |
n1i1 |
2007-07-02 15:29 |
Господа, част имам да Ви поканя в моя изискан ресторан "При Мадам". Атмосфера - изискана, публика - отбрана, готвач - от странство, музика - последна мода, компания за самотни господа - красива и без зарази ....
Ще се радвам да Ви отделя най-доброто сепаре. Ако господата са доста заможни, могат да вкусят труфели и омари по французки рецепти. Шампанското вече се студи за Вас.
Искрено Ваша
Мадам Нели |
| » |
1nomer1sam1 |
2007-07-02 17:07 |
Благодаря за разясненията, уважаемий господине Бръшнаров, но от вашето безспорно щедро предложение читающата публика би останала с впечатлението, че вкусът ми е на допотопен ретроград, а пък самият аз съм ако не немощен поради възраст, то слаботелесен по сложение, та ми трябва наложително подпирателен аксесоар. Затова, вземайки предвид супербната ми физика и напредничавия ми мироглед, се отказвам от възможностите, които съизволихте да ширнете пред мен, сиреч не бива да тълкувате моя отговор като положителен. Лелея надеждата, че той не ви е хвърлил в огорчение, преминаващо в отчаяние, както и че нашите сходни интереси и занимания може би ще намерят своeто пресечение в бъдеще.
Благодаря и на мадам Нели за пикантния анонс /вече внесох в тефтерчето си адреса/, но започва да ми се струва, че темата ми придобива некакси комерчески характер. Моля, моля, ако нещо се рекламира в нея, то това съм само и единствено аз - Номер едно, мистър Фърст и т. н.
|
| » |
1nomer1sam1 |
2007-07-02 17:36 |
Но да продължим предишната фабула, защото се страхувам, че maia1234 /а и не само тя/ ще изпусне нишката. Бях стигнал до влизането на групата непознати в монмартърското кабаре, което предизвика смут сред клиентите. На въпроса ми кои са тия Клод /нали помните, че седяхме с него и грънчарката Ивет на масата/ отговори, че това е прочутият дон Ултра Марини на артмафията с неговите бодигардове. После ми разказа някои неща - оказа се, че мафиозите от Колора Ностра бяха опасна работа и хич не си поплюваха. Бяха монополизирали снабдяването с бои, платна и палитри и целият Монмартър беше пропищял от тях. Художниците правеха-струваха - все до тях опираха. Веднъж един търговец направи опит да разкъса монопола и даде платна /под предлог, че са холандски чаршафи/ на брат си, който се пишеше художник, но мафиотите отрязаха ухото на брат му и го пратиха в колет на търговеца... Абе голяма трагедия, ви казвам! А този с отрязаното ухо полудя и го вкараха в лудница. Ех, имаше талант, момчето, макар че не го използваше както трябва. Веднъж беше нарисувал - какво мислите? Старите си обувки, едни такива напукани, скъсани, разкапани, с увиснали връзки... Абе, Ванчо /тъй му виках аз/, барем чепиците ти да бяха от крокодилска кожа, от 1800 франка, че да ги нарисуваш! Друг път пък ми показва картина - как пейзани ядат картофи. Че кой ще ти го гледа това, на кого е интересно, всички са виждали такива муцуни, ти нарисувай един прием или един бал, или пък пир - как и какво яде и пие аристокрацията или поне едрата буржоазия... Нарисувай там как лебедът уножда Леда, да я ева, или Зигфрид възкачва Одета насред езерото... Или пък поне вземи направи портрет на някой големец - на кмета, на мера, на началника на жандармерията... все ще е от полза! Ама Ванчо си знаеше неговата - рисува, моля ви се, някакви плесенясали лодки на Сена... няма пирати, няма пленена красавица... Или пък слънчогледи, абе ей, не вземеш да праснеш един букет с орхидеи, с гладиоли там, с магнолии, или поне с китайски рози, все ще е по-екзотично и ще може да продадеш нещо... Не ме слушаше, хеле като отиде в лудницата, му дойде малко умът в главата - нарисува главния лекар, ама то кел файда... Отиде си беден и луд.
Неговият приятел Пол и той, за да се спаси от дългата ръка на артмафията, замина далече - за Таити ли беше, за Хаити ли... |
| » Напълно сте прав, Мосю. |
n1i1 |
2007-07-02 18:02 |
| Странно племе са артистите. Един художник идва при мен. Гладеен .... За една супа рисува. Един дин казва: "Може ли да нарисувам Верчето?" Верчето ми е най-хубавата. Съгласих се и момичето седна да позира. След два дена ме чака на врата. "Ето, Мадам, готова е." Поглеждам и като писнах: "Кой я уби и насече така? Клиент ли? Горкото! Крачето на главата му турил изверга." Не могат да ме успокоят. А този рисувач ми разправя: "Това е кубизъм, не разбирате ли?". Кубизъм ли?! Един кубик дряновици в главата ще му счупя. |
