тема	автор	дата
» Ще можем ли да си простим? :))	Eli_as	2007-05-11 18:27
А можеби по-вярното е да кажа помирим.... След всичката помия, която се изля тук, след цялото това "лаене", "чалгари" и "античалгари", "тъпаци" и "умници", "селяни" и "випове", "грозници" и "хубавици", "агенти" и помирители, "кошмари" - ще можем ли да си подадем ръка и да продължим си "говорим" без предубеждения един към друг? :))) Научихме ли нещо за нас, за другите, разбираме ли ги, по-добри ли станахме, или напротив? Една друга тема гласеше "Всичко отмина".... И сега след толкова "размисли и страсти", какво?! :))) Поздрави!
» :)))	Eli_as	2007-05-13 17:27
Всъщност вече започвам да си мисля, че "това помирение" ще е по-възможно, отколкото смятах в началото...Даже има наченки за него във форума....:))) Поздрави на всички! :)))
» о разбира се	Lelka_debelkaa	2007-05-13 18:17
нали все пак обсъждахме една игра само, няма лошо, че всеки си е държал и подкрепял своя фен, били сме и по-лютички но сме обсъждали играта не смятам, че трябва да се влияем от такива неща и да не си говорим или недай си боже да се мразим, много е недорасло важното е че си извадихме поука от играта, как не трябва или трябва да се държим в дадени ситуации и най- вече че се забавлявахме ,а кой спечелил или загубил в играта разбира се всеки от тях си продължава напред.Не сме съвършени нито ние нито те. Как върви работата и настроението как е по-добро надявам се?
» хубава тема	4231	2007-05-13 19:21
...
» Лелче,	Eli_as	2007-05-13 19:54
отново ти благодаря - много хубав отговор, с много истини в него. :))) Аз още бачкам, а настроението...какво да ти кажа, не съм от тези дето мрънкат и се оплакват, лесно не падам духом, но днес страшно се разочаровах и скоро няма да ми мине... Все пак - благодаря за подкрепата! ;)
» я стига работила остави и за утре	Lelka_debelkaa	2007-05-13 20:31
а до пенсия знаеш ли колко има, усмихни се и се забавлявай,не се натъжавай и ако имаш възможност по Нова дават матрицата а по БТВ чакала изплакни поглед защото аз това смятам да направя.
» Ели	suzi711	2007-05-13 20:33
Не го взимай толкова навътре ако е за работа.Не че не е важно но има едни дни, в които каквото и да захванеш не върви. На работа, не ти спори… като вървиш по улиците се пънеш, като извънземно турнато преди секунди в човешко тяло, когото и да потърсиш – не го откриваш, а хората, с които ти се налага да общуваш служебно, са или дълбоко и лично разстроени и не им е до работа, или са гневни и решават, че си подходяща и добронамерена мишена, или пък просто си те ебават както пише по книгите… абе кеф…. На мен миналата сряда ми беше "ден" , днес май ти си наред :)).Разкажи ако ти се пише - помага да знаеш :)
» сузи много ме разсмиваш	Lelka_debelkaa	2007-05-13 20:38
я кажи как направи рибката на тиганче или фурна,
» suzi, лелче	Eli_as	2007-05-13 20:42
Наистина ви благодаря за хубавите думи....:))) Като гледам в другата тема как сте се размечтали.....и мен ме заразихте!! :)) Сузи, много си права за работата, аз по принцип не се връзвам много в професионално отношение, по причините които изброяваш. Но в случая проблема е с доста близък човек...Не е здравословен, слава богу. Но в семейството взаимоотношенията са сложни, особено когато са съпроводени с "утежняващи обстоятелства"...Искам да споделя, но незнам дали сега ще имам време, а и темата е доста дълга...Пък и вие сега сте в такова хубаво настроение, просто сърце не ми дава да развалям идилията!....:))))))))) Мисля и аз като се прибера, да си взема едно бяло винце /то ми е любимото питие/, ще спретна едно мезе, вдигам краката на една табуретка и.....му отпускам края! :))) Пък проблемите...край нямат, но сега съм толкова претоварена, че едва ли ще стигна до някакво решение...
» не се наскърбявай	Lelka_debelkaa	2007-05-13 20:46
пийни си винце и се отпусни ако решиш после ни кажи какво ти е на сърцето ако можеме да ти помогнем на драго сърце.
