Втори ден от пребиваването ВИП-овете в къщата на Биг Брадър. Реализирали се успешно личности, "огледалото" на нашето общество. Хора които са станали известни, използвайки своите способности, положили усилия, пробивали си път /е, всеки по различен начин, кой както може/, за да постигнат висок социален статус. Очакването ни към тях е да видим сила и психична зрялост. Още на втория ден обаче виждаме на екрана разплакани лица, междуличностни конфликти, прищевки, недоволство. И играене на много роли. За привличане на още по-голяма аудитория. За да са харесвани. Нормално. Те са ВИП. Изводът за зрителя обаче е, че тези хора чувстват преголяма тревожност и безпокойство,а трябва да се справят по някакъв начин със своята напрегнатост, включваща в себе си и стреса, че са по 24 часа пред милионна може би аудитория. В случая напрегнатостта е голяма и води до промяна и необходимост от възстановяване на равновесие. Тогава идват на помощ психологическите защити, за да намерят тези хора спокойствие и да извадят напрежението извън себе си. Всъщност защитите представляват опити на личността да се справи с трудно решими проблеми, причиняващи дискомфорт. Целта им е да предпази цялостта на положителния Аз-образ на личността, въпреки че служат не за решаване, а по-скоро за замаскиране на проблемите. Хората непрекъснато се сравняват един с друг. Всеки го прави. И всеки по различен начин преживява себе си. Но всеки иска да е най. Най-добър, най-харесван, най-красив, най-талантлив и т.н. Една от участничките непрекъснато обвинява останалите 11 човека, че не я харесват. Това е вид проекция- приписване на други хора на собствените мисли, чувства, преживявания и отношения. Тази участничка проектира върху съквартирантите своето собствено отношение към себе си. А разплаканите лица? Не е ли това използване на друг защитен механизъм, наричащ се регресия? Връщане към по-ранен етап от развитието на личността – етап, в който индивидът е бил по-щастлив. Когато човек е дете, той плаче, на него му се задоволяват прищевките. Може да се разглежда и като своеобразно “инфантилизиране” или нежелание човек да порасне. А хуморът? Прекалено натрапващият се хумор също е вид избягване /или коригиране/ на действителността. Постоянните шеги и приповдигнато настроение могат да се разглеждат като опит за представяне на една по-привлекателна реалност. Все пак къщата на Биг Брадър е едно затворено пространство. А вътре в къщата живеят макар и временно хора като всички нас, със своите предимства и недостатъци. Очакват ни още много изненади, и приятни и не толкова приятни за гледане и слушане. Това зависи от нашата нагласа и начина по който възприемаме хората, в случая-известните личности.
Диана Апостолова - психолог
|
