| » Приказки по телефона |
kismis |
2007-10-23 11:26 |
Времето изтича,
времето тече...
Палаво момиче
с палаво момче
във леса навлезли,
свиркали с уста
и не забелязали
как дошла нощта.
И така се влюбили
в своята игра,
ох! че се загубили
в гъстата гора.
|
| » хахаха |
gera_bera |
2007-10-23 11:29 |
Киси, преди години имаше една сценка, в която се бъзикаха, че телефоните за приказки станали.....ъъъ розови телефони. Та Камен Во. го играеше някакво хлапе дето иска да слуша приказка и държейки слушалката реве:
-не викай така! Червената шапчица не вика така!:)))) |
| » Гери |
kismis |
2007-10-23 11:34 |
| Значи съм уцелила сюжетно приказката хахахаха |
| » некой да ми каже |
nasko_viP |
2007-10-23 11:36 |
как се чете правилно...
ще мина да тъ зема или..ще зема да тъ мина .....ъхъхъх |
| » киси |
nasko_viP |
2007-10-23 11:38 |
| тея що свиркали с уста да ги ева :))))) |
| » Насе |
kismis |
2007-10-23 11:40 |
Да взема да те мина хъхъ
Това е поетично-метафорично определение за безгрижие, свиркането де:))) |
| » аха ,Киси |
nasko_viP |
2007-10-23 11:43 |
| значи са съ минали тея грешници да ги ева :)) иса се утсвирили :))) |
| » любовен телефон |
dusha |
2007-10-23 11:43 |
Телефона ми стоически мълчи.
И той горкия сякаш, че разбира...,
колко тъжно е без две очи
от които топлина извира...
От които светлина струи...
И цялата превръща ме във "йон"
На тях и той не ще им устои,
макар и да е само - телефон... |
| » Душа |
kismis |
2007-10-23 11:48 |
че поетично се изрази
Присетих се за този телефон
в душата звънна струна-камертон
замлъкна мигом тя без стон...... |
| » Р. Бърнс |
kismis |
2007-10-23 13:16 |
В цъфналата ръж
Идейки си запъхтяна
вечерта веднъж,
Джени вир-водица стана
в цъфналата ръж.
Джени зъзне цяла, Джени
пламва изведнъж.
Бърза, мокра да колени,
в цъфналата ръж.
Ако някой срещне някой
в цъфналата ръж
и целуне този някой
някого веднъж,
то нима ще знае всякой
де, кога веднъж
някога целувал някой
в цъфналата ръж?
|
| » Обожавам го |
el_tigre |
2007-10-23 14:59 |
ФИНДЛИ
- Кой хлопа в този късен час?
- Аз хлопам - каза Финдли.
- Върви си! Всички спят у нас!
- Не всички! - каза Финдли.
- Не зная как си се решил...
- Реших се - каза Финдли.
- Ти май си нещо наумил.
- Май нещо - каза Финдли.
- При тебе ако дойда вън...
- Ела де! - каза Финдли.
- Нощта ще минеме без сън.
- Ще минем! - каза Финдли.
- При мен да дойдеш, току виж...
- Да дойда? - каза Финдли.
- До утре ти ще престоиш.
- До утре! - каза Финдли.
- Веднъж да минеш моя праг...
- Да мина! - каза Финдли.
- И утре, знам, ще тропаш пак.
- Ще тропам! - каза Финдли.
- Ще ти отворя, ала чуй...
- Отваряй!... - каза Финдли.
- Ни дума някому за туй.
- Ни дума! - каза Финдли.
Роберт бърнс |
| » Това ми хареса:)) |
kismis |
2007-10-26 10:45 |
ХАМЛЕТОВ ВЪПРОС
СТРАННА измет се навъди -
чуди се дали да бъди.
Щом не искаш - не бъди,
но отсреща врагът бди.
Чуйте моята присъда:
Той не ще, но аз ще бъда!
Две са нашите съдби -
аз: туби, той - не туби!
Н. Йорданов
|
| » Ало, ало, |
mi_el |
2007-10-26 12:05 |
чуваме ли се? Има ли някой?
Тц, заето дава :( |
| » Мимче |
kismis |
2007-10-26 12:11 |
| пак да ти честитя, цун |
| » Ало, Кисе? |
mi_el |
2007-10-26 12:13 |
Мерси:)))
Дочуване! |
| » кой оставил телефона отворен? |
kismis |
2007-10-26 13:51 |
БЕЗКРАЙНИТЕ МИ МИСЛИ, ВСЕ ГРЕХОВНИ,
в последните години на живота
бих искал да сбера в една охота
и тя да ми е вожд към дни върховни.
Микеланджело |
| » Тут-туууут, тут туууут |
mi_el |
2007-10-30 10:48 |
| Хм, свободно дава, шайбата пак се е повредила, не може да се набира :( |
| » не може да се набира :( |
kismis |
2007-10-30 10:59 |
| А ти плати ли сметката на БТК-то, щот телефона е в гаранция:))) |
| » Кисе, |
mi_el |
2007-10-31 13:54 |
| не съм плащала на БТК-то отдавна, но това е защото си закрих поста, кожодерите му ниедни :( |
| » Мимче |
kismis |
2007-10-31 13:56 |
| Браво на теб! Най-мразя да плащам на БТК, чувствам се прекарана всеки път, да ги....... те си знаят:)) |
| » вълшебно в |
kismis |
2007-10-31 14:06 |
Загатнат щрих, въздушно разтворим,
намерен образ с точност до сантим.
О, нищо по-добро от песен сива -
Неяснотата с Точността се слива.
Пол Верлен |