» OK, лелче но..	Eli_as	2007-05-13 20:49
вкъщи нямам компютър, така че едва ли ще мога да разкажа тази вечер, дори да ми се прииска...:)) Вероятно утре, като дойда пак на работа. Ех, как се радвам, че попадам на свестни хора....:)))
» Приятна вечер	Eli_as	2007-05-13 20:56
ви желая и до утре! :))) Виното е добро начало за вечерта, да видим какъв ще е края....;)
» Хехе	suzi711	2007-05-13 20:57
Рибата още не и виждам края и тичам между тигана и PC-то (това отговаря на въпроса как я правя май?).А моичкия поканил едни колеги рибари и сега се пулят в някакъв мач и само ми шъткат...Та режа салати, пържа риба и си бърборя междувременно :)) Ели...утре надявам се с други очи да погледнеш проблема...нали знаеш човек като преспи с една мисъл...Кой знае, дявола може да не е толкова черен, макар че когато се отнася за близки това май не важи...Както и да е - лека почивка и ако утре имаш настроение за разказване тук съм с разперени уши :)).
» И понеже ми е скучно	suzi711	2007-05-13 22:32
и май ме е хванала пак словестната диария, ще разкажа специално за Ели за караници...разкарваници..и гадни дни (нищо че нейният проблем не се оказа служебен...жалко за което).Та такъв гаден ден ми беше сряда, ама имаше едни такива натрупващи се фактори, които подействаха като силен катализатор на моята по природа добронамерена душа и изкараха дзвера наяве. За какво говоря ли? Нека първо да попиша малко за една от любимите ми държавни институции, а именно – най-великата агенция на всички времена – “Държавната агенция на младежта и спорта”…мда, казали са хората, че не можеш да избягаш от късмета си, ама по отношение на тази институция имам чувството, че майка ми ми е метнала пъпа, по някоя от терасите и , непосредствено след моето раждане, щото все нещо натам ме влече и ми се намира работа. Та какво стана? Сряда се обаждат от таз велика агенция и казват… “Трябва да подпишете един протокол, защото не можем да ви преведем парите без него /тез пари ги чакаме 2 години/ и трябва да стане до края на седмицата”.. Ок, нормално е… има три дни и това е период от време, в което колкото и да си ангажиран, можеш да си разместиш графика и да намериш един час за височайшите властимащи. Да, ама не. Последва второ обаждане. “Ама спешно е, днес да дойдете да подпишете протокола, а това с печата може да се отложи до понеделник”… ми ок… само където те се обаждат на една мацка, която е шеф на организацията и която е се ситуира в малкото градче в средата на нищото, в което и аз до скоро бях, а после тя звъни на мен, а после аз говоря с шефовете, а после ходя и им се обяснявам като девствена ученичка – щото друго си е от ДАМС да те мотаят и да се ебават с теб.Както и да е… организирах се и в 13.30 бях във великата българска институция. Първо не искам да обяснявам къде се намираше стаята, в която трябваше да отида – лудница. За да стигна до нея трябваше да се кача на втория етаж, от там да тръгна по едни скрити стълби и да стигна до първия етаж и там в дъното му е въпросната стая на въпросните бюрократченца. Аз разбира се се вбесих, докато ги издирвах, защото що за институция ще си назначи служителите, които се занимават с регионална координация в толкова забутано място… ама по-забутано и от френските катакомби :)))… а уж работим за улесняването на гражданите и за тяхното благо… да, да…говорете ми… може и да започна да се възбуждам и да ви вярвам. Та открих стаята, почуках на вратата и “О, чудо на чудесата” – там ме посрещна едно младо, усмихнато и лъчезарно момиче… не можех да повярвам – ведър служител…тея са се сбъркали нещо. Както и да е…градоносният облак, който се беше залепил на челото ми и се отразяваше в очите ми, започна да се разсейва и аз започнах да се усмихвам…започнах процеса, но много бързо беше прекратен. В момента, в който прекрасното девойче ми даде да прочета протокола преди да го подпиша, видях че има грешки, които са чисто технологични такива. Видях, че има промяна на политиката и че ни удържат суми, които са надвишени по разни пера, но не правят баланс с другите пера, където са изразходени по-малко средства, както бяха казали…оф, задълбавам… както и да е… попитах е, поради защо така не се прави баланс, а тя мило ми каза: - Ами, не знам..