Първи епизод
Блудният син се завръща
Преди време Картофа бе разказал как откачалници го дебнат в БИЛА. Ето и моята поучителна история. Минавам вчера покрай един супермаркет и се сетих, че нямам вода в раницата. Влизам. Оставих си нещата в една от клетките, където се пускат 50 стотинки. Изваждам монетата, обаче нали съм с две леви ръце, изпуснах я и тя се търкулна някъде си. Извадих втори 50 стинки, заключих, влязох, взех си вода. На излизане си отключих клетката, и бях сигурен, че и другата монета ще избяга от мен. Вместо това обаче ... видях старите ми 50 ст., които се бяха сгушили в едно ъгълче. Наведох се и си ги взех. До мен имаше майка с дете, които ме погледнаха недоволно. Майката измърмори на хлапето- "Не си достатъчно бърз, виж баткото те изпревари. Ние първи ги видяхме ". Ама че нахалство, моите блудни стотинки избягаха, поживяха на свобода, и пак се върнаха вкъщи, друг път ще ги оставя на някакви случайни анонимници...:) Мислех да ги поставя на специално място, че повече да не бЕгат, но размислих, нека са свободни, когато им се прииска, да се разходят, и да се върнат...
Блудният син НЕ се завръща
В Английската градина в Мюнхен си намерих химикалка със знака на Зюддойче Цайтунг. Нали съм прибрано момче, веднага се озова в раницата ми, и немското пособие за писане заживя в България. Един ден отивам в банка, попълвам платежно с "немкинята", и може би нещо се бях развълнувал от голямата сума, с която се разделях, и... забравих химикалката на масата в банката. Отдавна забравих за парите, на за "германката"- НЕ... Защо избяга от мен, лошо ли се грижех за нея, стоеше като принцеса на бюрото ми, ползвах я в специални случаи... Съдба... Обаче после си помислих, баси простата химикалка, избЕга от некой достолепен германец, озова се на Балканите, но поне при що- годе цивилизован човек като мен, сега къде ли се мъчи, примерно в миризливия джоб на охранител от банката... А може пък да е заминала за Япония, ако след мен през банката е минал някой от Страната на Изгряващото слънце... Знам ли...
:) |
Влизам в една банка и кво да видя. На една масичка се трапосала една химикалка и ми намига. Такова чудо не бях виждал. Приближавам се, взимам химикалката, а тя ми шепне:ich liebe dih..Гледам на нея знака на Зюддойче Цайтунг. Викам си: -това е вълшебна химикалка и муш в джоба.
След два дена заминах за Мюнхен. Разхождамх се из Английската градина и чувам: -"моля те пусни ме" Оглеждам се няма никой. Бре мама му стара, значи вече чувам гласове...После се сетих за химикалката, извадих я от джоба, а тя цун по бузата ми и беж в храстите.
И до сега не мога да разбира какво се случи....Мистерия.
|
