Началото на разработването на българските микрокомпютри започва през 1979 г. Първоначалните модели (ИМКО - ИМКО е съкращение от Индивидуален Микро КОмпютър) са разработени и произведени от ИТКР (Институт по Техническа Кибернетика и Роботика) към БАН през 1980 само в 3 броя. През 1981 са произведени още около 50 броя от ИМКО-1. След доброто им посрещане от потребтелите, които ги намират за лесни за работа, през 1982 г. започва масово производство на 8 битовите компютри от серия Правец. През 1984 започва и производството на професионалните компютри от серията Правец 16. Компютрите от серията Правец, са наречени на родният град на Тодор Живков - гр. Правец, където е построен и завода, в който са се произвеждали.
Първото международно преставяне на ИМКО е на Международния Симпозиум по Роботика в Лондон, като ИМКО е управлявал българският робот-ръка - РОБКО-01. Управлението на робот чрез микрокомпютър било изключително впечатляващо дори за специалистите от САЩ и Япония, които до тогава ползвали миникомпютри за управление на роботи, докато представеното от България решение струвало десетки пъти по-малко и било значително по-лесно за използване.
След невероятния успех на ИМКО-1, през 1982 г. се създава неговият усъвършенстван вариант ИМКО-2 и започва неговото серийно производство в Прибостроителният Завод в гр. Правец под търговското име Правец-82. След кратка пауза през 1985 г. започва бързото създаване на нови модели компютри от серията Правец. Производството на компютри се стабилизира и се извършва изцяло в специално създаденият Комбинат по Микропроцесорна Техника в Правец, като България започва да изнася голяма част от продукцията си за страните от СИВ и по-специално СССР. Производственият капацитет в КМТ Правец е предвиден да бъде до 100 000 компютъра годишно, но този капацитет никога не е достигнат. Най-големият достигнат пик в производството е когато България произвежда 40% от компютрите използвани в страните от социалистическият блок (60 000 компютъра годишно), като по това време за производството са ангажирани над 300 000 работника а произвежданата продукция е на стойност над $1.3 млрд/годишно. Създават се множество заводи за произведство на периферия, като ДЗУ - Стара Загора, ЗМД - Пазарджик, ЗЗУ - Пловдив, завод Аналитик в Михайловград (Монтана) произвежда мониторите. Благодарение на този бум в производството, през 80-те години на XX век, България се нарежда на трето място в света по производство и използване на електронни устройства на глава от населението. Също така голяма част от електрониката използвана от руската космическа програма също е българска (напр. модулът за автоматично приземяване на руската космическа совалка), което също нарежда България на трето място в света на база развити космически програми (след СССР и САЩ).
Създаването на аналози на компютри на големите фирми се налага като тенденция през 1980-те години, като България не отстъпва на икономиките на Сингапур, Тайван и Южна Корея. През тези години е било въпрос на престиж всяка по-сериозна икономика да произвежда аналози на Apple или IBM.
Основно компютрите Правец са се произвеждали в КМТ - Правец (Комбинат по Микропроцесорна Техника Правец), както и в БАН. Почти всички модели на Правец 8 (ИМКО-1, ИМКО-2, Правец 82, Правец 8М, Правец 8А, Правец 8Е, Правец 8С, Правец 8S, Правец 8VC) са изцяло съвместими с архитектурата на Apple II. Единствено Правец 8Д е базиран на Орик Атмос. Компютрите от серия Правец 16 (Правец 16, Правец 16A, Правец 16H, Правец 16ES) са базирани на IBM PC.
|
Здесь будут даны некоторые моменты истории развития меня, как программиста, оказавшие значительное влияние на результат этого развития.
Первый язык программирования, который я знал бы ЛОГО, в 1990 году я прочитал первую книгу по программированию, как раз об этом языке. Мне очень понравилось.
Первую программу больше 1000 строк я написал в осенью 1992 года, компьютером моим в то время служило странное устройство под названием БК-0010, с каким-то ещё индексом, не помню. Язык - Бейсик, естественно (других, у меня не было, точней был один, и я даже на нем писал мелкие штучки, но для чуть большего он уже был неудобен), сама программа была экономической игрой, называлась неоригинально - "President", игра в текстовом режиме, играющий обладает каким-то стартовым капиталом, может его увеличивать покупая и продавая акции, недвижимость и ещё какие-то способы были (банк например) . Игра походовая, с каждым ходом у игрока увеличивается возраст, можно попасть в тюрьму, и тогда возраст увеличится сильно. Самое главно - общественное влияние изменяющееся в зависимости от возраста, капитала и имущества (после тюрьмы оно, влияние, сильно страдало), раз в четыре года проводились президентские выборы, и играющий мог в них участвовать, заплатив немалую сумму, чем выше было общественно влияние тем больше шансов быть избраным, цель игры - стать президентом.
С сентября 1992 года нас в школе учили одному интересному языку, это было "E", система - "Кумир", это русский язык программирования, он близок к Паскалю.
В сентябре 1993его года мне купили настоящий компьютер - (286/25MHz/20Mb HDD/monoVGA) я начал изучать Си, так как к этому времени я уже знал четыре языка программирования (ЛОГО, Бейсик, Фокал, Е) очень быстро разобрался и мне очень понравился Си, но по программе нашей школы я должен был писать программы на Е, и зимой(93-94) я написал вторую большую (тогда для меня эта программа казалось большой - 1000 строк) программу: "Лабиринты" на этом языке, это была игра puzzle, 2D, маленький человечек ходит по уровням собирает там что-то, цель - проити все лабиринты (уровни), был конструктор этих уровней.
В 1994 году, с весны я начал изучать asm x86, осенью писал небольшие, но глупые (ничего не делающие) TSR'ы, увлечение низкоуровневым программированием быстро прошло, осенью 1994 года, мне купили 386 DX/4Mb, и я начал писать на С++, также в связи с первым знакомством с Windows появилось желание писать под него, но мечтам было дано осуществиться несколько позже. Зимой (94-95) я писал на С, и всё более С++, библиотеку интерфейс пользователя (по подобию TurboVision), да С и С++, конечно Borland, сначала (в 93-нач 94) 2.0, потом (осенью 94) 3.0.
Осенью - зимой я начал писать интерпретатор команд "Робот", небольшой текстовый редактор, где набираются команды некому устройству, а потом переключение в грфический режим, где это устройство выполняло эти команды. Весной я учился некоторым вещам: основы распознавания звуков (как это делается), принципы компиляции выражений. Также имел довольно интерсный опыт: Программирование на скорость, за пару часов я писал тетрис, правда не до конца (линии не сбрасывались) или Columns (тоже не не успел сбрасывать). Этой же весной я начал изучать программирование по Windows, перешел на MSVC 4.0 написал первые программы по Win.
Это повествование заканчивается летом 1996 года.
Цяла Русия тръгна с Българското ЛОГО.Обаче при тях разработката на ЛОГО продължава и до ден днешен..Новата версия на ЛОГО се казва ГЕЙМ ЛОГО и възоснова на Българското ЛОГО.А ние патентоваме крави и офце.
|