правя това, което са ми казали – погледна засрамено и започна да чупи пръсти. - Добре, когато подписвахме договора и уточнявахме подробностите във финансовият отчет ни казаха, че ще има баланс и че преразходът в едни пера, може да бъде за сметка на неизразходените суми в други пера. От кога е тази промяна, за която ми говорите и в следствие на която изгаряме с известна сума пари? – тонът ми беше спокоен и равномерен, а хората които ме познават, знаят, че започна ли да говоря така , ще стане страшно - Ами не мога да ви кажа, разбирате ли… правя това, което са ми наредили – момичето започна да се притеснява още повече. На мен ми стана мъчно и с почти благ тон я попитах, дали може да попита някой, а тя още по-благо ми отвърна: – Всичките ми шефове са в командировка. Аз започнах да скърцам със зъби, но си премълчах. Пожелах да видя все пак финансовият отчет, за да знам какви суми ни се удържат и за кои разходи и след това, започна едно много активно издирване на финансовият ни отчет, сред другите бумаги, което отне около 5 до 10 минути. Положително влияние оказа, проведеният от мен телефонен разговор, за същия период от време, така че – хаосът и неспособността на девойчето да се ориентира не ме изнервиха много. Та, след като ми даде въпросният финансов отчет и прегледахме разходите се оказа, че има техническа грешка в изписаните суми и една сума, която изобщо не е вписана. Аз споделих за направената от мен констатация, а то ме погледна кат жертвен агнец палача си, което определено в случая не ми подейства разнежващо и я помолих да коригира грешките и да поправи пропуските. Тя го направи… след като разпечата три пъти тези протоколи, защото имаше някакви проблеми със страницата и текста върху нея, дойде време и да се подпиша. Подписах се и започнах да задавам въпроси от типа: - Кога ще бъде подписан протокола от Председателя? - Кога да дойда и да взема копието за нас? - Кога ще ни преведете средствата? Момичето ми каза, че г-жа Х няма да подпише този протокол без печат и че трябвало документите да бъдат подписани и подпечатани до понеделник. В този момент побеснях и казах: - А защо беше нужно да идвам ДНЕС, за да се подпиша? - За да сме сигурни, че сте заинтересовани…. - Моля?! – това беше казано през зъби - Ами да, за да сме сигурни, че сте заинтересовани и защото на мен така ми казаха да направя? – тя продължаваше да гледа като невинно теле, попаднало в касапница, което не ми повлия по никакъв начин… е може би малко, ама много малко… - Знаете ли какво ми коства изпълнението на безумната заповед, която са ви дали? Кажете ми какъв е смисълът да разкарваш един път човек, да дойде да се подпише, да го караш да идва втори път, за да подпечатва, трети, за да си вземе екземпляра от протокола и четвърти, за да ви донесе IBAN-а и всички други банкови номера? - Ама на мен така ми наредиха – продължаваше да повтаря малоумно тя, с което ме изкарваше от кожата ми още повече. В един момент капитулирах. Осъзнах, че с безмозъчни, лъчезарно усмихващи се същества, които са роботизирани и сляпо изпълняват заповеди няма какво да спориш. Направих предложение да ми разпечата в два екземпляра бланката, да си взема, защото така или иначе тази седмица отивам в града Х и ще ги подпечатам и в понеделник ще и ги занеса. Момичето, което явно бе силно притеснено и загрижено, да не би да направи нещо нередно замълча и накрая каза: - Не мога да ви ги дам. Това са документи и е конфиденциална информация? – Ето това беше капката, повярвайте ми…това беше - Кое е конфиденциалното на тази информация, можете ли да ми кажете?Толкова е конфиденциална, че дори вие преди да ме извикате не сте я погледнали, за да видите сама направените грешки и липсващи цифри. Щом е толкова конфиденциална, защо ми позволихте да изчета съдържанието на протокола по телефона, а не ме спряхте? И бихте ли ми казала какъв точно документ е това? Един документ е такъв, тогава, когато е подписан и подпечатан и то от двете страни, а това което държа в ръката си са просто хартийки…държа преработени дървесни трупове /не го казах точно така, но споменах думите дървета и убити… май/, но не и документи. Ако обаче не можете да вземете решение дали да ми ги дадете или не – вървете да питате някой от липсващите си шефове, а аз ще ви изчакам…. – ето тук спрях, за да си поема въздух и да осъзная какво съм казала… момичето ме гледаше опулено… и наистина излезе… отиде някъде, върна се и ми каза, че може да ми ги даде. Аз казах – Прекрасно. Свършихме ли? - Ми не, точно… - нали ви е ясно това “Не точно” какъв ефект имаше върху врящата ми кръв? Ръмжащо попитах какво още има да се прави, а момичето ми каза: – Ами аз тук така… в перо “Други” сте направили преразход от 1.73 лв, а в протокола е написано 0.47 лв. и искам да ви кажа, че ще си остане така, за наша сметка, защото аз не знам какво да правя и коя сума да пиша, а ми казаха, да се водя от протокола. - Аууу, колко мило – сарказмът ми пореше въздуха – опростили сте ни 1.40 стотинки? Искам обаче да ви помоля да нанесете реалната сума в протокола, защото ако се окаже, че трябва да идвам още един път, за да подписвам и подпечатвам протоколи, защото се объркали сумата и защото сте решили да следвате сляпо написаното в протокола, ви гарантирам, че ще се срещна с началника ви /не, че ще хване някакъв декиш, ама на мен ще ми олекне/ и ще му разкажа с подробности за разговорът ни днес и най-вече за професионалната компетенция на служителите в отдела. И освен това искам да знам, че взаимоотношенията ми с ДАМС са приключили – веднъж и завинаги. Та, коя сума последно остава в протокола? Момичето се беше изплашило, въпреки че аз не крещях или нещо такова, само си говорех и каза, че протокола остава така. Пожелах и приятен ден и тръгнах да излизам от катакомбите. Излязох в 14.30 часа.. един час си беше отишъл, безвъзвратно ми го убиха…. После… после последваха две подобни срещи и разговори, като по време на едната ми се наложи да говоря с една силно и дълбоко повярвала си съпруга на един много известен човек, който е със силни властови позиции в момента. Та тя беше решила, че липсата на внимание от страна на мъжа и и желанието и да блести и да бъде център на внимание трябва да бъдат за моя сметка и да си ги изкара на мен… е колкото и да ми е неприятно… мога да кажа, че тая високопарна фръцла ме накара да се чувствам кофти и да се дразня от още една категория жени, а именно – тези, които си намират финансово състоятелни или овластени типове, които да ги чукат, в следствие на което решават, че са най-прекрасните и най-незаменимите и го демонстрират пред всеки. Особен вид удоволствие изпитват, когато го правят с два пъти по-млада жена / такава като мен, например/, за която знаят че зависи от тях и няма какво да направи, тъй като работят заедно… бе мани… понякога ми се повръща от тия жени и ме е срам, че съм такава…Понякога и от живота ми се повръща...ама не често слава Богу :))
» :)	maryjane991	2007-05-13 22:38
e to nqma kakvo da si proshtavame spored mene .. :) tuka prosto obsujdame edna igra ..i vseki si kazva mnenieto i podkrepq svoq favorit :d .. ..ne mislq che ima obideni,a ako ima to trqbva da se znae che nqma nishto lichno tui che ..:D
» леле много кофти тръпка	Lelka_debelkaa	2007-05-13 22:42
и това всичкото в един ден, ти се е насъбрало, после ще ти пиша, че още се смея.
» я да дръпна темата по- напред	Lelka_debelkaa	2007-05-15 18:07
и да попитам, къде сте момичета, защо така ме изоставихте ще плача,
» Лелче здравей,	Eli_as	2007-05-15 18:57
недей плака - не сме те забравили! :) При мен специално имаше много работа вчера и днес, та за това имам "отсъствие"...:)) Малко по-късно ще имам възможност да пиша повече. За сега чао и целувки! ;)
» не мога да повярвам,	Lelka_debelkaa	2007-05-15 19:01
къде така зачезна, кажи как си притесних се, много каза проблеми и два дена те няма,всичко наред ли е, как искара почивният ден? Ако знаеш колко ме зарадва. ЕЛИ друг път не прави така, казвай, вече се усмихвам. щом си тук.